Като феникс от пепелта

април 28, 2017

Като феникс от пепелта.. ще се възраждам всеки ден. Всеки ден през следващите месеци, дори година ще си взимам всеки от онези дни, които ти ми отне. Колко пъти се питаше: „Толкова ли съм лош?“; „Защо ми се случва всичко това?“; „Нямам ли право на щастие?“ и аз вземах ръката ти и се мъчех да те накарам да повярваш колко си струваш. До там, че изглежда ти отдавна си беше повярвал.. и просто си търсел едно потвърждение да бъдеш онова лайно, в което сам не си вярвал, че си се превърнал или винаги си бил. Мислех, че човек не може да избира родителите си. Мислех, че ти не си като тях. Напротив.. тези златни хора са направили теб по свой образ и подобие и ти си взел най-ценното от тях – отровата, която пръскат. И тровят. Всеки осмелил се да ги приближи. Но ти не успя да ме убиеш, с изключение на една година от живота ми. Ценна година. Уби ме с твоето „Сигурен съм, че искам теб!“, уби ме с „Обичам те повече от всичко на света, до полуда!“, уби ме с „Ако никой не гарантира за мен, аз гарантирам за себе си.. вярвай ми.“, уби ме с „тайните разговори“, които водеше с жената, с която ми изневери на рождения си ден докато аз буквално спя в ръцете си.. и на която казваш „С теб имах най-прекрасния рожден ден“; уби ме с думите“Ще се ожениш ли за мен?“; уби ме с думите „Искам да имаме дете“, уби ме с думите „Аз съм на 40 години и никой не може да ми казва какво да правя“; уби ме с „Обичам те, коте“.. за да се опиташ окончателно да ме довършиш само седмица по-късно като посегнеш към друга жена. Уби ме с думите „Нашата връзка приключи. Има друга жена.“. Но ти всъщност уби себе си. Уби себе си в мен. Направи си харакири. Първата ми любов с теб беше силна, отново изпълнена с болка, но остана нещо там някъде в мен, което пазех за теб и което се възпламени отново. Явно не се беше убил достатъчно. Сега.. сега ти се уби на сто процента. Малко са хората, които до такава степен са ме наранили и са ме отвратили от тях, че да поискам да ги забравя.. и не само да го поискам.. а да ги забравя и изпепеля с такава голяма сила, та да не си спомням за тях два дни след като са казали своята „тежка“ дума. Поздравления. Ти си един от тях. Благодарение на теб разбрах какво е да изтрия всеки наш спомен, да залича всяка наша снимка, да забравя кой беше и какво беше. А двата дни дори не са изтекли. И да.. аз не съм лош пророк. Видях, че отговорът на всичките въпроси, които сам си задаваше е „Да.“

Но за едно нещо съм благодарна.. че ме отърва от себе си. И се превърна в пепел, от която утре вече няма да има и следа.

 


Затвори кепенците, па изразявай гледната си точка

ноември 21, 2016

l_1194026338_screenhunter_92

Та тъй. Въпреки  решението на една моя бивша приятелка (ако изобщо съществува бивш в това отношение), аз ще попиша. Бях си казала, че няма да се хабя.. но както и друг път съм го правила.. ще се сбогувам с още един човек тук на тези страници. Човек, дето размишлява на всеослушание за мен и нейното приятелство и явно търси чуждото разбиране. Ама то всеки може така, скъпа 🙂 Да блокираш другата гледна точка и да си размахваш твоята все едно е меродавна. Еми не е. Прочетете остатъка от публикацията »


Обожавам този блог, ужасно въздействащ!

май 6, 2016

A colorful series of these black and red winged insects, created by Tomasz Skoczen in his garden thanks to a Canon 5D Mark II. According to Skoczen the best time of the day for insect photography is early morning. That is why the majority of the ladybugs in his series are covered with dew.

via Ladybugs Macro Photography by Tomasz Skoczen — eMORFES


Тук съм и винаги съм била

май 6, 2016

Тук съм и винаги съм била.

Да.. от месеци не се появявам, продължавам да отблъсквам хората, които наминават от тук, не че са ми виновни, но не че и аз имах някакво настроение да пиша. Една от причините е, че за този блог научават хора, които не искам да научават.. но все тая. Искам да се похваля за нещо много голямо, Прочетете остатъка от публикацията »


Блогът навършвал днес 8 години… кога ли минаха

декември 8, 2015

Осми декември е. Уърдпрес ми изпрати едно напомняне, ме днес блогът навършва 8 години.. Много осмици, много нещо 🙂 Дано да е на хубаво. Идеята, с която отворих обаче формата за публикуване е друга. Едно стихотворение, което ми попадна днес.

Написано от мъж. Вероятно с топки 🙂

Искам да го споделя тук и да уверя милите дами и господа, че не всички хора са един дол дренки. Не може да кажеш – не, няма такъв или инакъв човек само защото не си го срещнал. Всеки изхожда от личния си опит. Стихотворението е красноречиво. Не само за това какви мъже има, но и за това какви жени също има. Светът е шарен и не бива да забравяме, че нищо не е само черно или само бяло. И дай-боже повече такива мъже като автора и повече такива жени, които ще си заслужат закуската и кафето 🙂

12301577_1654485348174593_8431588693277701291_n.jpg

 


Таз пуста мойта главЪ

декември 7, 2015

Добро утро! Аз съм вашата леля с новозавърналата се муза за писане. Сега не би трябвало да имам нет на работа, но нали съм жичкаджийка.. взех, че реших временно въпроса. Имам около час, в който мога да се преструвам на работна, а вместо това да дращя, да пиша, да си изливам душицата. Този път дори не ми бяха нужни три дни, баси 🙂 Тази сутрин се събудих в невероятно настроение, въпреки че снощи заспах много късно. Ама не от дертове. Гледах един много, ама много сладък, готин и такъв един размазващо отпускащ и топъл филм.. я да го похваля – http://zamunda.net/banan?id=AzATQxoXAzAzAxaXeHphbXgxNDQ5NDY5AzATfaD5&hit=1&t=movie

91E0KxynT5L.jpg

Прочетете остатъка от публикацията »


Каляската – тиква, принцът – жаба

декември 5, 2015

Каляската – тиква. Принцът – жаба. Крастава. Моментът на великото проглеждане настъпи. Време беше. Боли. Ама ще мине. Така трябваше. предчувствието, което имах заради всичко, дето се случи онази вечер се сбъдна. На сто процента. Принцът престана да бъде принц. И всички ония розови приказки се оказаха кьор фишек, в който вероятно и на двама ни ни се е искало да вярваме. Дори и в „приятелството ни“. Ха наздраве. И да спи човек, ако може. Сега е времето да си направя една хубава равносметка и да извлека положителното от цялата ситуация и да ПОУМНЕЯ. И какво видях? Айде да не казвам.. не искам да излагам Методиев, може би това, дето ми иде да кажа ще ме принизи до онова ниво, до което не искам да падам, нито да извърша същото предателство, което извърши моят нов „приятел“ към мен. Ще ми остане хубав. СПОМЕН. Ще ми остане една такава полза – наученото и сбогуването с два мои предразсъдъка и да се надяваме,че принцът – НЕжаба ще се появи и ще мога да му дам всичко онова, което допълнително научих покрай шибаните жаби. Може би това, което се случва сега е проява на слабост. Не знам. Аз го усещам като болка граничеща с изстиване. Изтръпване. Проглеждане. Разчистване. На пътя пред мен. Повече НЕ бива да се виждам с ТОЗИ човек. И да се отдавам и да го допусна толкова близко до себе си.