Каляската – тиква, принцът – жаба

Каляската – тиква. Принцът – жаба. Крастава. Моментът на великото проглеждане настъпи. Време беше. Боли. Ама ще мине. Така трябваше. предчувствието, което имах заради всичко, дето се случи онази вечер се сбъдна. На сто процента. Принцът престана да бъде принц. И всички ония розови приказки се оказаха кьор фишек, в който вероятно и на двама ни ни се е искало да вярваме. Дори и в „приятелството ни“. Ха наздраве. И да спи човек, ако може. Сега е времето да си направя една хубава равносметка и да извлека положителното от цялата ситуация и да ПОУМНЕЯ. И какво видях? Айде да не казвам.. не искам да излагам Методиев, може би това, дето ми иде да кажа ще ме принизи до онова ниво, до което не искам да падам, нито да извърша същото предателство, което извърши моят нов „приятел“ към мен. Ще ми остане хубав. СПОМЕН. Ще ми остане една такава полза – наученото и сбогуването с два мои предразсъдъка и да се надяваме,че принцът – НЕжаба ще се появи и ще мога да му дам всичко онова, което допълнително научих покрай шибаните жаби. Може би това, което се случва сега е проява на слабост. Не знам. Аз го усещам като болка граничеща с изстиване. Изтръпване. Проглеждане. Разчистване. На пътя пред мен. Повече НЕ бива да се виждам с ТОЗИ човек. И да се отдавам и да го допусна толкова близко до себе си.

Advertisements

4 отговора към Каляската – тиква, принцът – жаба

  1. каката каза:

    Като се прибера ще ги раздуваме, ще псуваме всички жаби до изнемога и ша са напийм! И ако преценката ми за тая конкретна жаба се е оказала вярна, то той се е самонаказал сам много повече, отколкото ти някога можеш да го накажеш. Няма да крия, че тази мисъл ми е крайно приятна.

  2. keklanka каза:

    Всичко е ток и жица. Толкова много се осра (или поне аз го усетих така), че дори не мога да кажа,че ми е мъчно за каквото и да е. Всеки избира живота и пътя си. А лично аз, колкото и добри намерения да съм имала, когато някой е счупен няма как да се залепи. Когато някой е лъган твърде много сам почва да лъже и сам не вярва на истината. А аз и друг път съм казала – на потъващи кораби място нямам.

    • каката каза:

      Е, добре казано. И е хубаво, че си се освободила от типично женската заблуда, че видиш ли аз сега ще му помогна, ще му зараснат раните и ще стане нов човек. Приказката за красавицата и звяра е само това – приказка. Направи си изводите и давай с рогата напред. А тоя да оди да се шиба.

      • keklanka каза:

        Типичната ми женска заблуда е факт 🙂 Но с добавката – ако и той иска да си помогне. Той се шиба отдавна за съжаление… за съжаление, щото има много неща в него, които си струват 🙂 Но на сила хубост … аз съм практик, както казах по-горе.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: