Пловдив

Днес измъчихме малко Теди Бебе с една разходка до Пловдив, но за това пък я показах на света и основно в частност на малкото останали ми колеги в магазина. Сега като се размисля дори ми се струва, че все едно съм влезнала да работя там, само и само да има от къде да ми изплащат майчинството. Повечето хора вече са напуснали, но има и останали още от създаването на магазина. Слагам и себе си в това число, защото аз също бях една от създателките. Сглобявала съм рафтове, нареждала съм стока, както в склада, така и в самия магазин. Това е супер маркет горе-долу колкото Билла голям.. до някъде магъзинът  е мое дете, но не чувствам някаква сантименталност към него.. де да знам, а имам това качество понякога за неща, които не съм обичала, после да изпитвам дори носталгия.

Та.. дойде ред да покажа нещото, заради което напуснах Пловдив, да покажа, че наистина е имало нещо – там. И да покаж себе си като майка, не просто като онова кльощаво същество, жлътнало се и което в четвърти месец мязаше на чирус и очакваше поне малко да прилича на бременно и да не го питат сигурно ли е, че чака дете..

Е.. видяха ме. С 8-9 кила отгоре и с едно прелестно малко същество.. и с татко му ме видяха. Мен ме похвалиха,че изглеждам много добре, че съм се разхубавила.. майчинството ми се отразява добре.. аз бих добавила, че слънчевата светлина така се отразява.. Във въпросния магазин нещата бяха такива,че трудно виждах слънчева светлина, а и едно дете дава невероятно много светлина и красота .. Аз също много се харесвам.. странно.. А всъщност от кърменето и предпочитанието на малката да си хапва от едната гърда се появи разлика в размерите, от килцата имам доста целулит.. и въпреки това не ми дреме, ама никак.. и дори се харесвам.. независимо от умората изписана на лицето ми.. Харесва ми да се виждам такава, а не жлътната, с хлътнали очи, която се теглеше на един кантар с надежда да е качила мръвка поне заради детето, което носи в себе си, а вместо това да вижда как теглото й спада.. и се налага подновяване на гардероба 🙂

Но мисълта ми беше за Теди. Доведох и татко й. И него много много го харесаха колежките и казаха това което постоянно чувам, че му е одрала кожата. Въпросният татко пък се тревожи понякога от това да не би да се засегна, че малката почти не прилича на мен.. честно казано дори не се дразня.. това е то чудото на природата, гените са си гени и честно да си кажа, въпреки че недолюбвам особено таткото, нямам никакви такива спрямо детето 🙂 Знам,че един ден ще я предам, че както тя ще ме накара да изпитвам болка, така и аз ще й я причиня.. надявам се само това да не попречи на връзката ни.. Не вярвам в идеалните отношения, все се намира по някой бодил да те убоде и нещо да куцука.. нещо, което ще те накара да се вдигнеш и да го оправиш. Та оказахме се едно щастливо и хубаво семейство. мама, тати и Тя. Освен това ни почерпиха пъъъъък!

Стоянчо станал младоженец, от една седмица беше женен и се улучи на работа и черпеше. Ма много, много се радвам за него! Той е едно добро дете – мече, дето е супер човек и .. не бях кой знае колко близка с него, накрая не бяхме в една смяна, но това няма значение. Прекрасен човек и му желая всичкото щастие не света.. 🙂

Румито пък каза,че беба е малко по-дребосъчеста, от колкото изглежда по снимките, е нали е госпойца все пак. Честно да си кажа може би това са ми съвсем последните мигове, когато ги виждам тези хора… разстоянията са си разстояния. А и аз самата съм поизненадана, че се посближих с тях. Последните 2-3 години съм станама доста недоверчива, дистанцирана и дори към колектива от магазина, но то някои хора просто няма как да не ги заобичаш. Става спонтанно… Много ми се щеше да видя Емо, бившият заместник управител, сега управител на един от магазините на фирмата. Но… както и да е. За кратко бях в магазина.. честно казано работата спокойно можеше да се свърши и от тук.. ама нали. Не се ядосах, защото макар и за кратко, макар и позатрудненото ни финансово състояние и горещината не можеха да се сравнят с това да мръдна малко от скапания Казанлък и да видим малко от стария ни свят.. хубаво малко от него. Надявам се Теди да ни прости, то е такова търпеливо дете, че я помъкнахме в тези горещини с нас.. Ама и тя си изпроси подаръчета като новопоявило се същесто на света.

Видяхме се с едни приятели, които бяха повече на Николай, но покрай него и аз намазах. Готини хора.. мда. Радо, Гробаря, Мария… Доста различни хора и в същото време много близки.. сладури. Последната има доста проблеми – здравословни и може би тръгнали от преживян емоционален стрес.. Много, много се надявам нещата между нея и дъщеря й да потръгнат и тя пак да се върне да живее при нея. Честно казано малко ме хваща страх, един ден ако не бъда вече с бащата на дъщеря ми , как ще се отнесе тя към всичко това. Дали няма и тя да обвинява мен … Но сега се моля да оздравее Мария, която познавам много малко, но ми се струва прекрасен човек и не ми изглежда такова чудовище,че да заслужава това,което й се случва.. и ми се струва, че аз, когато бях на петнайсет имах такава майка, нямаше да я оставя.. де да знам.. разсъждавам от моя гледна точка…

Гробарят всъщност е един готин Атанас, който живее с Мария. Бебе Теди веднага се захвана да изследва брадата му.. и той каза,че от сега разбирала кой да хареса и от сега била французойка.. хихих. А Радо и той се позарадва на Теди, похвали я,че не мрънка и е доста спокойно дете и живо в същото време. Но както беше живо се озова в седнало положение на коленете на татко, който с подрусване взе,че я приспа. И така.. мина и замина. Вече сме в бузовградски ширини. Татко отиде да го приемат в рокерски клуб „Змейовете“, мама приспа бебе Теди (себе си не успя) и пие бира и се унася в спомени за изминалия ден..

Хубаво беше.

Advertisements

3 отговора към Пловдив

  1. вили каза:

    Защо не извести, че ще идваш? щяхме да направим посрещане! 🙂 :0

  2. keklanka каза:

    Хи-хи, ами аз идвах само за един ден и то не идвах сама, ако бях сама с автобуса можеше и да предупредя, сега мъжо едва си ведя приятелите, общите ни приятели де 🙂 аз ще имам още ходения, така че посрещането може и да се състои 🙂 Жалко,че не се засякохме, когато живеехме там

  3. вили каза:

    Животът е пред нас! 😆 😆

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: