Да срещнеш бившия си в Tinder…

Да срещнеш бившия си в Tinder… или къде сме двете гълъбчета една година след раздялата. Как къде.. на осем километра разстояние 🙂 Ебаси иронията и в същото време абсолютно нищо чудно. Поне аз където съм. Не мога да се оплача в момента от емоции в любовен план, дори имам двама тъй да се каже кандидати, които и двамата си струват и в същото време към никой не ми се спира… нито всъщност имам време да ровя в тва приложение.. обаче ебасимо защо толкова се изненадах да видя г-н Хекли в Тиндър… балиго.

И се зарадвах, така с едно злорадство 😛

Не че и аз не съм там, но за да съм там, все пак това бе предопределено от мистъра, който смяташе че повече в такова чудо няма да стъпи.. и ето ни сега, на прага на 40-те (еле той) се усмихваме от снимките от разстояние 8 километра (еле аз).

Завърнало се е в България нашето момче хич да не е.

Що и зобщо се занимавам ли.. тя моята от самото начало беше ясна, ма той нали мноо вървежен беше, че и много бързо ме смени.. хаххаха, Господи благодаря ти и моля за прошка, че изпитвам някакво щастие да видя тва подобие на човек някъде, където обикалят основно самотници (па макар и аз още да съм там).

Та тъй де.. сутрешни мисли.. а не трябваше да са такива. Щото Буля Кекла Пиклова изкара едни от най-хубавите си дни на свобода само на.. 8 километра от Бузовградово.

Намерихме се с един пич с афинитет към моторите и ай на рокерски събор начи. Покрай него с още хубави деца се запознах, изобщо.. едене, пиене, пиене, пиене.. никакъв секс (ебасимо), което го казвам като по-скоро добре и твърдехубавозадаеистина.

Още не мога да се отпусна с хора, които не искат да се възползват от мен, но поне това не ме изпълва в див ужас. Чичо Хари наистина е едно добро дете, признавам.

Нищо че не е никакъв чичо, а още по-малко пък дете 😀

Онзи ден бях и като на абитуриентски бал, макар и махмурлия, снощен след първия ден от събора, обаче ето – минах и аз с мотореско през Казанлъково да ма видят всички и да ме снимат (макар и с каска), но на един от хилядите мотори, участващи в обикоката на Казанлък. Дори и каката видях, ама докат й метна и тя не можа да ма види.. ама едва ли мой да маха на тия от моторите.

Се пак.

Но, отново съм в джаза, на прага на новата работна седмица, пък в края й.. следва нов джаз.

Чакам едно приятелче, което толко па не издържа да ме види, че още в петък ще ми кацне под прозореца, твърдейки че много му се къмпингува из тукашните поляни и представете си, ще ръзпъне палатка нейде наоколо.. щот аз и без тва твърдо съм заявила, че скоро прага на тая къща, или поне на стаята ми няма да бъде прекрачен от мъжко.. мдам.

С него ни очаква един убав (надявам се) уикенд на нашата вила, ключовете от която любезно бяха предоставени от мойто тате. Изобщо животът е прекрасен, само дето за детето почти не ми остава време. Добре че идва време за море и за Бяла, та да се видим за повече време. Като стана дума за лято – и то като цяло е измислено на сто процента, парите са много кът, но мисля,че някакси ще се оправя, важното е да не съм тук, дори и еденето и пиенето не са чааак толкова важни. Мислех да сменим Бяла това лято, но условията които предлага основно от финансова гледна точка не мога другаде да ги намеря.. та тъй шъй, като нямам кола.. но това няма никакво значение. Ходенето по планини малко пострада, но се надявам да ми останат сили в някои от следващите уикенди и за такива преживявания.

Изобщо възможности за хайманосване – бол, времето не достига. Ама тва да ми е проблемът. Посвикнах на работа, която между другото ме зове и трябва да се приготвя за излизане.

Иии… хеванайсдеЙ (надявамсе) 😉