Не остана

Шест сутринта и аз взех, че станах. Ами то.. не остана. Още малко и няма да бъда самичка за два месеца 🙂 На това отгоре и едно русо гостенче – диване чакам да ми доведат в къщата тази сутрин, че да си играят с моето диване. Някаква любов са развили една към друга, което за мен е непонятно, въпреки нестихващата любов на Теди към другия пол. Но явно моята мома от сега си знае, че с момиченцата може да е приятелка, с мъжете на нейната възраст – не. Което не може да се каже за тия, които могат да й бъдат батковци, татковци, чичовци или дядовци. С по-порасналите момченца си пасва перфектно. Но.. мисълта ми беше за една нейна приятелка на име Катерина, с която явно доста си пасват. Много сладка комбинация са двечките.. а и не съм виждала Теди така да се радва на друго дете и така да се разстройва, когато се наложи да ги разделяме.

Поприготвих се аз снощи да имам нещо в хладилника за моя човек, когато пием кафе, тъй че ще има с какво да посрещна онази малка лудетина.. па и да видя малко по-друг тип дете, щото аз май нищо почти не съм разбрала от майчинството. Теди повече раздава команди, обяснява се основно „на някакъв странен език“ и почти не задава въпроси. Само прави констатации и заявления. Докато онова русокосото девейче, което чакам е толкова любознателно по по-различен от на Теди начин, че постоянно пита и на всеки отговор отговаря с нов въпрос. Е то това си е клише, нали. Запазена марка на децата, описвано многократно дори в художествената литература. Обаче аз лично в моето малко семейство не съм го засякла, та за това сега ми е хем интересно, хем главозаболяващо. Та така и така ще ми разхвърлят стаята, поне ще се свалят всички играчки от рафтовете, за да забърша праха. 

После ще направя малко обезкосмителни процедури, ще мия косичка, ще се чудя с какво да се облека и тъй.. ще си чакам мъжа. Не е ясно дали ще дойде днес, по-скоро днес, но то пак не се знае. Ако дойде утре на работа не очаквам да съм заета и ще мога да си му кацна спокойно в ръцете и дори съм си избрала рокле, което много ме кефи и татусът ми върви супер с нея.. сякаш 🙂 Напоследък някаква любов към тоя татус съм развила. Само си го зяпкам. Може би щото ми е интересно да е съчетан с тен. 

Та за тази Коледа си пожелавам да се изморявам по-малко, щото е планувано да го раздавам катерач по спортна стена, да стоя до късно вечер и да ставам рано сутрин, пожелавам си да стане някакво чудо и да ми се отвори възможност за повечко свободни дни за почивка. И най-вече да си се обичам с моя човек и да имам по-малко главоболия със супер загрижената му рода, които треперят да не му взема парите и да го завлека.