Скучно-шантави дни

Тия дни ми минават.

Странно.

Някак.

Повиках нещо подсъзнателно (или не),  да ми се случи и то взе,че стана. Живнах, макар и да се чувствам като някакво зомби залепено за компито. Но си имах нужда от това да видя,че все пак има свят и на вън.

Дори и да е от другия край на компито.

Не мога да забравя Петърчо обаче.

Как се появи и странно защо си мислех, че всеки път ще е тук и ще коментираме кой ще спи в кош, кой по легените, за Оле Затвори Очички и така.

Може би трябва да спра да мисля, че скайпчатовете са контакти с истински хора.

Е да ама не 🙂

Лично моят живот, лично моята „случка“ ми е показала обратното, и то не просто като едно изключение и милион неща, които доказват ясното.

Липсва ми този род комуникация с мойто „мило“, нещо, което той изобщо не може да разбере. Човек не може съмсем да е изпълнил на сто процента това, което е и това, което някак може да го осъществи. В момента съм повече от осъществена, дори при странните обстоятелства, при които съм. Вярвам,че негативите са временни, но знам и че някои неща няма да ги имам с тоя човек. Но.. тук опираме до онази приказка, която едно време ме раздели с Николай, или поне ми помогна да разбера,че съм на прав път. а именно:

„Когато нямаш едното, не ти трябва и другото.“

В моя случай аз имам „едното“, а „другото“.. трябва ми, няма какво да се лъжем. То не е и със сигурност загубено, но не е и непременно желано от мен да го имам, щом имам онова „едно“.

Ако това е така.. защо изобщо го мисля ли?

Мисля,че си е нормално за един „женски“ мозък все пак да си мисли и за онова другото. Дори и да не му е жизненоважно. И в същото време е точно.. точната дума е жизнено. Много интересни полюси има всичко. Като се сетя за моя човек, в мен има някакво чувство на невероятна топлина, обич, мир, екипност. Имам си и разни притеснения, но това, което имам и усещам е незаменимо и така истинско 🙂

В същото време аз си оставам отделен човек. От всички.

От него, от теб, от Теди 🙂

Мисля, че това е повече от добре.

И.. се появи нова чат любов 🙂

Много забавно, закачливо, разработващо мозъчето и палавата част от мен. Не знам, но писането ми е такава страст, много повече от говоренето. Засичам толкова видими и съществуващи несъществуващи неща 🙂 Хересва ми.

Естествено докато всичко си има някакви граници.

Харесва ми да общувам с добри, цветни, шантави и откачени хора, които не само, че не са загубили живостта си, ами ми направят такъв комплимент относно моята собствена живост. Еми суетна съм си, просто няма как да не се изкефя, който някой от самото начало ми каже,че вижда светлинка в мен, а не просто обвивката ми. Щото имам си самочувствие, хубава съм, но всичката тая хубост няма да е никаква хубост, ако не бях самата аз. Вярвам, че вътрешното излъчване прави хората хубави. И също така ми се иска да променя мъжете да спрат да си мислят.. поне мъничко за секс. Знам,че е мисия невъзможна. Сексът движи света, това не е лъжа, но е добре ей тъй да си играем с идеята за него, гатанки, флиртове. Понякога е добре да не се стига до „края“. Бонбоните не са толкова вкусни в последствие. Аз и друг път съм споделяла, че това да рискуваш нещо хубаво, което вече имаш с някой, без да си абсолютно сигурен, че това няма да го развали – не бива да го рискуваш ама нюню.

Първата ми „връзка“, която дали просъществува и две седмици, беше резултат от едно прекрасно приятелство с един човек, който много ме обичаше, а и аз него.

Като приятели.

Като приятели, които се обичат и си помагат да оцелеят в живота, да пораснат, да бъдат сигурни, истински, неподправени. Не бяхме извървели още пътя за да се съберем, тъй като аз бях несигурна и неориентирана – той също.

В една връзка няма място за двама слаби и не достатъчно сигурни хора, колкото и да са „влюбени“ и „вярващи“ в хепиенда.

Няма такива филми. Ако не единият да носи другия на гърба си.. дори това е някакъв вид връзка.

Но когато и двамата не са достатъчно силни, за да са в „двойка“, такава няма изгледи да има.

И така.. за какаъв ми беше да развалям това, което вече имахме и да прескоча крачките, които трябваше да извървим преди това?!

Навярно за да мога да получа тоя урок и за да не пипам нещо, когато то още „пари“.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: