Като две мигвания

Като две мигвани изминаха два месеца от както се родих отново. Или ми се наложи да го направя, то просто нямаше на къде. Пролетта си замина, вече е лято. Това е най-лудата пролет в живота ми евър 🙂 Случиха ми се толкова невероятно нища, изпитах толкова многолики емоции от всякакъв тип, та още не мога да си намеря място. Последният ми пост тук беше доста тъжен и изпълнен с болка. Болка, която още превъзмогвам и която ми се искаше, а и вярвах, че ще трае най-много три дни. Е не ми се получи така, признавам си. Но за това пък си заминава с всеки изминал ден и с всеки изминал ден както болката, така и омразата изчезват. Чевството да си свободен е неописуемо, свободен от непрестанните компромиси, които правиш със себе си уж за по-добро и непрестанните обвинения към самия себе си, че сам себе си предаваш. Но всичко това е минало. През тези два месеца се случи твърде много. Една врата се затвори и се отвориха буквално сто. Все едно само това са чакали, да се хлопне онази врата, на онзи ад през който минах, за да ми се случат страшно много хубави неща, които всъщност и не са спирали 🙂

Андрей ме покани да му ида на гости в Англия. И аз отидох. Там се почувствах защитена, щастлива и изпълнена с живот. Не знам дали знаете чувството, когато си се чувствал буквално на дъното, умрял, потиснат и просещ за любов, за любов която ти дава по някое късче от себе си, само за да те поддържа жив и изведнъж видиш от какво си бил лишен и получиш всичкия необятен прилив от положителни емоции, които дори си забравил, че можеш да изпиташ, имаш и най-важното – полагат ти се. Имах най-готините три дни в Бексхил, Ийстбърн и Лондон. Видях лицето си на снимка усмихнато и в очите ми я нямаше онази болка, която виждах в предните снимки, които са ми много близки, тъй като винаги ще ми напомнят в какъв парцал се бях превърнала и бях позволила да ме превърнат Амгъл и „прекрасното“ му семейство. Посетих страшно хубави места и може би най-важното – в компанията на един приятел, с който връзката ми се задълбочи и стана доста по-силна от колкото беше преди. В периодът, в който бях, а и все още съм.. за мен беше ново да получа това отношение и това разбиране, и подкрепа, и весели моменти без да се правят опити да ми се бърка в гащите. Е да.. сигурно звучи много идеалистично, но на мен ми се случи. Океанът, слънцето, животът, който кипи там остави дълбока следа в мен, както и Андрей, който беше един от хората, които ме излекуваха. Имаше и още.. да, буквално след черния 27 април, когато все едно ми преряза гърлото онзи червей.. да, гадно е да говориш така за някой, на който си дал сърцето си и си обичал толкова силно.. но това е може би дори мило в сравнение с това, което остана на мястото на великата ми любов. Предателите са едни от съществата, които не мога да кажа, че мразя… както казваше Амгъл.. на тях и марсола си няма да хвърля. Но също така е ужасно противно и отблъскващо да видиш как някой предава собствената си любов и сам себе си предава, чак ми се повръща. Та дори още на следващия ден след това, което ми бе сервирано дойде някой, към който дори сега, когато вече не поддържаме такава връзка, тая само хубави чувства и повече от благодарност. Човек, който след нощ, в която не бях спала от рев сълзи и сополи, осъзнаваща какво всъщност се случва, който успя да ме разсмее и на подпухналото ми лице и на подутите ми очи да каже, че съм била много усмихната, лъчезарна и красива. Да.. може и нищо да е, но човек, който успява да те разсмее в таква моменти е по-ценен от златото 🙂 Макар и след това много пъти да се опитвах да го изгоня от живота си, той все се връща и може и нищо да не се получи между нас, но вярвам, че мога да разчитам на него, то и вече ми го показа.. Случиха ми се още неща, несамо с мъжки 🙂 Което също не липсва, че и сега се радвам на най-големия интерес към особата си евър, нещо което не ми се е случвало и в най-младоликите ми години. Хахахаха 🙂 Ходя по разни екскурзии, миналата седмица на Рилските езера, днес един нов приятел ще ме замъкне към една от най-хубавите хижи и местности, които някога съм виждала.. Няма такова щастие 🙂 Въпреки, че истината е, че още усещам горчивина, още ми е тегаво и се моля горещо с напредването на времето да не ми се налага да се срещам с Амгъл дори и случайно.. По някаква ирония на съдбата, сега точно се запознах с един човек, който минава през същото, през което и аз.. като го слушам дори го преживява по-тежко, но се старае да си стъпи на краката. И евала. Никой няма полза нито от болки, нито самосъжаление. Хептен без  хич не може, но именно това трябва да ти покаже, че трябва да продължиш напред по какъвто и да е начин. Ако на мен не ми се беше случило това, което ми се случи, нямаше да знам толкова много неща, нямше да се запозная с толкова много интересни мъже.. ма много интересни 🙂 И какви интересни истории разказват 🙂 Защото аз пазех като светиня това, което мислех, че имам, защото дори и да си позволявах по някой словесен флирт.. аз не позволих никой да оцапа любовта ми, не позволих никой да се докосне до нея, не отворих сърцето си за друг.. докато сега..

Сега се шегувам, че съм на промоция 🙂

Никога не съм мислела, че след такава голяма болка вместо да се затворя в себе си, аз ще бъда като преродена и наистина грабеща с пълни шепи от живота. Не че не съм издигнала стени и не че не спичам при проява на по-силни чувства към мен, но определено не съм се затворила, тъкмо напротив. Изобщо ето ти на как продължава живота, не както си го мислел, но определено струващ си.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: