Кетцалкоатл – проблясък от миналото кацнал в настоящето ми

Може и да съм писала тук, а може и да не съм.. но нещо чак настръхнах и си ме тресна нещо, аз съм малко непримиримо дете  и сега ми светна нещо благодарение на малката  Теди.  Когато отидох в Шумен много хора все пак не знаеха,че съм станала майка. Махнах се и две годино по-късно кацнах с дете на ръце. Както и да е.

Да разкажа за една случка, която ми остана в главата от първите дни, когато отново прекрачих прага на града и която тази сутрин придоби малко по-друг смисъл, защото чак сега може би ми просветна. Та.. вървим си с Теди на една от обичайните разходки, не знам на къде се бяхме запътили и се спрях пред един светофар на пешеходната пътека и чакаме зеленкото. Та отсреща едно момче ми се кипри и ми се усмихва.. аз тръгнах да се обръщам назад, ама викам няма.. едва ли се хили на мен и ми мята.. ама той мен гледа.. и аз се чудя.. бе познат ми е.. ама не се сещам бе и как можеда не се сещам.. трябва да ме знае коя съм .. а аз се дразня много на мен самата, не съм свикнала така някой да ме поздрави и аз да не го позная или да се направя,че не го виждам.. гадно е.. ама го направих и все се чудех бре кой ще е този.

Мина седмица.. и не щеш ли този същия се оказва пред вратата на апартамента ми, малко се сблъскахме, защотот бях препречила входната врата с количката.  Живея в 13 етажен блок, в общежитие.. вероятността да дойде в този блок, в този апартамент.. познава комшийките ми, както се оказа. И аз го хванах на тясно и му се извиних и го попитах от къде се познаваме,че не се сащам.. и той рече,че съм му правила хамбургери. е.. поуспокоих се и се зарадвах.. хамбургери правих 2005.. човекът ме помни и ме паздравява.. значи доволен, което е супер, ласкателно си е, аз много се радвам на такива неща 🙂

Обаче не знам защо познат ми се струваше, но не от хамбургерите , може и това сега което ми светна и моите собствени спомени относно това от къде го помня да се окажат грешка, обаче аз ще разбера!  Та.. до тук с пича, продължаваме да се засичаме на пътя и аз вече се обаждам, изяснихме въпроса от къде се познаваме. Но и какво да ми каже човека. 

Едно време имах една много добра приятелка, по-скоро си я обичах и държах на нея.. пиехме заедно бира в „Аризона“ –  студентското кафе.. хувави часове имахме с нея, докато заради един нейн уж-фен, който зад нейния гръб се опита да ме изнасили и аз като й казах тя не ми повярва, а на него повярва,че лъжа аз… но това е друга тема. От тогава ни охладняха с нея отношенията.

Та с таз мома пиехме бира. И се случваше на няколко пъти да се засичаве с един нейн приятел и съквартиранта му в това кафе. И тоз нейния приятел кротък беше и скучен 🙂 , но съквартиранта му по спомени беше малко заядлив и едни дяволити погледи и леко присмехулни хвърляше. Rнтересен човек беше и сме се позаяждали.. и един път дори не се сещам за какво точно сме се заяли, но ми написа на едно мъничко листче от цигарена хартия  Кетцалкоатл…  и той нещо се подиграваше, но аз казах,че ще го запазя това листче.  И  го запазих. И до днес. И преди ми е попадало в ръцете.. и пусто не можех да си спомня лицето на това момче, което го написа.  Спомням си само физиономиите и гримасите, които правеше, но лицето не. Странно е.

Теди тази сутрин се заигра с портмонето ми. И извади това листче, което си беше там, а аз мислех,че вече е попиляно.. слагам го в портмонето и забравям за него.. така правя. Ама сега като го погледнах и ми светна..

Този, дето ме поздравяваше по пътя и се чудех от къде го познавам.. сега не се е заяждал човека , обаче има същите.. де да знам.. и сега ми светна, че това не е човек, който съм гостила с хамбургери.. а може и да съм гостила.. но познанството ни не е съврзано с хамбургерите, а с други случки незначителни уж.. обаче запомнящи се. Е.. поне може да получа мира.. сега още щом погледнах листчето се сетих за Мургавелкото 🙂 И сега аз като се върнав Шумен като го срещна, защото аз много често го засичам по пътя, ще го спра и ще му покажа листчето и ще го питам  Кетцалкоатл говори ли му нещо .. мож и да не го помни, обаче аз ще припомня.. ако не е той ясно. Сетих се и за съквартиранта му – Стоян .

Тъй че ще се чуе и поне душата ми ще има мира 🙂 Бе аз съм така, нещо такова може много да ме тормози 🙂

Айде това е от мен тази сутрин..  Кетцалкоатл – пернатата змия (бог на небето) ли? ще я видим тази работа!

Advertisements

2 отговора към Кетцалкоатл – проблясък от миналото кацнал в настоящето ми

  1. вили каза:

    Паметта понякога си прави шеги с нас, но понякога ние с нея. 😉

  2. Галя каза:

    Паметта… мдааа, но за пореден път човека излиза по-силен и от нея…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: