Ега ти пауъръ

new-start

Тъй… чудя се как може да превърна този пост в бъзиклийски, най-бъзиклийски, най-смешени така нататък. Сигурно има и такъв вариант и сигурно е време да спра да се коркам. Е.. не е съвсем време, но айде да използваме думите на Кобрата:

„Продължаваме напред“.

Голяма съм мазохистка значи, трябваше за изстискам и последната капка, да получа и последния шамар, за да знам, че съм се изакала както трябва,че съм си изчистила задното отверстие и така нататък :).

Тия глупости дето ги пиша са свързани с мъж.

Време беше някой тай-сетне да ми разбуни духовете и да ме разпали, както и той също.

Но това си е още едно.. как да кажа, доказатлество,че всяко чудо е за три дни.

Както разпалването на нещо силно, така и угасването му, така и болката и яда,че си е заминало.

Онзи ден си мислех, що чудото е само дза три дни. И определено има някакъв смисъл.. щот всичко трябва да е по равно. Щастието е готино.. ясно,че на човек му свиди да го няма, болката не е готина, но три дни…

Е преживяват се.

Последната история определено ме научи на нещо и знам,че ще ме промени в положителен смисъл, също така знам, че есента е моят сезон и ако правилно си изиграя картите ме очаква голямо щастие. Да.. напоследък доста страдах, но е ред на слънцето. Човекът правилно ме отряза, щот може и да не усети истинската причина и да се вкара в какви ли не филми, но аз така или иначе бях изстинала и антисензитивна… тъй да си каже. Много, ама много отдавна никой не ми беше докосвал толкова силно душичката, ама на.. случи се. Но докасва или не, предизвикателство или не, чувството да опитомиш дзверо и да му покажеш нещо от себе си колкото и да е яко, трябваше доста по-рано да си замине, за да не си причиняваме взаимно болка.

А и аз реших да се променям. Не толкова за друг, колкото заради себе си.

Пич… от телефона нямаше как да те блокирам. И да,малоумна съм, може и да не вярваш, но в един момент аз наистина вече не знаех какъв на теб ти е проблема..

Няма значка. Като казва един друг истински приятел. Без екстри.

Но тия дни имах и една друга среща, която много ми помогна и аз да си отворя очите, въпреки че не ги отворих веднага и се зачепих като малко дете над нещо, което отдавна вече го нямаше.

Ама кеклинска й работа.

Още ме човъркат сложните личности – факт, още са ми някакво предизвикателство, още някак позволявам да ги допусна прекалено близко до себе си и после плача.

Но това върви към своя край, почти се заричам, че това беше последната ми среща с хора от тоз сой. Защото е ясно,че и аз спадам към тях, а два остри камъка.. не мерси. Тая вече сме я играли. Най-убавото е че всичко си изживях, но бях изживяла още преди да тръгна да се боря.. ба, борела съм се.

Пак оаках нещата и то полусъзнателно, щот Буля ви Пиклова си е и Аклова 🙂

Коги някой я жегне прекалено дълбочко в отрицателен смисъл и тя изстива, когато някой почне да прави абсурдни предположения относно нея, въпреки голямата си прозорливост – това пак я отдалечава..

Но напоследък имах възможност да видя контрастите.

Дрънкам за приятелството..

Трябва наистина да съм била луда да говоря за това пред човек, дет не вдява много от нещата спрямо мен и ме съди съобразно принципте си, щот не може да възприеме умната му глава,че има и такива хора. Ама държала съм го била с нещо, не искал бил даме губи..абе аланкоолу, кат не искаш що го направи?!

Но да, когато някой ти каже,че си мени бързо мнението за хората, требе да му повярваш.

И не всички са Явор. Моят еталон за приятел 🙂

Само преди няколко дни видях за пръв път връх Шипка.. Супер инцидентно, супер импровизирана среща уредена в последния момент. Имаше много слънце и някаква близост. Не изнасилена. И искам още. Дали ще е с този човек, или с друг.. толкова е по-лесно, по-просто, по-адекватно и по-умно го кажи.

И още веднъж – знам, че имам един недостатък.. добре де два са 😛

Които повече работят срещу самата мен, от колкото срещу другите.

Пичът от разходката ме послуша и добре направи.. защото ако не беше, щеше са се получи подобна ситуация като тази, която оплаквам в момента.

И отново моментът на прозренията.

Както се вика, требе да сме философи, да мислим философски и да мислим умно.

Щот аз не съжалявам,че се предоверих.

От тук нататък времето ще покаже. То винаги показва.

Показа и сега – кой какво иска и какво е готов да даде – едно голямо нищо. За другите ми „жертви“ не се знае кой кого.

И когато едни отношения са прости, това съвсем не означава, че не си струват – напротив.

Защото не булдозерите събарят стените.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: