:)

Всичко хубаво, ама що ми е понякога такова нацупено 🙂 И понякога, когато човек се окаже, че е свикнал да живее сам.. какво правим 🙂 Същевременно съм ужасно щастлива, че моя човек се прибра, имам чувството, че съм го заобичала още повече и не сме били разделени толкова много време. Може би и часовете разговори по телефон са си казали думата. Не знам . 

Но от друга страна ума ми не го побира как ще се нагодя към новата ситуация и ще успея да съчетая работата, в която да чукна на дърво, малко поутихна бурята и се живее. Силите ли ми са се изчерпали, калпава ли съм.. не знам. Чувствам се доста по-спокойна, но това не променя факта, че някакси ще виждам и виждам голям зор да огрея на всякъде, при това от първия ден. Мойто мило и то постоянно е между чука и наковалнята. Ту на родата ли да угажда, или на мен 🙂 За съжаление с тях аз не съм тандем и това усложнява и неговата работа. 

И ми донесе много подаръци. Единият от които е доста голям. А аз нищо не му дадох и ми е някакво тъпо поради този факт. И че не ми идва на ум какво мога да му взема, че да може да го отнесе после със себе си в Америка. Изчерпала ли съм се, що ли.. не знам. По принцип това не съм аз, аз всеки път имам идея на кой какво да му взема. А когато най-много ми се ще нещо да е както трябва и зациклям. Последния ми подарък се оказа сполучлив все пак, ама сега ми е някакво гузнярско.

И вчера ни беше първата сутрин заедно и аз се изложих супер много. Не чак толкова де, но да си призная точно сега тази сутрин когато той не е тук ми е много по-спокойно. Навик ли, що  ли.. може и да се чувствам така, защото съм се наспала и мускулната ми треска отшумява 😛 Нямам идея, обаче ми е едно тихо и спокойно, уравновесено. Или познато. Знам ли. Но вчера на човека не му направих закуска, пък той и гладен беше и .. как може тъй да се изложа. Направо съм отвикнала да имам мъж в къщи. За това днес на работа си преговорих и някои неща, които мога да му правя да яде. Мда.. когато имам кой да ме гушка не ми се става рано. Но не стана ли рано после ми излиза през носа и не мога да свърша нищо. Но пък и два часа сън са крайно недостатъчни, за да си събера главата. Ще му намеря ритъма, но ми е някакво куцащо. И все пак най-хубавото е, че напрежението на работа спадна драстично. Доста се тревожех как ще издържа, ако и той е тука и как ще се отрази това на него. От както работя все някой казва,че работата ми се отразява много лошо. Както на мен самата, така и на моето отношение към близките хора. Не че е лъжа. Прекъснах още повече всякакви контакти с кой ли не, изпокарах се с малкото хора, които ми бяха останали.. Като се огледам около мен виждам единствено Теди, само нея забелязвам и мойто „мило“, сякаш нямам място за друг. Шумен ми се струва много отвлечено понятие, но аз си знам, че просто няма откъсване от там. И аз ще намеря начин да ида за няколко дни и тази година.

И равносметката е на плюс.

Като извод. Или поне така я чувствам.

В момента темата на деня е идването на мъжа ми 🙂

В първите минути определено ми беше някак неловко и не можех да го „разпозная“.

Но после стой та гледай 🙂 

А пък Теди.. Тя пък как му се радва, не е истина. Ма то подскоци ли не бяха, умилквания, захласнато повтаряне на името.. а като си видя и тя подаръците.. Направо полетя. И намачкана хартия да й беше подарил щеше да е щастлива 🙂

Майка снощи малко се изказа,че детето се държи така и защото на практика си няма баща и има нужда от мъжко присъствие. До една степен е така, но според мен си е и до характер, защото още от съвсем малка откача по мъжки. В известна степен ми се стори,че маман едва ли не ме обвинява за решението да я лиша от баща, но не може всичко да е идеално.

Аз предпочитам детето ми да се възхищава и да четка мъжките и в същото време да ги върти на пръста си, от колкото да се примирява с такъв „пример“ за мъжко поведение, който имаше преди.

Предпочитам прогнозите, които вещаят за нея, че доста ще „ходи“ да се сбъднат, но да може да си направи сметката кой ще й донесе щастие.

Предпочитам дори и да си нямам аз мъж, да се умилква на тия, които й показват обич и внимание независимо от възрастта им, отколкото да вижда това, което аз виждах и да гледа мен как се примирявам.

Относно човека до мен.

Мисля, че обичта им е взаимна, не е така идеална, но мисля, че в тоя тъп живот всяка подадена ръка, усмивка, прегръдка, захласване от теб самия е способно да ти стопи лагерите.

А мойта щерка е влюбена в мъжа ми. Той също.

И в мен 🙂

Advertisements

1 отговор към :)

  1. Svetlina каза:

    В случай, че ти се пише дълга публикация, ето ти повод 🙂

    http://vitanova.wordpress.com/2012/08/13/lyato-lyato/

    Счела съм, че знаеш отговорите на въпросите 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: