Айде пак с кафето :)

Теди днес е добро дете, поспа малко повечко, сега си играе и не реве, не мрънка, сигурно зъбчовци не я мъчат.

И така.. вчера случайно се засякох с Емито на Павчо… По принцип си ги знам Емито и Павчо от край време. Доста ми тежи на съвестта и ми е гузно защо се отдръпнах от тези хора, дори и причина няма, винаги са били много добри с мен, винаги са ме обичали и пазели и дори грижели за мен, и аз също.. айде Павчо не го включвам съвсем.. но доста време не им се обаждах и сега ми беше някак кофти да се покажа и да кажа: „Какво правите?“

Както в онази изключително тъпа реклама на Райфанзен банк, дето един смешен чичко среща едно семейство и им казва : „Здравейте! Не сме се виждали от 10 години, какво ново при вас?“

Какво ново ли?! За 10 години?!

Сещам се и за Радост, която все преиграва и все прави театри и лъже.. не знам нас ли, себе си ли.. Бонбончо правилно се изрази, че явно обича да живее като на кино. С нея не се бяхме виждали от години и по супер, ама супер странен начин се видяхме, някъде, където ама никак не я очаквах.. бях на гости у едни хара, отделих се в съседната стая да накърмя Теди.. и по едно време там влиза тя.. обаче тя не знаеше изобщо,че имам дете и така нататък.. и не че очаквах някаква кой знае каква реакция.. но то няямаше никаква.. все едно нямам дете, или ако имам ни вижда всеки ден. Не ми е чак толкова легнала на сърцето, че да се коркам нещо.

Обаче от Емито ми е нееудобно, неудобно ми е от проницателността й, неудобно ми е, че и тя знам как мисли по някои въпроси и ми беше кофти както да се обадя, така и да й кажа какво става с мен и уж-семейството ми.

Всеки ми повтаря колко ще ми е трудно, колко всъщност е трудно, как съм решила да дойда тук, как съм се оправяла! Сама!!!!

Защо никой мамка му не ми каже, бравос, супер е, че си се решила на това, яко е да си имаш бебче, яко е да се оправяш сама и без шибан мъж до себе си, колко е хубаво,че имаш тази радост за себе си.

Мама му стара, аз се старая да съм спокойна, почти и не се налага да се старая, защото мисля, че колкото и нескромно да звучи осъзнавам щастието си, щото на практика аз съм щастлива, естествено съм и алчна и има какво още да се желаe 🙂 Ама това е съвсем друга тема.И по принцип ми става много гадно, когато..

Но това е нормалната реакция на останалите, както нормална реакция е да каажат, че Теди е момче независимо дали е цялата в розово, или съм си я облякла в тъмни дрешки и шапка с козирка, но и това е друга тема.

Скофтвам се, когато някой, който ми е близък почне да ме гледа съчувствено и да ми казва коолко не ми е лесно, как парите няма да ми стигат, как разходите се увелечавали.. ами да, увеличават се, не сме чак толкова зле, нито голи ходим, нито сме на студено, нито сме ненаядени, нито сме в дрипи.. По принцип не сме от най-богатите, но сме от средния стандарт.. не че има значение.. но истински важните неща не са това.. и когато някой ми наблегне на негативите ми става някакво тъжно и гадно.

Емито поне ме разбра за другото.. каза,че той можел да се оправи.. обаче ме разбра като й казах че аз не го обичам и че аз едва ли ще се оправя.. а оправя ли се в този смисъл.. те тогава ще стане за рев и сълзи. И на някакви такива въпроси като трябваше да отговаарям отново ми се втричи, щотот се сетих за баси живота последните месеци..

„Ами нали излизате заедно?“ – не, никоде не излизаме.

„Той излиза и ти в къщи с детето?!“ – да той излиза и после се връща да разкаже колко хубаво било.

„Ама как, не ходите ли по разходки заедно?“ – не, не ходим.

„Ама не ти ли помага да я къпеш?“ – не.

„Ами като се прибереот работа нали идва при вас? – не. ходи при мотора, или при родителите ми и там гледа телевизия.

„Ами нали и при вас има телевизор?“ – има. Като се качи обръща гръб, нервен е от гадния работен ден и бебе на месец като плаче прави отвратени физиономии, казва,че се лигави и казва,че трябва да взимаме мерки да не се разлигави. 

И така от този момент нататък нещата тръгнаха надолу, вече и от моя страна, заявих,че не искам никак, ама никак да ми се меси в отглеждането и възпитанието на детето, да не ми дава акъли и каквото сбъркам, отговорността е моя, щото той не е е отговорен. Това е. Сили не ми останаха (щото и мен леко ми е скофтено) да й кажа,че не помнs нито, ама нито веднъж така самосиндикално да й е взел някой боклук и да й го подари..

Честно казано не ща вече да се сещам. Мисля да се правя на чук и да му се зарадвам сега като дойде, да го оскубя колкото моога, да си поприказвааме като стари приятели.. Той сега страда, но  на мен ми минава прееееез… нали 🙂 Гадно му е, липсваме му.. почти не излиза.. сам е.. кой каквото си надроби… И аз заради бъдещето на Теди поне заради нея се надяяваам да се осафери и макар загубил мен да не загуби нея, или да не ме подтикне към още по-кардинални реешения.. Но да не мисля за гадости..

Тази сутрин започна много добре.. В събота или неделя сме на гости на Емито и Павчо, който още не е виждал Теди, надявам се никой да не ми задава въпроси, надявам се повече да не се налага да оправдавам решението си, надявам се от сега нататък вместо да ме съжаляват да ми се радват, защото поводът е радостен.

Съжалявам, ако някой се сдухва и сяда да реве и през сълзи, я види, я не види,че има хайванче, което чурулика до него.. Съжалявам тях. Себе си не съжалявам, не че и това не се случва, повече ме е яд, че се набутах така. Но не искам мен да ме съжаляват.

Обикновено хората обаче съжаляват повече себе си. В случая се поставят на моето мяясто и си мисляят, че това едва ли не може да е краят на света за тях..

Обаче ще ги разочаравом – това е именно началото 🙂

Хай наздраве с кафенце 🙂

П.С. Забравих да кажа, че Доби се е оженила наскоро и че е бременна в трети месец 🙂 Доби е момичето, което живееше в първи курс във вътрешнаата стая, а аз бях в преходна.. почти съквартиранки си бяхме. Емито беше в съседната стая.. Но да е жива и здрава бъдещата мама и много, много щастлива с мъжа до себе си!

Advertisements

7 Responses to Айде пак с кафето :)

  1. Lady Frost каза:

    Е, айде сега… Аз пък много ти се кефя и ти се радвам, че се реши на тази стъпка! И вярвам и винаги съм вярвала, че си способна не само да оцелеш, но ида се справиш великолепно! Че няма да е лесно, няма… Не е нужнода се лъжем за тези неща… Но пък ще е най-сладката ти победа…

  2. Niili каза:

    ама я да не ти пука от тесногръди душички, които въобще, ама въобще нямат проницателността да се поставят на твое чмясто и да почувстват нещата от твоята страна! не си длъжна да даваш обяснения на когото и да било!!! имаш прекрасното си съкровище, радвай му се, обичай си го, гушкай си го, целувай си го, и просто знай, че ще израсте силна и оправна мадама като майка си! дреме ти сна саксифона кой какво и как ще си помисли!!! пък той… е, той рано или късно наистина ще осъзнае какво е имал и какво е зцагубил, но не го жали – вярно е, че кой каквото си надроби, си е за негова сметка. давай напред, момиче, и хич да не ти дреме от нищичко – имаш най-голямото богатство на света, и точно това е най-прекрасното!!! (сори, ако приемеш кометрара ми като даване на акъл – далеч не е така. 😀 ) нацелувай малката красавица от мен!

  3. keklanka каза:

    ахаха.. аа.. няма да приемам така коментарът ти 🙂 Добре знам отношението ти относно даването на акъли 😀 относно богатството, именно то ме подтикна да действам, както може и да съм споменала, съм пате и преди бях, но сега мисля,че по-малко съм пате 🙂 Та, ако той беше добър татко можеше и да търпя.. не знам.. сега и да го мисля, свършен факт. Иначе мисля знам какво богатство имам, затова и не ми тежи, че се грижа сама за нея.. то аз от самато раждане на практика се грижа де 🙂 Влюбена съм в децата 🙂

  4. Niili каза:

    😀 майка, та дрънка! повече от уверена съм, че ще се справиш с каквото там ти поднесе живота – а, не ми се сърди, но го казвам от позицията на човек, който е по голям от теб с поне две седмици 🙂 😀

  5. Графът каза:

    От това, което чета, никой няма причини да се тревожи за Вас! 😉

  6. deni4ero каза:

    може ли и аз да се набутам със съвет или по-скоро подкрепа? Няма да се оправдаваш на никой що така си постъпила, ти си знаеш най-добре и точка! Който иска обяснения, да дойде да ви види как живеете, пък тогава да се осмели да иска обяснения.
    Тъп коментар … само исках да кажа … изтирх още подобни глупости, които написах, присъединявам се към Нийли Гуш!

  7. Louis каза:

    Будьте строги к себе и мягки к другим. Так вы оградите себя от людской неприязни

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: