Разказчета

Пак ходихме в Шумен.. тази година се случва често, и ще продължи да се случва докато най-накрая не си взема и втората диплома в ръцете. Всъщност аз и първата не съм си я взела, защото като идваме все нямам време да ходя да си разписвам пътните листове по всички места, където трябва да ми треснат печат и да си ходя по живо по здраво.. иначе едната диплома поне си я видях..

Та заминахме в петък рано. И речено сторено.. отново в състав мама, тате и аз. Върнахме се един път, защото забравихме едни парички, срещу които щяха да върнат талончето за управление на кола от кат.. Казват, че като си се върнел няма да ти вървяло.. еми талончето не му го дадоха на мъжо, ама се оказа,че и тези 300 лева дето се гласеше да ги даде за него, вече няма смисъл да ги дава, минало време и то не си ги искат, но талончето после ще си го получи заради други глупости. И по добре,че сме доста зле с парите и тези пари за талона бяха взетина заем от сестрата. Та.. аз за учудване си свърших работата точно за 20 минути, нещо, което не очаквах и дори се бях приготвила да оставаме и събота и неделя там.. Кръстосах университета с беба в жълтия слинг и ме гледаха доста шантаво хората, дори Страшников срещнах, при него държах последния си изпит и още бах в 7 месец бременна.. Срещнах и една бивша състудентка, коята също е млада мама.. нейното отроче станало на две и се върнала на работа в Университета.. нищо чудно и скоро да опра до нея, когато стане нужда да се явявам на изпитите, ако отново отговаря за специалността Журналистика… Обаче в Шумен осъзнах, че вече почти никой си нямам.. това е. Просто колкото и да ми е носталгично, колкото и да ме боли сърцето.. Дори от моят Поп Каро се отказах, нещо което не мислех да правя, мислех да.. но след последната ни среща ми стана леко свинско. Не знам кога пак ще можем да осъществим онази предишна връзка между нас, не знам кога ще можем да останем насаме и просто да си поговорим, не знам кога пак ще ходим у тях и ще гледаме някой филм или някой концерт на Депеш Мод.. Спомени.. За съжаление много спомени са на лице, докато настоящето липсва.. а бъдещето.. каквото сабя покаже, ако след много месеци все пак се окажа малко по-свободна може и пак да го пътърся.. но дали и той ще е свободен?!

Това е за друга история.

Този път се оказахме в града и аз дори нямаше на кого да се обадя да се видим освен на нашата Кари Братшоу, тоест Криска. Доста я чувствам близка таз мома, а и много е приятно да се пие бира с нея. Май тя се оказа наистина Последният Мохикан, който остана да живее в Шумен 🙂 Тя пък можа да излезне чак след няколко часа. Вместо това използвахме времето, за да прекараме доста време заедно с мъжо.. то почти не се случва това. Покатерихме се с колата горе до платото, близо до Стария град и бебка заспа на чист въздух. Ние седнахме на едни пейки да пийнем малко сокче, а аз да си доям пържените картофи, които взехме по пътя.. после си поприказвахме за бившите гаджелъци.. и докато се усетя, малкото дзвер се изправило в количката и приказва нещо нейно си.. та до там с разговорите. Купихме й една люлка от Шумен, дето претръшках Казанлък и не можах да я намеря. На Теди много й хареса да се люлее, скоро ще пусна снимки да й покажа гордото и весело изражение 🙂

За да доубием времето слезнахме към Градската градина и там за късмет срещнах едно друго Теди, с което на времето бяхме колежки в едно заведенийце за бърза закуска. На ума ми беше да й звънна, ама викам то няма за кога, а и докато сеприготви… а тя била там с нейната малка Стели 🙂 Не само аз станах мама. Колко странно се получи по едно и също време се оказах бременна с още две приятелки и трети родихме през два месеца. Теди /моята/ беше средната. Та видях се с голямата Теди и поседяхме на една пейка докато нейната маймунка не замрънка, а мойта не се разпищя от някаква превъзбуда и се разделихме 🙂 Поколението трябваше да се поуспокои. Радвам се, че я видях, макар и за малко. После и Крис дойде и си пийнахме бирката. Този път дойде и Владо.. пииии. Владо. ама аз само на един човек казвам така, този не е той, това е един от братята на мъжо.

Абе.. какво ли е да имаш 4-ма братя.. брееей, че чудо. Напредвам.. едно време имах един гаджелък, дето бяха трима братя.. сега съм с човек, дето са 5. При това след две години, аз вече мисля им знам на всички имената, и не съм виждала само най-големият. Онзи ден се запознах и с предпоследния, който доста ме поучуди, защото не вярвах да го видя и човека се запознава, а аз се чудя дали това е някой дето не го знам, или е най-малкият брат.. който го знам. Та се получи една доста смешна ситуация като се запознавахме. И пичът щеше да пътува за насам с нас снощи, ама лудо младо, напуши се миналата вечер /e и такива неща стават с младежта…/ и на сутринтане му се ставаше и заминахме сами. На Владо брата ще му казвам вече Рошко. Та той поръча да го събудим, за да си кажем чау.. Той също оня ден пи бира с нас и за първи път доста си отвори устата.. хихихи, какъв беше посран горкия като беше с майка си и баба си тук, когато ме изписаха от болницата с бебка. Аз и тогава се опитах да го подбъзикна, ама и се извиних, че не мога така да го подбера както аз си знам. Все пак бях родила тъкмо.. тъкмо тъкмо, преди седмица, ама ме задържаха в болницата. Но по онова време беба ми висеше само на цицата, освен това още бях със смотания абокат през който ми слагаха някакви антибиотици. Нали с връзки ме изписаха преждевременно, и продължиха да ми се дават лекарства от в къщи. Пиии.. па представяте ли си как се сменя абокат в домашни условия.. с ракийка и с неуспешни опити да се улучи здрава вена и пак да се спука.. споменииии.. Та сложиха ми третия абокат на едно и също място, ама мястото си беше починало седмица и стана номера.. е преди това пръсна кръвчица.. и имах бебешки абокат. Майка го беше взела от болницата, а ми го сложи акушерката, дето ме изражда и живее до нас.. и ми се пада кръстница. Мали ,че объркан разказ стана.. от де тръгнах, та до къде я докарах. Та Рошльо пи с нас бира и си беше жив орунгел и брадясал.. ама му бяха спрели тока от работа на момчето. Симпатяга е голям, хихихи, чак не можах да повервам колко много ми се хили и ми ланка докато чакахме да ни направят едни хамбургери. Радвам се, че ми ланка, защото останалите братя, дето ги знам все едни дръпнати, малкият е срамежлив и все гледа в земята като дойдем. А Роши и на Теди й се радва, даже обеща и на нея обици да й подари.. хихихи, той нали има разни по себе си. Да кажа и аз,че си падам по мъже с обици, едно време и моя имаше.. ама сега няма.. И така.. пак съм си тук. И пия кафе докато чакам беба да запротестира, че е сама в кошарата.. ама още няма 7 часа.. събуди се рано.. освен това тази вечер спах малко повече. И момата нали се върти яко в леглото, то е двойно.. но тази нощ я изпуснах и се търкулна и падна.. ужас направо, ама за късмет бях изритала една дунапренена възглавница на земята и тя да улучи баш нея.. поплака си, ама една цица и нещата се оправиха. Душица.. ама не знам какво да я правя.. ако я оставя да спи в кошарата едно,че се стряска, друго,че като пробва да се врътне с рЯз кактоправи постоянно и здраво се изхаква в решетките на кошарата и рев и стрес..

Вчера доста пооправих наоколо, днес ще довърша и ще се преместим с момата в голямата стая, дето я глася за нея. Та има мегдан да шава доста и там ще се учим да ходим.. Та това е за сега от мен и Теди бебе, скоро ще посветя пост само на Теди и на нейната люлка, че напоследък май само блог на Кекла стана..

Advertisements

5 отговора към Разказчета

  1. Svetlina каза:

    Ич не вярвам, че Лайчо има брат с коса!!!
    Аз като ти казах, че ще намериш време за платото, ти що не ми повярва? Аз ли съм завършила физика или ти, а? Т`ва магнитите са голяма работа!

  2. keklanka каза:

    При това готин брат с гъста коса 🙂 а можеш ли да повярваш, че на времето моичкият е бил с дълга черна коса, обици и е ходил с учителката си по руски 😀 а този коментар за брата с коса преди теб на живо на по бира с въпросните двама братя го каза и Криска, г-ца Братшоу 🙂

  3. Svetlina каза:

    Може – по корема му има място за много обеци 🙂

  4. вили каза:

    Ей, това Теди го направихте пътешественник! Пловдив, Шумен, а следващия път къде ли ще ви отвее вятъра?

  5. keklanka каза:

    Най-истинското пътешествие беше по екопътека Бяла река, те на такова нещо не бих и помисляла да я заведа, ако знаех какво ни очаква.. и сега втори път не бих отишла, ама тогава се наложи да се мобилизирам. Абе искам да я заведем на Мадара, ама и горе на скалите да се качим.. за целта или трябва да е пак в слинг и то в скоро време докато още мога да я нося.. или поне на 5-6 години трябва да е станала. мда… искам да я помъкна по планини.. ама за сега може да я помъкна до близката гора и тук има какво да се види.. някой ден ще наснимам околностите 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: