Днес е твърде.. странен ден

Днес е твърде.. странен ден… Наистина. Въпреки че вече е към края си. Имам чувството,че съм ядосана на почти целия свят. Мъжки свят.. а и не само. Но днес определено мъжете ме нервират и определено не съм никак толерантна към глупостта им. Сякаш са се наговорили глупаците недни.

Есенни вълнения

Тъй.. дойде време и на лекия спад в настроението.. или по-скоро на онова странно състояние, в което наистина много ми се драскоти и ми се ще някак да си излея това, дето ми мъчи тиквето.. и не че не го правя.. Ето ме в момента… точко както едно време и в чудене кой вятър ме довя отново тук.

Дните

Вече мина почти месец  от както официално съм на работа. Виждам голям зор, времето ми минава като сън, дори имам страшно много извънредни неща за вършене. И не, не съм съгласна. И не.. не ми харесва. Притеснително е за мен, тъй като за пръв път от пет години насам работя нещо, което още преди да мине месец, и ми мирише на мърша. Куриерът казва,че съм била прекалено честна и много се спичам. Тука трябвало повече да лъжа и да се разправям. И е прав. Много е прав. Само дето човекът, който трябва да съм и който съм нещо са си непознати един на друг. И единия се явява излишен.

Гледах хубав филм

„Bunny Drop “

Рядко коментирам филми,  но също така обикновено все търся коментари за тях под торентите. Рядко и си позволявам и успявам да запомня даден филм. Този го гледах току що. Не е нищо особено, просто е в духа на предишни мои постове относно какво наистина представляват децата. И какво трябва да представляваме ние. Нарисуваната картина от филма си е някаква идеална, фикция, нещо, което за съжаление ми се струва нереално в нашия свят. Нашият лош, лош свят.

Във филма се казва така:

„Ако се замислиш, всички порастваме, влюбваме се, женим се, ставаме родители. На свой ред и нашите деца също стават родители. Излиза, че всички на този свят сме майки и татковци. Също като голяма любовна вълна, нали?“

И, когато двама души на шега те попитат чие дете е по-хубаво.. Ти да отговориш – моето 🙂

Красив, много красив филм.

О, Музо :)

Моят друг сладък чат приятел, с който наистина е крайно време да се запознаем и да престане да ми бяга така подло (не нарочно, просто съдбата все прави нещо и се осуетяват плановете ни..), ей го дей на ме вдигна от леглото и ме подсети, че няма вода. А аз съм жадна. И какво ?! Виииино.

Седя и се зверя в телефона си, зверя се в скайпа си. Ееее де! Ама не чак така. Бе не може тези двамата да ми стават най-добрите приятели. Сякаш им  мина времето. Странно е.. но мина.  Или си заминава. А и не искам да бъда или да се превърна в  тоя човек, дето ще дебне има ли сигнал от Чикаго примерно.. или да смята 7-те часа разлика 🙂 Имам си живот и в страни от това. Ама като съм го споменала, да не подминаваме факта,че му видях нахилената физиономия. Ряяяяяпа 🙂

Доооволна. 

А сега трябва някак да се съвзема :о).

Абе.. чух се с Лайчо – вече вчера. Ще ни прати малко парички. Не за друго, ами си мислех как не само, че не го ревнувам, ми и се радвам за него. Па и той май се радва за мене. Знам ли. И снего поддържам дистанционна връзка. Не ми липсва. Но да имаш дистанционен татко.. те т’ва не е работа. Ако не броим Теди, най-хубавото и за двамата беше да не сме заедно. Паднал си е на късметя с тази новата, дето го обича невероятно много 🙂 Безусловно. Е.. май с условието да не й изневерява. А аз .. аз се оттървах . И в същото време си мисля.. оттървах ли се. Как се стигна до тук – и двамата с различни животи и толкова встрани един от друг. Мисля си дали обвиненията ми и всички тия дребни мисли.. :

„Ами ако това, или ако онова бяхме направили или не ? Дали щеше да е така.. дали щеше да има отново серия от безкрайния сериал „Другият наш възможен живот“?! И оттървах ли се.. а той? Спечелихме, или загубихме?! Това ли е краят? И защо е Хепи Енд, и в същото време не е Енд :)“

Някаква объркана поредица от „неслучайни случайности“.

И мислите ми посред нощ.

И все още горещата стая.

Мисля си за това с годините как желанието за социалност се изостря, а възможностите това да се постигне са почти нулеви. Когато това да си сам дори във всеки аспект на съществуването ти е романтично, фантастично, мистично, невероятно и цветно – в един момент се изчерпва.

Хем си ти предишния самотник, и хем не си ти – настоящият човек крещящ от недостиг на хора, които да прегръща и които да са до него 🙂 Контрасти.

Както, когато бях на 22.

Пак контрасти.

Но някак различни.

Виталий е заприличал на чичка.  Хем си го спомням.. хем:

„Аз ли бях тогава?“

Мъжете били започнали да се състаряват по-бързо от нас жените. Май има резон в това.

Още две бебета се появиха на бял свят – момиченце и момченце. Близначенца. Майка им избра да ги отгледа сама без да даде шанс на баща им да е с тях.  Мислено им пожелавам много здраве, сила и цветен калейдоскоп от сбъднати мечти, и всички ония неща, за които човек не смее да си мечтае, защото не знае как да си ги пожелае, но които са най-доброто, което му се случва и ще му се случи.

Нека с това започне и моят сън.

За варените картофи или как се вкарах в поредната драма.

Мили деца, както стана ясно от последния ми пост – намерих си мъж. Може и преди това да си го бях намерила.. не знам. Но е факт,че един месец си имах мъжко в леглото. Беше странно, леко притеснително и леко страшно. Като цяло се гордея със себе си, че не позволих всичко това да помрачи истинската ми радост, че някой там горе ми е позволил да имам всички тия неща в ръцете си, макар и само за месец. Надявам се да продължа да ги имам, дори да не са в ръцете ми буквално, тъй като обстоятелствата го налагат.

За връзката със самотен родител.. или как прецакахме хубавото момче/момиче

Самото понятие „самотен родител“ ми е много противно, но в момента просто не се сетих за друго по-подходящо.

Ето, че и на мен ми дойде до главата да се сблъскам с чуждото мнение и глупост относно семейния ми статус.

Баба ми разправя за една комшийка,че била хванала рак, защото едното й дете се оженило за по-възрастен мъж,  другото – за жена, която вече има дете от друг мъж. Кратко, точно и ясно.

До къде трябва да се простира майчината, роднинска обич и до къде не.

Кога пречи и кога помага?

Злото всеки път било предизвикано от добри намерения. 

От една страна ми е забавно. От друга никак не ми е забавно, ама никак. Когато в случая е замесено детето ми и разни хора го гледат с лоши очи. Чудели се дали не е дете на циганин.. и що било толкова черно.

Иска ми се да кажа нещо много силно в тоя случай и не само, защото става въпрос за детето, което аз лично съм родила и не от циганин.. но и да беше от такъв. Какво толкова?! Мисля си за осиновените деца от такъв произход, които живеят сред нас и за русите им родители 🙂

Но хора, не можем всички да сме  бели като мляко и с кристално сини очи. 

Наистина ми е трудно да си обясня това мислене и как все още се  гледа с лоши очи на тия, които са избрали по-добър живот за децата си, дори това да значи да растат без баща/майка.

Този, при когото е детето често той се проявява като лошия родител и този, когото го гледат лошо.

Защото не е запазил семейството в класически за обществото вид.

И защото така се явява опасност за всички ония чистички, неопетнени неомъжени и неоженени мъже и жени, които тепърва ще създават семейства.

Самотният родител е нещо, което за съжаление е твърде често срещано в обществото ни.. и е като чума за обикновения човек.

Както той, така и детето му.

Когато тая чума приближи твърде близо, хората престават да бъдат състрадателни към съдбата както на детето, така и на родителя, който го отглежда.

Престават да гледат на тях като хора, които се обичат въпреки всичко, престават да гледат на тях като на две човешки същества.

Те са чумата, която ще унищожи собствените им деца, те са чумата, която ще донесе нещастие в дома им. 

Относно моя случай. Мен може и кучета да ме ядат, но разбирането ми стига до момента, в който намесят детето ми. До момента, в който ще го нарекат цигънче и ще нарисуват прекрасен сценарий за майка му, която си е позволила да го роди.. и аджеба каква е всъщност черната истина за появата му.

Това вече е твърде много за мен.

Оптимистичното е, че не всички имат мислене за такива като мен, като за чума.

Вас чумата ще ви отмине.

Работа – ден първи

Още ми е сънено, а поспах повече от предвиденото. Още не съм се изкъпала, само дремя и чакам да ми се случи кафето. После ще приготвя малката за градина и идва мой ред да се погрижа за външния си вид и да се влея отново в работа. Почивката ми се отрази добре, не че видях много от нея, но то пък и какво трябваше да видя 🙂

Сууутрииин, светлосиняяя

И такаааа.. сутрин е.

За някого светлосиня, за друг гарнирана с кафе, за трети със сандвич.. е сандвич.. какъв сандвич, още е 6 и половина..

Рааанко е 🙂

И освен това…

Комуникацията ми куца..