Кетцалкоатл – проблясък от миналото кацнал в настоящето ми

Може и да съм писала тук, а може и да не съм.. но нещо чак настръхнах и си ме тресна нещо, аз съм малко непримиримо дете  и сега ми светна нещо благодарение на малката  Теди.  Когато отидох в Шумен много хора все пак не знаеха,че съм станала майка. Махнах се и две годино по-късно кацнах с дете на ръце. Както и да е.

Да разкажа за една случка, която ми остана в главата от първите дни, когато отново прекрачих прага на града и която тази сутрин придоби малко по-друг смисъл, защото чак сега може би ми просветна. Та.. вървим си с Теди на една от обичайните разходки, не знам на къде се бяхме запътили и се спрях пред един светофар на пешеходната пътека и чакаме зеленкото. Та отсреща едно момче ми се кипри и ми се усмихва.. аз тръгнах да се обръщам назад, ама викам няма.. едва ли се хили на мен и ми мята.. ама той мен гледа.. и аз се чудя.. бе познат ми е.. ама не се сещам бе и как можеда не се сещам.. трябва да ме знае коя съм .. а аз се дразня много на мен самата, не съм свикнала така някой да ме поздрави и аз да не го позная или да се направя,че не го виждам.. гадно е.. ама го направих и все се чудех бре кой ще е този.

Eдин горещ, горещ летен следобед

Когато е така горещо, че дори бебе Теди избеснява и когато една от бабите е все още на лице, за да поеме щафетата и да смени пейзажа на малката хайванка, на мен май не ми остава друго освен да надуя ретро хитовете на 90-те години и да се разпиша тук.

Остава все по-малко време докато се търкулне първата годинка от как станах мамма, от как бебе Теди се роди и с тази година се слага началото на едно ново начало.

Началото на моя нов живот.

Бяхме отново в Шумен тези дни и за мое голямо щастие, което дори и не осъзнавам се видях със Сашо. Кой е той ли? Това е може би единственият човек на този свят пред когото не се страхувам да кажа,че го обичам. Наричам го моето братче.. което братче не е вече онова мъжле. То си е станало направо мъж. Все още не съм имала възможност така да остана сама и да се замисля за малкото време, в което успях да съм с него и да го прегърна, за малкото време, в което просто можех да съм на една ръка разстояние от него и просто да знам ,че е там и дори и да не съжаля,че не мога да му разкажа всичко, което се случи с мен през изминалите три години или да го попитам на дълго и на широко с него какво се случи. Просто се радвах,че го усещам и че знам,че е до мен. Вярвам, че колкото и невъзможно да ми се струва един ден пак ще обитаваме едни и същи геогравски ширини и ще можем да споделим това, което споделяхме преди. Сашо.. най-накрая го видах и честно казано още ми е много хахаво. Пихме кафе, запознах го с бебе Теди и той много се изкефи,че когато опитите ни да я приспим докато нервничеше удариха на камък, когато я взе на коленете си тя заспа 🙂

Сашо много се гордееше със себе си 🙂 Е как да му секна кефа, Теди така е заспивала и на коленете на татко си, но не му казах.

И така той замина отново за Гърция.. новият му живот.

Ние се върнахме в Казанлък.

Николай тези дни няма да го има, така че съм сама и на спокойствие. Жалко,че съм на червено с паричките и не мога да си взема бира,но за това пък си върнах парите на голямата ми сестра и съм доволна, че нямам заеми. Друго какво. Видях една снимка на Николай и големия му брат и за пореден път се облещих как Теди прилича на татко си, само дето лицето й не e толкова кръгло. Ето и снимката 🙂

Странно…

Това ми се случва много рядко, но ето че се случи.. кое ли?! ами да ми секне писането.. то не че няма какво да се пише, не че сега пък съм се наспала и мога да пиша.. не че съм си изпила кафето..

Леле,че несвързици.. ами не знам..

Сега даже на мен ми е някакво такова сякаш със затаен дъх чакам да видя какво ще се случи. Мина почти месец и и бебе Теди е на прага да чукне 11- те месеца, на прага сме да се преместим в Шумен.. Шумен.. май не съм споменала още, че ще си шия нов слинг – есенно-зимен, не съм споменала и случаят, поради който ще го шия, при положение,че наша Теди всеки момент ще ходи и по принцип не съм много за това детенце  да се носи като си има собствени припкащи крачета.

Сега дори няма да шия слинг, поради причина, разбираш ли това е бебе до сърцето и е за предпочитане пред количка например. Вярвам аз в тези неща, но все си мисля, че в количката на хайванчето му е мааалко-по добре, защото си ритка с крачета и не е пристегнато за мама си.. макар че и да си пристегнат за топла мама и това си има своите предимства.

Та.. идеятана тази работа е, че количката ми е трудно проходима, но няма да може така лесно да пребори многото стъпала на университета и да припка по-бързо от крачетата ми. Ето, че пак споменах университета. И Шумен. И бебе Теди 🙂 Дето вече никакво бебе не е.. ама трябва ли да сменям името на блога? Нееееее!

10 месеца

Днес бебе Теди навършва 10 месеца.. всъщност в 14,30 ще ги завърши 🙂 Тези дни покрай многото проблеми не съм писала много за нея, но е ясно,че това човеченце ми помогна и ми помага и ще ми помага за в бъдеще да развия аз себе си докато се грижа за нея, докато раста с нея.. защото все пак с появата на едно такова чуденце и ти самият се превръщаш в чудо и сътворяваш чудеса всеки ден!

Ето я моята нова радост, която става на 10 месеца и все още я наричам бебе, макар че вече си е едно малко човече със своя индивидуалност, очарование и светлина.

Замислици, размислици, премислици :)

Карел Чапек:

“Това, което сполетява човека, излиза от самия него. То само се размотава ей така от тебе, както от кълбо“

“Човек понякога пощръклява и дори не знае защо, но то си е било в него. И започва да замахва наоколо си.“

На сила хубостне става…

Нито само за мен се отнася това, нито само за уж половинката ми. Тук-таме съм споменавала за проблемите ни.. Сега решението, което взех не знам дали ще ми се върне с юмруци по главата, не знам дали не сложих началото на края така, но то и така не се живее.. Какво като вече имам дете?! Аз съм още само на 26 години и животът мисля е пред мен..

Разказчета

Пак ходихме в Шумен.. тази година се случва често, и ще продължи да се случва докато най-накрая не си взема и втората диплома в ръцете. Всъщност аз и първата не съм си я взела, защото като идваме все нямам време да ходя да си разписвам пътните листове по всички места, където трябва да ми треснат печат и да си ходя по живо по здраво.. иначе едната диплома поне си я видях..

Та заминахме в петък рано. И речено сторено.. отново в състав мама, тате и аз. Върнахме се един път, защото забравихме едни парички, срещу които щяха да върнат талончето за управление на кола от кат.. Казват, че като си се върнел няма да ти вървяло.. еми талончето не му го дадоха на мъжо, ама се оказа,че и тези 300 лева дето се гласеше да ги даде за него, вече няма смисъл да ги дава, минало време и то не си ги искат, но талончето после ще си го получи заради други глупости. И по добре,че сме доста зле с парите и тези пари за талона бяха взетина заем от сестрата. Та.. аз за учудване си свърших работата точно за 20 минути, нещо, което не очаквах и дори се бях приготвила да оставаме и събота и неделя там.. Кръстосах университета с беба в жълтия слинг и ме гледаха доста шантаво хората, дори Страшников срещнах, при него държах последния си изпит и още бах в 7 месец бременна.. Срещнах и една бивша състудентка, коята също е млада мама.. нейното отроче станало на две и се върнала на работа в Университета.. нищо чудно и скоро да опра до нея, когато стане нужда да се явявам на изпитите, ако отново отговаря за специалността Журналистика…

Молитва

Омммм, Омммм, Омммм!!!

Господи, прати ми малко пари в ръцете, прати ми, Господи спаси ме, бе!

Помогни ми да си спася душата, бе Господи, щото ако гръмна ще опръскам целия свят и то може и да не го опръскам с кръвта си!

Айде бе Господи, ако няма да ми даваш пари ми дай поне знак или сила да изтърпя или поне да знам, че няма да изгния тук.

Друг мъж ли ще ми пратиш, финансова независимост ли ще ми дадеш, или ще префасонираш сегашния.. хич не те знам, ама направи така,че дасе махна от тук бе!

С детето! Айде бе, Господи, от сърце и душа те моля,БЕ!!!

Ако трябва скарай ги тия.. родителите ми със зет им, накарай го да поиска и той да се махне, че нещо не ми достигат сили на мен да се оправя сама с всичко.

Пловдив

Днес измъчихме малко Теди Бебе с една разходка до Пловдив, но за това пък я показах на света и основно в частност на малкото останали ми колеги в магазина. Сега като се размисля дори ми се струва, че все едно съм влезнала да работя там, само и само да има от къде да ми изплащат майчинството. Повечето хора вече са напуснали, но има и останали още от създаването на магазина. Слагам и себе си в това число, защото аз също бях една от създателките. Сглобявала съм рафтове, нареждала съм стока, както в склада, така и в самия магазин. Това е супер маркет горе-долу колкото Билла голям.. до някъде магъзинът  е мое дете, но не чувствам някаква сантименталност към него.. де да знам, а имам това качество понякога за неща, които не съм обичала, после да изпитвам дори носталгия.

Та.. дойде ред да покажа нещото, заради което напуснах Пловдив, да покажа, че наистина е имало нещо – там. И да покаж себе си като майка, не просто като онова кльощаво същество, жлътнало се и което в четвърти месец мязаше на чирус и очакваше поне малко да прилича на бременно и да не го питат сигурно ли е, че чака дете..

Песен, която ме кара да настръхвам

Всъщност харесвам доста различни стилове музика, но малко са тези, които ми въздействат така. Едва ли и на всеuи така действа, но това е песен, която ми е слабо казано любима. Тя е като „Монолог“ на Ахат, „Тишина“ на Васил Найденов и.. абе музиките, които сравнявам са много различни, но въздействащи.. та ето Within Temptation – What Have You Done (feat. Keith Caputo).. Убих се да търся инфо за партньора на каката и намерих.. но никъде сякаш не видях така хубаво да използва гласа си.. ма много чувство и е един такъв ситен, а какво излъчване.