Вече мина почти месец от както официално съм на работа. Виждам голям зор, времето ми минава като сън, дори имам страшно много извънредни неща за вършене. И не, не съм съгласна. И не.. не ми харесва. Притеснително е за мен, тъй като за пръв път от пет години насам работя нещо, което още преди да мине месец, и ми мирише на мърша. Куриерът казва,че съм била прекалено честна и много се спичам. Тука трябвало повече да лъжа и да се разправям. И е прав. Много е прав. Само дето човекът, който трябва да съм и който съм нещо са си непознати един на друг. И единия се явява излишен.
Освен това и с моя човек се скарах снощи, човек да се зачуди как става, при положение че сме на различни континенти. И това шибано море ми е като някакъв кошмар, честно! Почнах тая работа с идеята,че евентуално ще отпадне и се чудех на какъв език да му обясня, че нямам избор. После изкочиха едни дати, които още съществуват и евентуално тогава ще идем, но почти всеки ден ми се повтаря, че трябвало, че не можело да не идем, че евентуално и август да си взема болнични. Псува ми се. И т’ва всеки ден. Това море вече ми пречи и на съня, който и без това е малко. Много мраз да ми се натяква постоянно за едно нещо и да се правят някакви планове, при положение че около мен също нищо не е сигурно. Имаше период, в който много ми харесваше мисълта, даже бях тръгнала бански да си търся. Е сега вече ми се повръща. И накрая моя човек ми се фръцка и ми се цупи, че като съм мислела така нямало никъде да идем. Аз може и да съм тъпа, но цялата идея на всичко е да съм с него. Дали ще съм на море, или у нас не ме бърка.
И Шумен. Шумен ми липсва. Мястото, където действително искам да ида е там. Не за почивка, просто за да си взема въздух малко от всичко. Да се видя с Крис и Цветито, да изляза със Стефанчо, да идем на Мадара.. Морето ми е прекалено нереално, докато Шумен го виждам. Ей сега ми дай 4-5 дни и дори и двата да идат в път – скачам и дим да ме няма. Няма да има на кой да се обяснявам и да одисвам за нещо, което уж било правено за мен, че да се откъсна от действителността и да съм си починела. Пикая аз на такава „почивка“, когато в един момент вместо да си мечтая за нея и да си представям колко ще ми е хубаво се превърне в проблем, пречка, като нещо дето ми тежи на главата. Убива ми целия кеф.
Кеф ли казах?!
Слава богу днес ми е последният по-дълъг работен ден. Трябва да се мобилизирам и да издържа, щото се чувствам много изнервена и изморена.
Видях Яворчо.. мда.. много голяма промяна има в това дете.
Смалило се е направо.
Той казва,че бил „под прикритие“.
Абе не му зная прикритието, но е свалил минумум 10 – 15 кила и е станал един такъв рошав… Като ония дръгливите магаренца.
Леле, така ли се отразявала любовта на мъжете 😛
И с него не можахме за повечко време да се видим. Поговорихме малко, остави ми три ябълки и си тръгна. Но според него аз пък съм се била разхубавила и се запита на мъжа ми ли се било държало. Аз не знам на какво се дължи, но последно имах чувството, че с мен се случва точно обратното. Въпреки че си влезнах в моята си форма, в идеалните си килограми, дрехите от миналото лято отново ми стават, карането на колело ми постегна и месцата…
И като казах колело.. Откраднаха моето миналата събота по много куц начин и сега карам това на сестрата на Венци. Нямам и време да се цупя и да се ядосвам. Колелото никак не ми беше скъпо, нито имаше сантиментална стойност.. ама пак си е гадно. За капак времето е адска жега тия дни и ставам вир-вода докато стигна до работа. Да не говорим и в „офиса“ какъв е пекарник. Работата не ми харесва, но май имам нужда от това да си направя малко по-уютно мястото, където работя. Парите ми взеха да се топят, но онзи ден минах покрай една сергия с цветя и видях там да ме гледа едно от ония мини борчета, които отдавна търся. Естествено си го купих и сега ми се мъдри на бюрото. Едно зеленичко.. днес мисля да сложа и една рамка със снимка на Теди. Музика имам също. Поне и с гадната тишина се разделих. Та такива ми ти работи. Малката след малко ще я събудя, приготвяме се за градина и всеки с дертовете си.
Малко ми е куцо настроението, но трябва някак да се мобилизирам и да хвана деня си в ръце.
Блогът на една К. 
Ох, не знам от къде да почна 🙂
1 – дай някоя прикрита снимка на Явор
2 – на работа се оцелява така (само за скорпиони): решаваш, че си по-умна, по-организирана, по-добра… от всички и после влизаш във фаза „ня ня ня няааа, няма да ви се издаааам“
3 – много добре те разбирам за морето и за Шумен. Мен ме поканиха на сватба в Мадара и се разревах. Мъж ми не ще да ходи, щото сме имали били планове за ноември (в Сливен) и тва е. Не ще и не ще да ги премести септември. И пак така ме заплашва, че много съм се била дърпала и оплаквала и че накрая заради мене нямало да идем. Ако измислиш решение, примерно някакви грахчета за порасване, кажи :)))))
Абе Адашката.. относно Явор.. Някъде из фейса според теб съм казала,че бил пораснал.. да ти кажа направо се е смалил. Доста голяма промяна, но нали каза,че е под прикритие, аз не го бях виждала точно с такова „прикритие“ около мен. Че и куриерът ми го видя, а той е с една година по-малък от него. и ми вика кой бил и не бил ли бил много малък 🙂
А аз на работа няма да оцелея, с всеки изминал ден става все по-зле. Но следващите два месеца ще си налягам парцалите, щото ще се правят хубави неща, пък ако стане работата ще си уредя един доста голям проблем. Ако следващите два месеца не се появя тука с една голяма новина, пускам си предизвестието и се махам. Аз като гледам как са нещата и на загуба ще остана. Работата доста вони.
Относно онова с порастването.. не знам как косата ми още издържа и нямам повече от 2-3 бели косъма.. Все женските ги обвиняват,че били капризни и като келеши, а всъщност..