Тук съм и винаги съм била

Тук съм и винаги съм била.

Да.. от месеци не се появявам, продължавам да отблъсквам хората, които наминават от тук, не че са ми виновни, но не че и аз имах някакво настроение да пиша. Една от причините е, че за този блог научават хора, които не искам да научават.. но все тая. Искам да се похваля за нещо много голямо, което се задава, но не мога, именно поради причината, че не искам все още в реалният живот – този извън компютъра и Интернет да се знае. Както и да е..

4-5 месеца?! Май долу-горе толкова липсвам от тук. Случиха се наистина много неща.. смених двама мъже, в момента към с трети… и нещата са много сериозни. Както и преди бяха. Пак се срещнахме след три години и въпреки всички неща, които преживяхме поотделно, аз знам, че той ще си остане човекът, с който сме един за друг. Дали той го е разбрал – времето ще покаже. Научихме се да живеем един без друг и разбрахме, че и така можем. Но в момента не ми се говори за това, може би трябва, но не ми се.

Преди няколко месеца се случи нещо много гадно, което ме събори и се почувствах така пропаднала, както не съм се чувствала от времето преди да родя Теди и когато се зарекох, че повече няма да изпадам в дупки, че няма да се налага ама да се издърпвам. Не само че не се издърпах, ами и ме издърпаха. За което винаги ще бъда благодарна, въпреки че впоследствие не показах кой знае каква благодарност. Но така е в живота.. Когато човек е уязвим често не мисли правилно и често казва неща, които му се иска да са истина, а не са. А другият, който слуша, ги възприема също поради тази причина. Така се случи и с мен. Настрани от любовните неволи, бях ужасно притеснена за един човек, който много обичам, и който ми е приятел, нищо, че не контактуваме толкова често както контактуват повечето приятели. Слава богу, вече всичко е наред и имам онзи поглед, който гледа в бъдещето с малко по-голяма яснота. Въпреки нервите от това, което тая в себе си и съмненията, които ме разяждат. Но както се пее в песента… надявам се и моят и неговият ред за щастие да е дошъл. Щастие и извън щастието да бъда само майка. Аз и не мисля,че някога съм била само това. Теди – другото име на блога расте и в скоро време и зет ще ми доведе. Като нищо. Слава богу с нея всичко е наред. И двете растем. и се обичаме. и животът продължава.

А относно блога – липсва ми живецът от преди. Не искам да изоставям това място и искам да пиша често, както преди и без да се жалвам 🙂 Но ето – това,че тая толкова много неща вътре в себе си се отразява – и на писането. Все повече бягам от себе си, особено когато трябва да бъда силна и да преследвам целта си, особено когато е толкова близо.

Иначе както казах животът си върви. Ходя по екскурзии, излизам.. имам нов приятел май. Почнах да се привързвам и има хора, които ми казват да не го правя, но толкова ми липсва приятел тук и .. в същото време ставам все по-невъздържана и нетърпелива. Преди си бях доста по-самодостатъчна и нямах нужда от социален живот. Книгите често ми стигаха. Сега не мога една книга да отворя, искам да съм постоянно на вън, когато съм сама без Теди у нас и откачам. Не ме свърта. Както днес. И ето.. викам да се върна към писането.

Искам да си кажа още нещо .. искам да си кажа за Лимончето, което никога няма да забрава и което ще остане в мислите ми макар и да се познавахме за малко, макар и да изглеждаше ненормална връзката ни. Той беше единственият човек, който ме е вълнувал толкова много и задържаше вниманието ми. И ме беше обсебил. И който се разочарова от мен. И от който трябваше да се откажа.. защото беше вредно познанство. И защото ме беше страх заради твърде голямата възможност не аз да го извадя на светло, а той да ме върже на тъмно. Особено при наличието на Теди. Само аз си знам колко бях разбита след последната ни среща, особено когато той вече не ми вярваше.. но господ сигурно си знае работата. За това прибра татко му, за това аз се държах неадекватно, за това се появи онзи, който ми подаде ръка.. и точно за това осъзнах, че животът ми е другаде, че истинският ни живот с Теди е при онзи „той“, за който съм страдала много повече и който съм имала за единствената ми възможна половинка. И баща на Теди.

Мда.. манджа с грозде.

Скоро ще пусна нещо по-различно от лични терзания, което ще пиша за вестника и предполагам, че ще е интересно. Стига да се събера в ръце и да го напиша. Пътепис за пътуването на мен и сестра ми до Истанбул и престоя ни там. Та такива неща.. До кукане и до писане.. ще се опитам да не е следващата година 🙂

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: