Теди

Напоследък не съм имала особоно време да спомена как я кара другия член на блога ни, който още и понятие си няма за високата чест, която съм му оказала – Теди.

В момента си отдъхвам предателски, защото тя е на ясла, а аз съм айляк задник, но си мисля за нея и пак се радвам,че не е тук 🙂 Ега ти спокойствието, цялата къща е празна. То само мисълта за това ме изпълва с радост. Иначе рисуването малката напоследък го поизостави, за да се заеме с пъзела, който йподарих наскоро и който си мислех,че няма да й допадне. Тоест е за по-големи дечица и дори 10-те части, които отделих и ми се сториха до някъде лесно наредими, пак не мислех, че ще успее да се справи с тях. Но не бива да си подценявам детето, защото то пък взе,че много му хареса и доста бързо схвана как стават нещата. Явно зрителната памет й е доста добре развита и всяко нещо бързо разбира кое му е мястото.  Ето това представлява целият пъзел нареден:

А така изглежда частта, която отделих от цялото и която ми се стори що-годе възможна да бъде наредана от близо 3-годишен мозък. То така тествам и своята интуиция да видим познавам ли си достатъчно детето 🙂

Ето го и разделен на части:

Та така, на малката мислех, че не й допадат много-много пъзелите, но не се оказах права. Напоследък бях в чудене какви играчки да й взимам, защото нищо не ми се струваше подходящо. С кукли и плюшени играчки е пълна цялата къща, наследство от моята младост и явно неизживяното ми детство, мозайката, която наскоро й купих, явно още й е рано за нея. Със строители също не се заиграва чак толкова много. Освен това рисуването също върви добре, макар напоследък да е позанемарено, скицникът, който й взех е доста накъсан и надраскан, моливите вече са в употреба, но явно малката предпочита да драска с химикал и да си кажем, аз нещо не мога да й отпускам моливите, че пада голямо гризане. Често ме кара и аз да й рисувам и за сега се справям добре с изкуството наречено детско рисуване, защото все пак аз спрях да рисувам на това ниво и мога да рисувам само така 🙂 Опитва се все повече да говори, но основно се мъчи да пее и да повтаря не моите думи, а тези от детските филмчета. Старая се да не говоря така бързо, но нашето Теди си има собствено мнение. Когато го накараш да каже нещо, казва съвсем друго, при това с навирен нос. От къде накъде вие ще ми казвате какво да казвам.. ама като види зор и казва : „Мамо, пий Да!“. Започнах да й свиквам с проявите на нерви, тръшкане, нетърпение, но вече никъде не искам да я взимам с мен, ако не е възможно да се занимавам само и единствено с нея. Много е засмяна и позитивна, добродушна и майтапчийка. Хареса естествено и чичо си П., даже се прехласна по наболата му брада и скочи да го целува. Липсва й мъжко присъствие ли.. не мога да разбера, но има ли наоколо мъж, аз съм тотално отсвирена. Намърдва се в скута му и почва да му обяснява на неразбираем език много неща. Ние пък й отговаряме и тя продължава да „мели“.  Миналата седмица, когато П. беше тук и се бяхме поскарали, той ми я отмъкна и почна да си говори с нея и аз , ако се обадех – получавах един пренебрежителен поглед и това :

„Ние с тебе не говорим.“

Както би казала адашката: „Мъже!“

Аз бих казала други неща 🙂 Не обичам прекалените драматизации в стил обичам те, ще умра без теб, или разни тънкообидни истории. Изобщо не ме трогват, някак си съм я минала таз възраст, в която се впечатлявах и сърцето ми забиваше съчувствено. Не че понякога някой не се опитва да ми мине с този номер в стремежа си да играе някаква игра докато пробва въздействието си върху мен 🙂 Но те нещата се учат с „проба-грешка“. Теди постъпва по същия начин с мен, тъй че това не е нищо ново.

Животът си върви 🙂 Нямам търпение да хвана пътя за Варна, хваналаме е вече пред пътувателната треска 🙂

Принудителна почивка

Дъждът по принцип не ме плаши. Но само по принцип. Едно е да ме завали докато съм навън, а съвсем друго – да се налага да изляза в дъжд. Поради тази причина не излязох.. и си изпуснах автобуса.

Така.. вече е късно да ходя на курс по английски, а и ми е някакво заспало. Цяла сутрин учих с Розета Стоун, писах домашни… и айде сега, на всичкото ми безпаричие измислих за каква глупост да похарча пак пари. Та.. така си е то, когато имаш неизживяно детство белязано от стар, счупен пирограф.

Отдавнашна мечта ми е да рисувам с пирограф, просто да си рисувам, без никаква претенция за изкуство, но никъде наоколо не съм виждала да се продава подобно чудо. Времето мина, аз пораснах, ама случайно или не, докато ровичках с търсачката относно умението на Теди да рисува човеци, попаднах на тема за пирограф, присетих се отново и ето че намерих нещо, при това в Стара Загора. Николай тази седмица ще идва и ще ми го купи.  Напълних къщата с всевъзможни чарколаци, захващам се с хиляда неща наведнъж, докато най-сетне намеря това, което искам да превърна в основно занимание.. Хаосът отново е пълен. Той май не е и спирал да бъде.

Да оставя сега пирографът. И да започна с Теди.

Съботнонеделните дни преминаха в едно неособено успешно занимание по куилинг. И докато лепя аз разните там чарколаци по това нещо,

Теди си рисуваше в опърпаната тетрадка. От яслата постоянно ми носят от нейните „рисунки“, които пазя чинно естествено,  и които събирам в една кутия. Ето и какво имаме до момента :

До тук всичко си е в реда на нещата. Аз съм показвала на Теди преди време  кое как се рисува. Не че съм големият художник, но откъм тип „детска рисунка“ го докарвам 🙂 Знам си аз, че е рано на хайванка да се учи на подобни неща, но тя все ме кара да й рисувам и мъкне таз тетрадка барабар с някой молив или химикал. Тези дни  й давам въпросната тетрадка и тя сама си драска в нея. Случайно аз поглеждам какво аджеба рисува в дадения момент, и се облещих! Еми сега се чувствам баш като герой от приказката „Всички гарджета са хубави, ама моето е най-рошаво“ 🙂 Ето за какво говоря:

От това, което аз знам и ми е минавало пред погледа случайно, подобни „умения“ обикновено са за по-късна възраст. Стандартно на около три години, децата рисували една глава и от нея направо излизат краката.. но това да рисуват тяло, че ръце, че крака.. че и очи и уста.. 🙂 Та тъй, аз съм малко като кон с капаци, но Теди сега напълно заслужава да й купя хубави цветни моливи и блокче – като на голям човек.  Зазяпала съм се и в подобни на тази книжки, за които е още малка, но пък кой знае 🙂

Разходка в парка

Вчера реших да си надигна  ленивия  задник и да заведа Теди на едно място различно от поляните до къщата ни. Те са доста живописни и красиви, гората също, но пък парка в Казанлък е различно място, самият град също, момата освен природата  обича градските условия и огледалните витрини, но скоро не беше се разхождала по центъра, за да настъпва лампите, които са сложени по земята 🙂 Нямаше как да снимам този неин ритуал, който ми помага да съм по-спокойна, защото маршрутът й е сигурен и докато има лампи, знам, че няма да кривне от правата линия 🙂

Първо пристигнахме живо-здраво сред зеленината на парка, ето част от нея:

Първата работа на Теди беше да се намърда на любимите си люлки, за съжаление в нашата вече не може да се намърда, но лятото ще й купим нова, защото явно много обича да се люлее 🙂

Когато я люлея е доста интересно и забавно, но и леко страшно, не за друго, ами често се забавляваме толкова, че нашето както се люлее изведнъж решава да запляска с ръце и на мен сърцето ми отива на всяко друго място, само не и там, дето наистина му е мястото. Та люлеем се ние докато дойде приятелката ми Мария, заедно с племенника си, който е един от кандидат-зетьовете, ама нито азбързам да давам Теди, нито Теди бърза да се даде, пък и зетя и той си има резервни варианти, ако Теди го не ще.

И идват двамата…

Тримата се запътваме към надуваемия батут поставен в центъра на парка, който аз по принцип избягвам. Когато съм с Теди не обичам да ходя там, защото останалите деца все си носят по нещо и щерка ми естествено почва да го иска и настава голяма какафония. По-встрани има хубави зелени площи, пейки, където както можеш да си на спокойствие от глъчката, така и спокойно да си поиграеш с детето – да ритате топка, да си я подавате и да пукате балони.  Мястото е перфектно и за да си изпие човек бирата там,  изобщо на ментези места са ми най-любими.

На батута обаче се оказа,че е голяма забава, защото още дечурлига се събраха, пък когато има с кой да скача, Теди е още по-щастлива, естествено и когато не се налага да си делят играчките 🙂

Беше доста улисана в игрите и се наложи аз да влизам и да я измъквам, бих я държала и повече, но влезне едно дете, дето беше доста невнимателно и раздаваше шамари, та не исках момата да пострада.

Това е нещо като пързалка, но Теди посмя само веднъж да се качи на нея, защото явно й се стори страшно спускането от там, но докато седя покачена на върха й и се чудеше как да се спусне – по корем или по дупе, аз успях да я щракна още няколко пъти 🙂

След това падна чоплене на пръчки във вътрешността на парка, пиене на натурален сок, който леля й Мима беше донесла. Този ден Теди пи толкова много течности, все едно цял живот е била държана жадна. Следваше рисуване с тебешири по асфалта, ядене на солети и царевични пръчици. Явно са започнали да й харесват последните, защото доста яде, аз не й взимам такива неща, но тъй като приятелката ми носеше, нямаше как. Даже сега Теди като погледне снимките и види какво яде, иска още 🙂

Следобедът завърши отново с люлките, където на практика Теди заспа. Изчакахме автобуса и вътре пак заспа. Носих я през целия път на връщане, 13,5 кила живо тегло. Чудех се днес защо имам лека мускулна треска на ръцете и се присетих 🙂

Много е хубаво да имаш сгушено половин шеметче в себе си, но е доста.. трудоемко 🙂

Преди около година…

Преди време, когато бях малко по-активна в интернет, участвах в една игра, не помня каква, но тъкмо си ровичках из пощата по повод една тема за детските дневници, която ще развия по-нататък и към която ми се иска да бъда по-подробна, и за която не съм писала все още, защото не искам просто да отбия номера. Ровичках си в пощата, защото макар да не съм кой знае колко светната и зарибена по темата за детски онлайн дневник, така стана, че Теди вече има таман два, като вторият е доста по-пълен от първия, но пък за втория бе потърсено специално и персонално мнението ми, и ми беше погъделичкано съмочувствието 🙂 Като стратегия това е доста интересно и полезно за самия сайт, чиято цел е естествено да се превърне в платформа, удобно виртуално място, където майките да приютят любими моменти от живота си с децата. Та сега от-до мисля да попълня и двата дневника, и да ги сравня.  Темата, обаче, поради която започнах да пиша е, че открих нещо като есе написано по една доста дъвкана и предъвквана тема, която аз устно доста пъти съм споделяла, но не бях написвала.

Първи работен ден или 15х15 минути

След малко ми започва първия работен ден от има няма две години и половина 🙂

Днес денят е подвластен на  15х15, вчера също.

За 15 минути се приготвих да заведа Теди на ясла, за  15 минути прострях прането, оправих си леглото и сложих кафето, за 15 минути се лакирах с два пласта мръсно бял седефен лак, сложих си новите обеци на цветчета и един пръстен,  за 15 минути си изпих кафето, за 15х15 минути ще напиша тази публикация, ще се облека, ще се гримирам и на бой в града 🙂

Та си пожелавам късмет, да видим по-нататък как ще ми тръгнат нещата с пагонясването, но за там има време.

Малко ме е налегнало шубето, но за това друг път 🙂

Теди е влюбена в яслата си, в Шумен не ходеше с такова желание, днес награби да прегръща таман две лелки, а мен ме забрави 🙂

То при такива изблици как да не я хареса човек таз мойта мома 🙂

Дето много обича да яде сама и да си маже храната по главата като се наяде, ако евентуално е останало нещо в купичката й 🙂

Приятен ден!

Честит рожден ден, Теди :)

Както дооста хора знаят, бебе Теди стана на две днес 🙂 И на три да стане, пак ще е бебе Теди 🙂 Празненството беше скромно, но затова пък реално рожденичката се забавлява доста повече от рождения си ден миналата година. Много неща искам да пожелая на малката маймунка, вече всъщност съм го направила 🙂 Най-важното е да продължим да се борим заедно в живота, да бъде все т ака добър дипломат и да си знае интереса, с любов и обич да постига желанията си 🙂

Накратко ще разкажа как мина този ден, когато празнувахме един от малкото празници на тоя свят, който си позволявам да празнувам, въпреки че идването на едно дете на бял свят често е съпроводено не с особена радост и задвете страни, говоря във физически аспект :), празникът си е празник  и хубавите емоции, надежди, мечти, сълзи в очите, изострената чувствителност са все неща неповторими и запечатани в съзнанието ни и на двете от ден 24.09.2007г. , 14.30 ч.

Станах рано, докато правих закуската на Теди, а тя висеше на гърнето и гледаше „Мързелград“, поизмих чиниине от снощи, премислих докато си слагах кафеварката на котлона какво ще си храня гостите и си съставих мислен план. Облякох детето и извадих подаръкът, който отдавна й взех от Шумен и който заедно сглобихме 🙂 Това е една количка за импровизиран румсервиз, с чинии, чаши, вилици и лъжици. Не знам дали количката хареса,не знам и какво имаше в чашите от детския сервиз, но куклите преядоха и препиха, барабар с  Теди и моя милост. И така до обед игри. Докато Теди спи аз пооправих стаята за гости, сложих разни играчки и клим, надух балони и зачаках малката да се събуди. поиграхме пак, поразходихме се и зачакахме да стане време за гостите, които всъщност, ако не броя татко й и сестрите ми бяха само двама 🙂 Прочетохме и картичката от Яна, Антон и Божката 🙂 Като си взема батерии за фотото ще пусна снимки 🙂

Ето и малко снимки от събитието 🙂

Първа дойде баба ми от страна на баща ми.

Мен ме знаете коя съм, предполагам и рожденичката е ясна коя е 😛

Тортата беше направена тази година от баба Янка, тоест маман, ето я и нея, тортата де 🙂

Преди голямото ядене на торта си поиграхме отново със сервиза, както се вижда взаимно се храним с някакво ядене, май то освен тортата се оказа най-вкусно за Теди:)

Всъщност по-надолу снимките са уникални, защото Теди за първи път опитва торта, престраших се да й отпусна края и да разбере що е то сметана 🙂

Следват няколко семейни снимки в стил „Мама, тате и аз“.

И за завършек на снимковия материал, прилагам едно кратко клипче, което ознаменува първото ядене на торта за малкото човече 🙂

Ами това е.. да видим по-напред как ще е

Вече два дни за по един час  и един ден за два Теди остава в яслата.. Утре и вдругиден ще я водя за закуска и от другата седмица започва да остава и за обяд.

Първия ден дечко не знаеше много още на кой свят е, когато я вкарваха през вратата на стаята с дечицата.. Вчера ме буташе да й се махна от главата, а днес тропаше по вратата да си я приберат при дечковците :P.. и тъй, не ме иска мойто хайванче, на голямо го раздава.

По-скоро се радвам 🙂

Разказ в картинки за една разходка в Мадара

Тези дни имаше отново едно екстремно преживяване, от което джигера ми се изкара, доста се изморих и си признавам, може да бях корава и бла бла..обаче имам мускулна треска.. тъй си е то. Наистина ми хареса да го направим това, макар да не разбрах много от цялата работа, покрай Теди и това,че беше доста ветровито горе.. но пак си заслужаваше, то щом е Мадара иска ли изобщо питане, това си ми е местенцето, където като дойда сякаш постоянно една част от мен самата ме чака.

Новинки от прощъпулника на Теди Бебе

Така.. не помня вече датата.. миналата седмица в петък, точно седмица и един ден от как официално писахме Теди за проходила, направихме нещо като прощъпулник на вече голямото Теди Бебе. Прабабата на Теди направи прекрасна питка. 

                      Май стана доста сполучлива, но той и поводът си е доста сполучлив. Раздадохме и по някое парче на по-близките комшии и на мен лично ми беше много забавно да гледам как из махлата разни лелки побягват с парче питка. Не знаех, че трябвало да бягат по обичая, за да можело и детето да бяга бързо бързо 🙂

Теди проходи!

Та такааа.. то не стана изведнъж, нито стана и тръгна.. от няколко месеца постепенно момата дава индикации, но от как дойдохме в Шумен почна по-сериозно да се подпира и да ходи.. но днес официално съобщавам,че нашето момиче вече ходи и направи три дължини из стаята без никъде да се подпира, което май го пишем за прохождане 😀