Като едното нищо

Може и да започна работа. Не знам защо го мисля. Но като едното нищо ще вземе да стане. За добро или за лошо.

Остават само три месеца докато мойто “мило” се завърне на моя територия. Не знам какво ни очаква, искам да имам цялото свободно време на света, за да бъда на разположение и в същото време не е зле да си сваля розовите очила. Не съм в положение, в което мога да си позволя за откажа работа, особено сега когато съм го закъсала супер много. Навярно ще е трудно, но докато не споделяме някакъв наистина общ живот, явно трябва нещата да си останат така.

В живота ми за сега няма нищо кой знае какво случило се, тъй че поради тоя факт – не пиша. Може и да се случват много неща, но нищо не ме е докоснало до толкова много,че да ме развълнува и място да не си намеря. Този месец е някак пълен с приключения свързани с Теди, и по закона за всеобща гадост –  като нищо ще бъда лишена от тях, тъй като има вероятност да почна работа. Аман от бездействие и аман от тоя гаден закон, който на пук на всичко, когато се появят приятни емоции – ще ги затрупа. Няма да мога да се радвам на това какво съм спечелила, а ще ми е куцо какво съм изпуснала. Куцо ще ми е, ако майка ми иде на зоопарк с детето, ако майка ми отиде на зелената поляна и играе с Теди и останалите деца от детската градина, примерно, на „дърпане с въже“.

Някак .. гадно е.

Татуировката ми вече е на показ, малко плахо, но се моткам пред нашите с нея. Обаче те не я забелязват. Ама и на мен някак не ми се „хвали“. Както и да е, може би само аз си я намирам за толкова специална, което си е и най-важното всъщност.

Дните се нижат един по един – рождени, сватбени. Днес моята любима приятелка ще дари света с още едно ново попълнение – мъничко момиченце. Стискам палци всичко да е наред и с двечките и чакам с нетърпение някой смс или още по-добре – снимка.

Това се случва в живота ми напоследък. Освен че съм много изнервена и се втелявам къде за глупости, къде не.