Хейт

Значи, хейти ми се..

Имах много готин ден, ама на – Хейти ми се.

Не е като да ми се развали денят, но вчера покрай един лек разпит от страна на заинтересован чиляк от моята нервна особа, стана така,че му поразправих нещо за една височайша личност от моя живот на име Панайотка Халваджиева, която за повече цвят и окраска на милото си именце, се е самопрекръстила на Пепа. Да.. обикновено тук избягвам да наричам хората за които говоря в блога си с техните истински имена, но днес, тук в блога си реших, че няма кой да пазя и от кого да ме ебе (без извинение), още повече за това същество, с чиято помощ милото й момче ми прецака една голяма част от живота.

За тези две години от както не е част от моето битие.. АМИН! Почти не се е случвало да си мисля или спомням за нея, до вчера.

И тази сутрин ми излиза някво име във фейса с предложение, че може да го познавам носителя на тва име..

И кого виждам ОМГ!

Пепитоооу, мило позиращо с любовта на живота си – Венциславчо.

Идеше ми да пОсна сълза и да се умиля.. още ми е едно мило.. дейба отровното същество.

Господи, прости ми, но защо такава гад още диша?

Съзнавам, че ореолчето ми с тая злост, която сипя вероятно ще падне за много от хората, които ме четат.. ма не ме ебе.

Вече.

Също така съзнавам, че яко ми се повръща, върху някого.. и добре че го има това място.. ей тъй на да се наповръщам.

На воля.

Понякога все още ми се беснее, крещи, мятат ми се ножове, сатъри и кръв.. много кръв искам да се лее! Толкова много, че да измие всичко.

Чувствам се все едно съм изнасилена и не мога да изчистя нечия сперма, която ме е облепнала и колкото и да търкам, продължава да лепне.

Така и с тия, проклети да са, Халваджиеви.

От всякъде като някакви пробойни ми излиза по някой от тях, за да ми напомни, че още дишат, че още ги има.

Гадни плевели, които преминаха през живота ми със своята злоба, дребнавост, снобарство и подмолност.

Трябва да има справедливост в този живот.

Дори и да съм продължила напред, дори и да виждам с нови очи живота изобщо и моя собствен, дори и да осъзнавам как съм се разминала с нещо много по-страшно… в мен остава шибаното лепкаво нещо, което току си мислел, че си изтикал от себе си, а то се оказва все още вътре.

Мислела съм си какво ше е ако я срещна тая гняс отново по някаква причина.. да се направя, че не я познавам, да се направя че я познавам и да я поздравя мило, да демонстрирам колко ми е хубаво без да е част от живота ми.. това е ясно. Но фактът, че я видях някъде из нет пространството, фактът че този отвратителен плужек е имал достъп до снимките и живота ми (макар и в неговата публична част), ме изпълва с позив да си повърна червата.

Мда, ай Пепи, поздрав от онази гадната кандидат-снаха, която почти те детронира и без малко да ти вземе милото синче, с което така мило деменстрираш любовта си.

Мъжа си беше готова да погребеш, дори и сина си да сгазиш, само и само да ме няма мен.. ама да ти е живо и здраво момчето, спаси ме.

Макар и не това да му е била идеята на лайното недно.