Спомени от нашето лято

Днес тук и сега отворих блога ни с една друга идея, отзвук от отминалите събития, чуденици и така нататък. И още се колебая дали да не последвам тази идея, обаче вероятно слънцето от вканцията ни с Теди ще поизбледнее, ако го отложа с още и най-добре е за отзвука да спомена по-нататък, когато всичко ще се избистри и „времето ще покаже“.

Та.. в един от последните си мой постове споменах, че тази година изобщо не успях да се почувствам истински отпочинала, тъй като доста неща се случиха и се претоварих психически малко повече от колкото беше нужно. Обаче това съвсем не означава, че си нямахме хубавите моменти с Теди. Даже напротив. Сега, от гледна точка на отлежалите във времето дни, времето показва.. че имахме едни прекрасни 23 дни през август, в които имаше много гларуси, чайки, синьо небе, прекрасен пясък, дори делфини и естествено.. отново камъчета 🙂 като онези от миналана година:

1-10517460_10204356733816970_4306487990909735515_n

Но.. да давам от начало. Първо от тук хванахме нощния влак за Варна като плановете бяха да идем за около 5 дни на гости на моята състудентка и приятелка Антония и на семейството й. В началото аз имах някои опасения за гостуването ни там, но всичко си беше готино, както и фактът, че Теди и Велизар (синът на Антония) станаха като братче и сестриче.

1-IMG_8246

Спомням си как в началото, когато прекрачих прага на апартамента им понечих да си сложа жилетката на закачалката, обаче улучих точно тази закачалка, която не биваше 🙂 На Антония мъжо вика, че там не можело, щото това  било неговото място. Споменавам го, щото в началото беше малко дръпнат, но после като на третия ден реших да му уважа ракията ми преотстъпи чашата, дето си е пак негова 🙂 Нямаше как да пренебрегна тази висока чест :). Дните минаха неусетно в приказки, дори успях да помогна на Тонито да направи торта от хартиени парчета за рождения ден на мъника. Междувременно Теди в два от дните беше с баща си, който я взе с него да я разхожда из Варна и из разни детски атракциони.

11058577_995115973852954_7634688755514191277_n

И естествено – да я запознае с новороденото й братче Ясен,

11873511_995117653852786_5929310079545214770_n

както и с дядо й.

11899825_995116687186216_3839317467716370056_n

Правя вметка, че този й дядо и аз не го познавам по разни стечения на обстоятелствата, но до година може и това да се случи, както и с Ясенчо да се запозная 🙂

Междувременно ние с Антония използвахме възможността да излизаме напред-назад, по магазини и да се опознаем отново.. учудвайки се на промените настъпили в нас. Промени, за които и аз споменах по-рано. Не успяхме да си направим някоя обща снимка.. ама нищо. Времето там си струваше. След като приключи гостуването ни у тях Николай ни закара до Бяла.. където вярвах – ме очакват по-спокойни и скучни дни. Ама не би. Едното го споменах, дето ни налази още с пристигането. Първите ни дни в Бяла бяха малко изнервени и заради ужасно бурното море, почти не бяхме улучвали такова и малко се бях вкиснала… А морето всъщност какв да му пука, бушуваше и беше иначе.. много красиво, макар и недосегаемо.

1-IMG_8339

Теди беше наистина много послушна, изобщо нищо лошо не мога да кажа за нея, пресполагах, че ще се поизпокараме, тъй като не изкарваме чак толкова много време заедно.. обаче не. Малката госпожица беше толкова разбрана, че на доста панаирджийски люлки се повози, че и аз намазах от виенското колело.. а и не само от него 🙂 Тъпо или не, аз от известно време си бях внушила,че съм повече от невидима, особено за мъжете. В Бяла винаги ми е било някак спокойно и лишено от всякакви битовизми и как да кажа – някак свободно. Не ми дреме кой знае колко какъв парцал ще навлека, ма дали са ми изскубани веждите и така нататък. Там и всики мъже са с половинки, аз се чувствах недосегаема, а и да имаше нещо да протяга ръце към мен –  изобщо не го виждах.

Докато чичо Джони не ме дръпна за роклята и не ми каза да внимавам, щото „ще получа телеграма“ 😀

Май само аз си знам за какво говоря, но това лято успях да видя морето през нощта, това лято успях хубаво да се  напия и да не разбера къде ми се е скъсало копчето наблузата. Това лято успях да пия в бар на плажа. И да се запозная с още една интересна история.. както и да стана обект на такава.

По едно стечение на обстоятелствата се запознах с чичо Джони, който не държеше на всяка цена да ме има, който просто ме слушаше и се държеше както мъж. Изтърпя цялата ми бъбривост, смя се на глупостите ми и изобщо не държеше да знае коя съм и от къде съм, като в същото време не ме спираше да говоря каквото си искам. И като всеки мъж предполагам, врял и кипял по морето – дали се опита или не да използва Теди, за да се добере до мен – не мога да коментирам. Това е така, тъй като по никакъв начин не ме остави да си помисля,че действително не му е яко да доставя радост и на нея. И то с едни такива дребни жестове. Като например аз спомена, че нали съм мама герой и като иска детето да й уловя от ония рибки миниатюрните, дето плуват на рояци в морето, аз ще й уловя. С кофичката от тия, дето са за пясък 🙂 И успявах, въпреки че ми беше зор. Споменах това вечерта, а на сутринта Теди имаше кепче да си лови сама рибки. Човекът просто чул, направило му впечатление.. Уреди на малката да се пързаля на водната пързалка с часове 🙂 И както се вижда – тя беше много щастлива:

1-IMG_8471

А що се отнася до мен. Аз се дърпах като попарена. Все едно чума имах насреща си 🙂 Не давах на този човек ръката ми да хване даже 🙂 И то уж Теди да не реши нещо. Явно не съм успяла да се нправя на ударена, щото като се прибрахме от морето, тя разправяла на майка как се била люляла по люлките с „гаджето на мама“. От цялата история разбрах, че проблемът ми с мъжките не е щото се опитвам да предпазя Теди.. тоест видях, че тя го приема много спокойно и поне на това много се израдвах. Въпреки че не означава,че някога ще я срещна с който и да е и да й създавам контакти с него. И относно чичо Джони.. малко ми стана тъжно, когато си тръгвах от морето, защото за първи път от както ходим така на море само двете с малката, ми се налага да се сбогувам с някого. Малко или много този човек го почувствах близък и знам,че и той мене. И макар да казах, че до година пак ще се видим, колкото и да ми е някак криво, се надявам повече да не се виждаме и да ми остане само хубав спомен.. И той имаше много интересна история, която аз естествено си изпросих да науча. Нали съм любопитна гарга 🙂

Но да оставим това. И това лято не ни пропусна история с рисувани камъчета. Този път не ги намерихме напускани през няколко метра по улицата, която води към плажа. Последните 5 дни сменихме обичайното място за плажуване с едно, където плажната ивица е доста голяма.. и там все с едни и същи хора бяхме заобиколени .. Идин ден просто като си заминаха едни от тия хора минахме покрай „тяхното“ място и там видяхме ето това:

1-IMG_8505

И тази година голяма част от „находките“ отидоха за подаръчета като се прибрахме. При мен остана само тази с момичето, на която има написана датата 14 август, 2015г.

В един от дните отидохме на Кара дере с Николайчо. Морето беше още буйно, но така или иначе за щастие с него си имахме приказката и даже и много хубаво ми беше, на Теди също естествено.

1-IMG_8421

По време на летуването ни успях да прочета цели две книги. Обичам да казвам, че наистина истински съм си починала точно във времето, в което ги прочетох, защото тогава наистина май бях в мир със себе си. Никакви Джонита, никакви разочарования от разни блог „приятели“… просто рай. А и как нямаше да бъде 🙂 Долната снимка показва къде бяхме и къде ще отидем отново следващата година 🙂

1-IMG_8503

След морето бяхме при Бонбонка и нейното семейство. Пресито, нейната дъщеричка е пораснала много, проговорила е.. но инатът и гръмогласието й се баха увеличили. Там също беше готино. Малката много пъти ме возеше с колата си към морето. Пояснявям, че колата й беше един цветарник без саксиите. Тя сядаше на едното място за саксия, а хващаше поставката за друга саксия, като си представяше,че е кормило. Аз сядох до Пресито и се „возех“ към морето 🙂 И Теди ходи с нас. Това май ни беше най-честата игра.. обаче каквото и да си говорим 3 години е трудна възраст.

И времето.. времето просто се изниза.

1-IMG_8308

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: