На сила хубостне става…

Нито само за мен се отнася това, нито само за уж половинката ми. Тук-таме съм споменавала за проблемите ни.. Сега решението, което взех не знам дали ще ми се върне с юмруци по главата, не знам дали не сложих началото на края така, но то и така не се живее.. Какво като вече имам дете?! Аз съм още само на 26 години и животът мисля е пред мен..

Трябва ли още от сега да търпя всичко това, трябва ли да се обрека на живот, който от как се помня не съм харесвала, дори съм мразела и все съм се надявала да не ме достигне тази съдба.. но тя ме застигна. Може би просто имам проблеми с психиката и с общуването с хората.

Може би просто не мога да съжителсвам с други хора, може би просто съм създадена, за да бъда сама.. имам предвид от към любови разни.. иначе гости обичам.. приятелите за мен са култ, който също трудно достигам, но ги имам приятелите.

Трудно ми е.. много, много отдавна не съм имала възможност да се вгледам в себе си и това страшно много ми липсва.. Напрежението расте с всеки изминал ден и се чувствам все по-сама. Вярно с детето си съм, но то не може да удовлетвори една толкова важна част от мен.

Та животът е пред мен и вече не съм толкова сигурна защо човек пред едно голямо зло, трябва да избере по-малкото.

Не разбирам защо хората така се разминават в очакванията си един към друг, не разбирам и защо хората до такава степен от една истинска близост се отдалечават толкова един от друг и си стават безразлични. Аз преди бях много състрадателен човек.. може би и сега съм. Дори и не съм си помисляла,че някога ще говоря така с някого, камо ли с човека до мен. Дори не съм си и помисляла,че мога да изрека толкова жестоки думи, дори и не съм си помисляла,че ще изпитвам такова безразличие граничещо с презрение към някого, с когото уж споделям живота си.. дори и не съм помисляла, че този човек почти никак няма да реагира на всичко това.

А аз.. аз викам за помощ емоции, страст го кажи, силни чувства, дори и да са отрицателни.. но се удрям в стена. Стените са навсякъде около мен. Блъскам се и съм изправена пред едно решение, което изглежда много, много трудно, а в същото време навярно е доста по-лесно от колкото мозъкът ми си го представя.

Не мога да се примиря, че ще съм нещастна с човек до себе си. Аз от как се помня съм била сама и по-добре да си остана сама, но аз си, да не бъда сама с някого, защото това ме изяжда, изпълвам се с едно проклето безсилие.

Тези дни пак изпаднах в дупка, пак по цели дни си блъсках главата мога ли и защо трябва да живея по този начин, дори се чудех как човекът до мен изобщо живе така.. та той, ако и една десета от това, което му казвам ми каже на мен аз ще препаткам още повече. Просто съм на края на силите си.. имам къде да хвърлям от тях, вместо да ги хабя за такива неща.

Все съм имала едни представи за семейство, към някои неща съм безкомпромисна..

Вчера по един филм една героиня каза,че баща й един ден й казал нещо.. “Нямаш нужда от едното, ако нямаш другото.“ Това го чух точно в момент, когато за пореден път силно се главоблъсках и отново се чудех има ли някакъв шанс… имам чувството,че съм осъдена и сама ще се осъдя.. и в двата случая.. все ще съм осъдена. Стремяла съм се да бъда изключително честна с човека до себе си.. дори съм била честна до крайност, но когато няма никаква ответност.. бе мама му стара, аз защо го търпя това?! Защо трябва да толерирам някаква приказка там, че мъжете не можели да свикнат с това, че са бащи и минавло време.. ами през това време майките какво?! Не е никак честно, кой каквото ще да ми разправя.. още повече, че за мен единственият шанс да бъда изобщо някак с този човек беше да станем трима, надявах се детето да ни свърже, а то вместо това ни раздели още повече. Никога не съм крила от него, че не го обичам.. докато той го твърдеше постоянно.. до там, че аз изобщо не вярвам на това, дори мисля,че сам той не разбира,че това не може да е любов… Детето беше това, което ни събра, мисълта, че през него ще мине и моята любов и аз пак ще мога да споделям времето си с този човек.. Но човекът разбира бащинството основно да носи пари в семейството, да казва добро утро и добър вечер и за си заминава.. и да стига до там, че да не знае кога на детето му растат зъби и дали може да стои право..

Не е нормално да стигна до там да поставям улптиматум на един баща да извежда майката на детето си, в която твърди че е влюбен, а и бебето, което на това отгоре е негово и му е одрало кожата .. да ги извежда поне един път в седмицата за два часа, иначе една седмица секс няма да види! Не е нормално този баща да се цупи, сякаш и тези два часа ще му отнемат от скъпоценното време.. не за мен това не е нормално.. ако за този баща е нормално.. то тогава аз мога да бъда майка на дъщеря си, но негова жена в никакъв случай!

Advertisements

10 отговора към На сила хубостне става…

  1. Мицева каза:

    не ти е лесно, миличка! аз мога да ти дам някакви отговори, но съм убедена, че ти си ги имаш вече… такива решения не се взимат лесно! не мога да кажа, че съм напълно наясно, но имам идея какво става между вас – говорили сме си с теб, пък и имам някакви наблюдения… за мен лично това не са отношения! не, не трябва да търпиш! не, не трябва да поставяш уптиматоми! трябва да направиш едно единствено нещо – да вземеш окончателон решение какво ще парвиш и да го следваш неотстъпно! никой не може да изисква от теб да правиш компромиси със себе си и с детето си в името на нещо, дето всъщност го няма!

    и нещо мъничко в страни, споделка от моята собствена история – по-добре далеч един от друг. по-добре за малката да бъде само с мама, отколкото да има двама родители, които са си чужди, са си никакви и между тях няма никаква положителан емоции. безразличието е страшно нещо!

    вярно е, че е по-добре да си има едновременно мама и тати, но цената, която ще плати е прекалено голяма, а ползата за мен е по-скоро вреда…

    целувки и прегръдки от мен! знам, че ще се справиш и че ще решиш въпроса по възможно най-добрия начин! двете с Теди имате правода сте щастливи и обичани!

  2. иво каза:

    относно коментара на мицева ,скъпа всяка истина има две страни ако питаме лайчо той друго ще разкаже така ,че не може да се дават такива съвети най добре те сами да седнат и да изяснат ситуацията ти само наливаш масло в огъня,не си слагай г..за дето двама си мерят п..ките

  3. Мицева каза:

    Може би трябва да ПРЕпрочетеш коментара ми малко по-внимателно!
    И особено първите две-три изречения!
    А Кекла има достатъчно акъл в главата си да реши какво да прави и без чужда помощ! Не мисля, че наливам масло никъде, а давам някаква подкрепа на приятелката си!

    Аз мога много неща да кажа! Най-лесно е да кажа да си събира парцалите и да се маха! Но не винаги това е най-верния отговор и най-добрия вариант! това си е между тях, а това че съм споделила как изглежда отстрани, не означава, че си ври разни работи тук и таме! 🙂 добре е и ти да не го правиш!

  4. Svetlina каза:

    Кекле, аз пък искам да се намеся! Винаги съм имала чувството, че като порасна, ще стана като теб – в оня смисъл на носеща чаршафи, седяща по первази, труд-и-техника студентка, обикаляща страната, скачаща, винаги усмихната, будна в 6, за да прави кекс, хавлеща се с гоблените си, пристрастена към компютъра си и обичаща да пийва определен вид алкохол… не е само от зодията… много си приличаме
    Не ме отчайвай, не ми чертай мрачно бъдеще.
    Моля те, спомни си как след безсънни нощи стискаше юмручета и хукваше да разнасяш Теди с кенгуруто. Спомни си с каква усмивка й показваше шарените играчки на стената. Спомни си и колко хора те обичат, но просто не са в твоето село. Знаеш ли – със сигурност има такива, които чакат да те заобичат. Не вяравм, че някой може да те мрази или да иска да те нарани. Вероятно забравят да те питат какво би ти харесало…
    Кекле, аз смятам, че дете с щастлива майка и 1 и 1/2 бащи е щастливо. Паричките ли? Ще спестиш от невролог така. Не се притеснявай.

  5. иво каза:

    да мицева първите две три изречения са добре но от там нататък не масло а бензин наливаш не ти знам опита но хората казват „недей да ръсиш нещо което нямаш“

  6. Мицева каза:

    брях!!!

  7. вили каза:

    И аз гуш гуш. Решението явно си го взела щом го споделяш с нас и те подкрепям. По-добре детето да е в семейство, в което цари разбирателство и любов, независимо от колко души е това семейство. Толкова деца са израснали с двама , с един, с трима … Тук в случая няма значение дали са родителите или мама, мама и баба….Възможностите не са една и две. Мисли в момента първо за себе си! Млада си имаш и време за много любов и дори да срещнеш истинската, единствена любов! И смятам, че всеки един баща трябва да има много време и за съпругата си и за детето си, особено ако наистина е влюбен!

  8. иво каза:

    хахаха браво бе мицева направо забих ,а сега ивайло кат си толкова отворен отговори на „БРЯХ“

  9. keklanka каза:

    Леле, леле.. от къде почнахме, та до къде стигнахме 😀 Хей.. благодаря ви много на всички. Тепърва предстоят последиците от решението ми и се надявам да са наистина толкова много положителни, колкото вярвам, че ще са.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: