Като феникс от пепелта

Като феникс от пепелта.. ще се възраждам всеки ден. Всеки ден през следващите месеци, дори година ще си взимам всеки от онези дни, които ти ми отне. Колко пъти се питаше: „Толкова ли съм лош?“; „Защо ми се случва всичко това?“; „Нямам ли право на щастие?“ и аз вземах ръката ти и се мъчех да те накарам да повярваш колко си струваш. До там, че изглежда ти отдавна си беше повярвал.. и просто си търсел едно потвърждение да бъдеш онова лайно, в което сам не си вярвал, че си се превърнал или винаги си бил. Мислех, че човек не може да избира родителите си. Мислех, че ти не си като тях. Напротив.. тези златни хора са направили теб по свой образ и подобие и ти си взел най-ценното от тях – отровата, която пръскат. И тровят. Всеки осмелил се да ги приближи. Но ти не успя да ме убиеш, с изключение на една година от живота ми. Ценна година. Уби ме с твоето „Сигурен съм, че искам теб!“, уби ме с „Обичам те повече от всичко на света, до полуда!“, уби ме с „Ако никой не гарантира за мен, аз гарантирам за себе си.. вярвай ми.“, уби ме с „тайните разговори“, които водеше с жената, с която ми изневери на рождения си ден докато аз буквално спя в ръцете си.. и на която казваш „С теб имах най-прекрасния рожден ден“; уби ме с думите“Ще се ожениш ли за мен?“; уби ме с думите „Искам да имаме дете“, уби ме с думите „Аз съм на 40 години и никой не може да ми казва какво да правя“; уби ме с „Обичам те, коте“.. за да се опиташ окончателно да ме довършиш само седмица по-късно като посегнеш към друга жена. Уби ме с думите „Нашата връзка приключи. Има друга жена.“. Но ти всъщност уби себе си. Уби себе си в мен. Направи си харакири. Първата ми любов с теб беше силна, отново изпълнена с болка, но остана нещо там някъде в мен, което пазех за теб и което се възпламени отново. Явно не се беше убил достатъчно. Сега.. сега ти се уби на сто процента. Малко са хората, които до такава степен са ме наранили и са ме отвратили от тях, че да поискам да ги забравя.. и не само да го поискам.. а да ги забравя и изпепеля с такава голяма сила, та да не си спомням за тях два дни след като са казали своята „тежка“ дума. Поздравления. Ти си един от тях. Благодарение на теб разбрах какво е да изтрия всеки наш спомен, да залича всяка наша снимка, да забравя кой беше и какво беше. А двата дни дори не са изтекли. И да.. аз не съм лош пророк. Видях, че отговорът на всичките въпроси, които сам си задаваше е „Да.“

Но за едно нещо съм благодарна.. че ме отърва от себе си. И се превърна в пепел, от която утре вече няма да има и следа.

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: