Сайтът не е видим, защото…

Идва момент, когато ставам твърде известна. Повече отколкото ми се иска. Желанието ми да запазя анонимност за някои хора наложи решението да променя това място. И дори да затрия истинското му име, а именно: „Блогът на Кекла и Теди Бебе“. Теди отдавна не е бебе, макар аз да съм Кекла, или Кекланка. Мъчно ми е, че това не е старото място и се наложи да си създам ново, макар да не съм редовна и там. Радвам се, че има хора, които още наминават тук. И се надявам, че ще откажа онези, които не желая да наминават 🙂 В момента съм на море и съм се отдала на стари занимания, за които намирам време само по това време 🙂

Изтегляне

Всичко е точно все още. Спокойна съм и на любимо място. Лятната ваканция е към края си, но това все още не ме изпълва с нещастие. Ще поработя здраво още месец, след което ме чакат още две седмици нова порция ваканция 🙂 Тъй че не ме жалете 🙂

Хейт

Значи, хейти ми се..

Имах много готин ден, ама на – Хейти ми се.

Не е като да ми се развали денят, но вчера покрай един лек разпит от страна на заинтересован чиляк от моята нервна особа, стана така,че му поразправих нещо за една височайша личност от моя живот на име Панайотка Халваджиева, която за повече цвят и окраска на милото си именце, се е самопрекръстила на Пепа.

Работа в екип или защо е нужно да можеш да се впишеш в колектива

Излиза, че най-накрая, на заветните 37 години осъзнавам защо работодателите поставят изискване на бъдещите си подчинени – умения за работа в екип.

Когато мъжете драматизират повече от жените

Мда… Работата стана една такава вече, че в пълна сила изразът „Ей тъй кат’ стане…“ придобива поредна окраска.

• Ролите мъж/жена;
• Момченцата си играят с камиончета;
• Момиченцата си играят с кукли;
• Момчетата не плачат, защото са мъже и тн.

Да срещнеш бившия си в Tinder…

Да срещнеш бившия си в Tinder… или къде сме двете гълъбчета една година след раздялата. Как къде.. на осем километра разстояние 🙂 Ебаси иронията и в същото време абсолютно нищо чудно. Поне аз където съм.

Няколко дни в рая

Прекарах няколкото почивни дни в рая. Да, точно там. Беше по-хубаво от колкото предполагах, да не говорим, че бях лееко с предубеждение вече, че няма да е толкова хубаво колкото си мислех в началото.

Писано недописано

Имам да пиша много. Много нещо се случва. Повечето хубаво. Но и напрежението не липсва. Животът ми продължава да е интересен, многолик и постоянно да ме лашка в свите крайности. Изглежда така ми е писано. Страхът също играе подобна роля. Не мога да спра да се излагам, да говоря тъпотии, да си противореча и да бягам. За кой ли път, както се пее в една стара като света песен 😛 Бягам от това да се влюбя за повече от 48 часа.

Когато, тогава…

Все по-рядко имам възможност да пиша тук. Не че не искам. Но съм зарита със страшно много работа. Нова работа. Ново работно място. Което вероятно скоро също ще бъде сменено. Началото на промяната започна отдавна и не е спирало. Скоро ще стане година от както водя онзи мой нов живот и от както сякаш се родих отново и почти забравих коя съм или коя бях. В мен се борят две същности, но истината е че се чувствам тотално изцедена и на предела.

Уикенд вкъщи

Тази седмица, евентуално днес уж щях да ходя на пикник, но както често се случва.. то пък взе, че не се случи. Още имам време да се опитам да се присъединя към една група за поход в планината над Карлово за 9 септември, но още се кумя. Ще почакам родата да се върне от екскурзия и ще питам може ли, тъй като все пак трябва някой да гледа Теди. Това ще ми е последният уикенд преди заминаването за Италия, Рим..

Изтрелвам се в небесата…

Тази сутрин ми е едно такова небесно и отново философско… нещо като онази депресарска песен, която ще споделя по-долу и която някак в момента ми иде да перифразирам като „Изтрелвам се в небесата, но всъщност отново падам“..