Сменили били часовото време…

Но какво очаквам аз?

Теди изведнъж да огладнява един час по-късно?

Да спи един час повече?

Да заспива един час по-късно?

Мнееее.. Всъщност аз самата една от 2-3 години осъзнах,че без никакъв проблем си влизам в ритъм направо от момента  на смяната на времето.Сигурно защото нямам никакъв, ама никакъв режим на ставане, ядене и лягане.. Де да знам, а уж и Теди нямаше такъв режим. Всъщност има нейн си, от мен до някъде само в часовете за хранене.

Та на мен преди врееме единствения ми режим беше към 6-7 да пия кафе.. сега отново го има кафепиенето, но то е според зависи как се чувства Теди.

Нервна ли е?

Сама ли ще си играе на пода, или ще се катери по мен, дали ще иска да съм й до задняка още от сутринта, или ще се позанимава да шета из стаята докато аз закача някоя капчица от черната течност.

Не съм казвала още, но ето, че се зададе и безпаричието.. За сега не сме останали гладни, ама е кофти да гледаш как в протмонето ти дори и семки и бонбонки няма и ти се чудиш как ще натъкмиш нещата до следващотот майчинство. То не че няма кой да ми помага, не че ако закъсам няяма да ми даде паричкии.. обаче не е същото, а и аз пак ще си живея таака на фотосинтезка докато вече наистина няма как и ще се наложи да цакам някого. От друга страна, първите три дни още, ми замина майчинството за следващия месец, но единственото ми задължение остава за домакинката на общежитието. Наемът още не му е време, но и когато му дойде времето няма да го платя, както и две снимки трябва да й дам..

От цялото това богатство, което си представих как ще изхарча и какво ще си купя, не остана нищо на практика..

И какво си купих все пак.. за 10 лева бельо, направо се охаарчих :D, ама ми писна да си нося все старите парцали, платих си и двата телефона, това не е ставало от доста време, но нямаше как да кръшна,  на Теди й купих едни много яки дебели дебели дреешки за зимата, за такива бях планирала да дам не павече от 15-20 но точно от този тип не бях виждала.. Та сега видях и викам.. зимам ги, ама 32 кинта.. е, за Теди са, какво да се прави.. Ааайде през бебешкия магазин за пампи и мокри кърпи, ботушки също да й взема, и в един момент..

В началото на месеца още аз увисваааааам 😀

Но все пак в шкафчето ми дрънкат картофи, карфиол, червено цвекло и моркови, елда, просо, овесени ядки, ръжени ядки, ечемичени, ябълки и круши.. основната храна на дечко. Съжалявам,че нямам хладилник , защото нещо не мога да свикна някой друг да й проготвя храната.. дори и на кухня да ида, там като чувам какво е менюто.. нищо особено, то и какво особено да е, аз и без това по цял ден се занимавам с беба, дали междувременно ще й готвя, все тая. Но има и един друг плюс, покрай нея и аз ще почна да ям здравословно.. Разбирай без сол и захар, защото нашата такива неща не ги харчи, така я свикнах нея, ами мене си как ще свикна… 😀

Леле, че много приказки изписах за едене и кинти, истината е въпреки всичко,че гледам да не си го слагам на сърцето в негативен смисъл, искам да е жива и здрава Теди..

И ако може тези зъби да порастат по-бързо 😛

Винаги може да бъде както по-добре, така и по-зле.

Напоследък почва да ме тресе скуката и се чувствам готова да седна и да чета. Отдавна съм тук, но с даскало не съм се занимавала кой знае колко.. все пак дойдох заради него и за да ми почине главата.. Малко почивка, но е време да си сядам на задняка.

Освен това има ли такова животно като есенна депресия?

Питам си информативно, не че мен ме е хванало.

На мен есента ми е може би най-любимия сезон заради огнените цветове, горещите лъчи на слънцето, които уж е са горещи, но само цветовете им са достатъчни да те стоплят, имам чувството,че и слънцето свети по-различно. На мен есента ми е леко романтичен сезон, но сега като се огледам… повечето връзки, които изобщо съм имала са приключвали именно в този сезон, и въпреки всичко ми е леко.

Споменавам връзки, защото Кари Братшоу, с която вчера случайно се срещнах и излизах, нещо е спатъхнала заради Тузара.. и там са едни филми, но отдавна, да не кажа за пръв път не я виждам така свежа като репичка , както се казва..

А понятието есенна депресия дойде от другаде. От едно наранено момиче, с което не съм кой знае колко близка, но мисляче е много добро дете, тя е приятелка на Кари. И така, тя отвори дума.

Вгледах се в подпухналите й и зачервени очи, готови отново да прокапят.. и тя попита има ли такова нещо като есенна депресия.

Каква ти, депресия душата?! Тя сама си каза, че приятелят й я е изоставил. Но как го е казала и с какви сили само тя си знае. И ми говори за депресия, то ясно какво й е.. любовна мъка..

Сещам се едно време с Янко Парапланко, когато се налагаше да отговарям на въпросите дали сме се оженили, че сме се разделили и колко ми беше трудно да изрека тези думи.. Обаче всичко това ми е така далечно, при мен тогава мъката дори не беше любовна.. Просто имам навик да се привързвам и свиквам с човека, с който съм. Дори и с Николай съм свикнала, но не ми липсва, той пък е първият, който ме е докарвал до такива нервни кризи.

Но идеята ми беше за момичето, беше много тъжно и на мен ми стана гадно.. макар че като поразучих историята, тя малко като тази на Ромео и Жулието и пак родата се намесва да прецква нещата, но и това е друга тема – вмешателството на чуждите в нечие щастие.. дано не забравя да говоря и по нея 🙂

Вече не виждам почти никакви хора и ми става някак гадно и новото усещане да видя такава тъга и в същото време ми е чуждо.. а преди беше .. де да знам..

Освен всичко се замислих тези любовни терзания колко са далеч от мен, както се казва на светлинни години. Не че съм станала студена или нещо такова, но вече това да се влюбя аз в някой, дори да си мечтая за несъществуващ, някакси не ми е в душата, нито в главата, не ми бръква.

Какво прави с нас хората тоз живот, баси?!

А преди, че и сега мисля, съм още романтично и приключенско настроено дете, но в друга форма ли е това?! Адашката все се случва да каже, че като порасте искала да стане като мен.. като мен?! Не че имам кой знае какво мнение за себе си, имам предвид, че по-скоро се принизявам и не виждам как изобщо иска да стане като мен.. тя и сега е прекрасна, като стане като мен ще угасне.. ама знам ли.. Живот му е майката, той ще покаже отговорите. И сега не че мисля само за Теди, не че не осъзнавам,че има и друг живот, но вече не искам да си хабя силите за никого, искам да не са изхабени сили.

Обаче съм толкова недоверчива не съмо към мъже, а и към жени.. аз към жени по принцип си бях дръпната де, но вече и към мъжки. Не искам да допускам никой до себе си и в същото врееме контактите с хора ми липсват, станала съм такава, че инициатива да поема аз , няма да стане. Виждам,че има хора, които се притесняват да ме приближат и само една усмивка е достатъчна, но явно не е..

Тук комшийките ми говорят в учтива форма – на ВИЕ .. За пръв път някой се обръща къммен така и ми е много много странно – в студентско общежитие. Странно ми е, че не могада се видя от страни какво впечатление създавам..

Жена.. това ли е станало от мен?!

Едно момиче, с което от години не сме се виждали ме видя сега на снимка.. и каза,че съм станала по-женствена. Явно ако ще  гащи с виснало дъно до коленете да облека тази работа няма да промени тъпата ми женственост, а аз ходя с такива гащи 😀..

Не че се ядосвам, ама ощене се възприемам като леличка, не говоря за възраст и одъртяване. Говоря за това как ме възприемат хоратаа… отстрани. Защото аз още съм на фаза лигавня, но сама ли съм съм като някакво пораснало дете с начеващи бръчки и явно зряло лице, доста несъвместими с .. абе всичко си е съвместимо..

Объркана съм доста и от вчерашната среща с двете момичета и проблемите им с връзките. Стори ми се доста.. как да кажа далечно.. едното несериозно, нещо, през което съм минала преди доста време, а другото сериозно, но пак далечно от мен.

Не че им омаловажавам чувствата и на двете, разбирам ги, уважавам ги, знам,че през тяхнята гледна точка и ценностна система те страдат и това е истината.  Страданието трябва да се уважава и дори и на теб самият да ти се струва несериозно, ако се случи на теб, това,че някой друг страда означава,че го боли, а една болка престава да е болка, не когато някой страничен каже, че това са глупости, а този който го боли, прстане вече да го боли и се усмихне.

За това аз съм на мнение,че чувствата на хората трябва да се уважават, не само нещастието, а и щастието….. 

Но аз все едно до такава степен съм се отдалечила от всичко това,че онази болка както няма да я изпитам, така и няма да изпитам положителното й проявление. Станала съм много по-изискваща, много по с претенции, много по-раздразнителна и казваща остро на другите, когато ме дразнят или не съм доволна нещо, имах един период на затишие от тази ми черта да говоря съвсем направо.

Колкото съм весела и отпусната и непринудена, улавям в себе си и някаква язвителност, сарказъм, ирония. Просто аз се усещам супер променена.

Вчера се бъзиках, че съм в Сатурново дупка, наистина се шегувах, защотот вече не ме хващат тези.. 27 приближава 😛

E и?! Все още имам едно две пред годините си.. А и да нямаше.. преди като станех на 24 казвах,че съм на 24.. сега като стана на 27 казвам,че съм на 28.. Времето почва да става нищо за мен, почва да не ми дреме и от годините, дори си ги повишавам.

Хахаво е. Имам дете. То расте, ще порасте.. може и друго дете да имам не знам.. просто ми е някаква мъгла. От няколко години не мога истински да си почувствам рождените дни.. От как навърших 18 и това беше отвратителен ден .. После всичко се успокои..

Нито съм весела, нито нещастна, просто искам да е ден като ден, по-скоро спокоеен, от колкото динамичен.

По-скоро да не съм център на внимание .. обичам да съм център често, но не и на рождения си ден 🙂 Ето споменах приближаващия си ден ден. Николай ще идва тук да ни види, предишния ден ще поставят ваксина на Теди, на рд-то ще се поразходим, дано да е хубаво времето и да не изпадаме в кофти разговори, не мисля, че ще изпадаме де 🙂 Вечерта ще дойде и Кари и ще пием вино и ще ядем салата 😛 Тортите ги отсвирих много отдавна. Имам една свещичка звездичка на Теди от едната годинка 😛 Може да я забодем в картофената салата и да я духна.. смяяях, ама добра идейка 😀 или пък да я запазя в кутията със спомените, където лежат дмата теста за бременност.. това е по0добра идея 🙂

Мисля си и за предстоящотот прохождане на беба, сигурно ще сме само двечките, но ще й направя прощъпулник.. и ще ядем питка 😀

И така нова фаза..

Мисля си колко сладко чурулика докато зяпа през прозореца на терасата и обяснява нещо на нейния си език на врабчетата кацнали на парапета.. както и на бебето, което вижда в стъклото 🙂

Мисля си,че тази сутрин не е от света на каръците 🙂