Таз пуста мойта главЪ

Добро утро! Аз съм вашата леля с новозавърналата се муза за писане. Сега не би трябвало да имам нет на работа, но нали съм жичкаджийка.. взех, че реших временно въпроса. Имам около час, в който мога да се преструвам на работна, а вместо това да дращя, да пиша, да си изливам душицата. Този път дори не ми бяха нужни три дни, баси 🙂 Тази сутрин се събудих в невероятно настроение, въпреки че снощи заспах много късно. Ама не от дертове. Гледах един много, ама много сладък, готин и такъв един размазващо отпускащ и топъл филм.. я да го похваля – http://zamunda.net/banan?id=AzATQxoXAzAzAxaXeHphbXgxNDQ5NDY5AzATfaD5&hit=1&t=movie

91E0KxynT5L.jpg

И докато го гледах ми стана такова едно хубаво, топличко.. за пръв път от много време се почувствах у дома в нашата стая – моята и на Теди. В тъмното, гушнати и зяпайки филм, дето повече те кара да литваш, да се отпуснеш, да се оптимизираш и да вярваш, от колкото да те залее с тъга, депресия и увереност колко гаден е светът понякога. Гаден.. ама в същото време от прекрасен по-прекрасен. И днес ми попадна това написаното: „Колкото повече изучавах благодарността и как тя може да въздейства на бъдещето ми, толкова повече се удивлявах от нея. Открих, че благодарността се крие дълбоко във всички нас и е избор, независещ от обстоятелствата. Освен това всеки може да я развие у себе си. Дори в миналото да сте преживели трудни времена, пак можете да станете благодарен човек.“
Джо Витaле

И си помислих.. Абе понякога нещата наистина не са чак толкова зле колкото изглеждат и някак.. ако не са чак толкова зле, от това можем само да бъдем благодарни и да си извлечем положителното. А положително положително има 🙂 Някои такива едни уроци като това, че понякога можеш да контролираш чувствата си, че понякога можеш да осъзнаваш кой ги заслужава и кой не и да се почувстваш някак силен, свободен и готов за нови подвизи. И да знаеш, че наистина малко са нещата, които могат да те отклонят от правия път наистина. Да знаеш и да имаш силата да намираш и отстояваш себе си, дори и в някои моменти да се оставяш да бъдеш по-назад.

Та снощи се почувствах невероятно уютно и някак спокойно за пръв път от много време. Не че съм кой знае какъв фен на спокойствието, но обичам от време навреме и то да дойде. Чувствам се готова за лов на още мъжки, да ми се и ненадява човек, подозирам,че ще има спад обаче. Както и да е, то времето ще покаже 🙂 Но снощи разбрах, че е дошло времето отново да си изтегля всички сезони на „Доктор Куин Лечителката“ и да се потопя в оня хубавия свят 🙂 Сега може и да звучи смешно, лапешко и не знам си как, но по-добре да се съсредоточа над тия красоти и в моята собствена чувствителност, добронамереност, оптимизъм и .. как да кажа. Не да се представям за най-идеалния човек, но някак романтичната ми душа не иска да се очерни заради онова, което й се случи.. не знам дали не е някаква реакция. Знам, че онзи ден се почувствах тотално предадена и то съвсем целенасочено предадена. Сега дори не мога да кажа,че се сърдя на причинителя, човек каквото сам си направи не може никой друг да го направи.. Това се отнася и за мен. Радвам се,че с причинителя си имахме нашите си моменти и те не бяха лъжа.. Другото е ясно, още когато се случи тази трагедия в живота му знаех, че това ще се отрази и на „връзката“ ни.. Не че не бях подготвена, може би съжалявам,че той се обърна срещу мен, въпреки че аз си бях до него.. той не го усети.. и така, керванът си върви.

Елхата така и не я украсихме с Тедка, тя и малката ми сестра беше на гости тия дни и ме върза да й правя подарък по случай именния ден на един неин бъдещ гаджелък. И аз нали съм добро дете – умря сиганката, дето ме хвалеше, ето какво сътворих.. с малко нейна помощ също: „Не будете злото в мен, и без това не си доспива.“

Desktop6.jpg

За първи път сякаш правя нещо върху керемида в тоз стил, ама какво да се прави – поръчката си е поръчка.

И тъй.. много още ми се пише, фука, ша ля ля-ка, обаче шефката дойде на работа и ме сецна. Тъй че ще трябва да поработя. Хубав и усмихнат ден на верните ми читатели и на тези, които случайно минават от тук 🙂

 

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: