За школа Бага-Тур и един приблизително хубав ден

Казвам приблизително.. щото си имаше и трески за дялане. Нещата при мен още са шит, с тази разлика,че да съм негатив също не е моята „роля“. Видях какво и така не се харесвам . По-добре да бъда слънце и естествено пак да не се отпускам да се раздавам за тези, които не го заслужават. 028559894Но.. сега за моя нестандартен имен ден и за денят, в който реших да празнувам името си. Когато реша да го празнувам и когато някой се сети,че имам такъв празник – не само мобилният ми оператор, това ще се случи именно  на Игнажден. Денят в който денят започва да расте, слънцето да свети повече и както тази година се случи – школа Бага-Тур да проведе вече традиционния си събор по случай посрещането на прабългарската нова година.IMG_4852

Долното ще бъде нещо като фоторазказ, въпреки че този път не бях наблюдател, а участник в събитията. Но за това после. Може би трябваше още вчера да разкажа.. но и днес не е късно.. ако не го направя сега.. вероятно изобщо няма да го разкажа.. така както си беше. Така както го видях 🙂

IMG_4884

Всичко започна миналата седмица, която май премина под знака на мерака ми да присъствам на този събор, в който „участието беше задължително“, в който всички присъстващи щяхме заедно да посрещнем новата година по един нетрадиционен доста традиционен начин – като хора обичащи историята, като хора цветни, вярващи, чисти и горди. Мечтаех да стане чудо и да успея да се добера до това място. Просто, за да глътна въздух за сметка на тия дни, в които се задушавам напоследък. И ето, че все пак думите ми и идеята ми да идем там с част от новите хора в живота ми, не са били просто думи във въздуха.. за което съм все пак благодарна. В последния момент уредих баща ми да ни закара в Мъглиж, в чиято околност съборът се провеждаше. Събрах си партакешите, сложих плодове, направих сандвичи, сложих и бира в раницата, която така и не изпихме на поляната, но това е друга тема. И така.. изтипосахме се на събора заедно с една майка и едно дете от класа на Теди, с които се запознах по неведоми пътища, но това е тема за друга история. Бях наистина гладна за преживяванията с хората от школата. Не заради лъковете, бичовете и бухалките, а просто бях гладна да ги видя така красиви, така истински, такива едни ведри и просто да погъна цялата тази обстановка, която ме заобикаляше. IMG_4883Началото бе дадено от „главния“ в школата – Райчо Гънчев, който се увлече доста в приказки и обяснения кои са, какви са, колко много се борят за това да съществуват и да пазят българската ни история. Един от багатурите беше станал наскоро татко.. за му е живо и здраво детенцето 🙂

После се строиха, казаха си поздрава.. ето ги..IMG_4879

Може би думи нямам да опиша. Просто – гледайте …

Много се подразних на колегите журналисти, които ми закриваха доста от гледката и се нервирах, че изобщо надали разбират къде са и на какво присъстват. За тях вероятно това бе поредния материал, и поредния поглед на случващото се през обектива на фотоапарата. В тази връзка аз направих твърде малко снимки. Защото имах нужда да изживея момента, а не да го наблюдавам и не да го заснема – с фотоапарата. А моментът е заснет. И ще остане в спомените ми. Поне до следващата година, когато се надявам хората от Школата да имат своя онгъл, където отново ще се срещнем…IMG_4875

След строя и поздрава се разделихме на три групи съставени от гостите на събора. Като аз попаднах във втората възрастова група, а Теди и момченцето от класа й отидоха в глупата на децата.

След това часовете се изнизаха като сън. Буквално.

Да ни строят дъртите пергиши като малки деца (на това отгоре заниманията ни ръководеше един мой твърде любим симпатяга от Багатурите, което бе допълнителен плюс), да тичаме в тръс, да маршируваме и да се сещаме какво е кръгом и обръщане ту на ляво, ту на дясно.. 🙂

Хванах за пръв път така по-сериозно едно подобие на прабългарски бич (не камшик, както се постараха да обяснят багатурите). И… така.. въртях бич над главата си, плющях и… наистина не си представях мишена. просто се отдадох на усещането. Все едно всички бяхме едно, въпреки че аз уж бях дошла с компания, но се оказах малко встрани, тъй като компанията ми си бяха отделна от мен компания.. но тва е друга бира. А и не ми дреме, щото аз получих това, за което бях дошла – да поживея.

След бичовете дойде ред и на обясненията отгоре-отгоре как се държи меч, в коя ръка се носи щита и така. Добре познатата бухалка и щит от работата ми по европроекта се оказаха отново в ръцете ми. Аз се сбих с един от строя, който беше близо до мен и не беше зле 🙂 Поизпотих се, а после на турнира на моста се сдобих и с някоя сининка 🙂 Но това е то – юнак без рана не може 🙂 Последваха занимания с лък – това, за което основно бях дошла.. имам някакъв мерак по този лък и като нищо някой хубав ден да си намеря място, където мога да тренирам стрелба с лък 🙂 Чини ми се, че това е за мен работа, но ще са ми нужни и добри даскали 🙂 И в стребвата се справих добре, нацентрих мишената, въпреки, че се целех не в нея 🙂 И.. така.. хванах и Теди в няколко кадъра межди отделните рундове.
IMG_4918 После погледахме и демонстрации на багатурите .. голям бой падна 🙂IMG_4933

И.. когато дойде ред за почивка, за разстилане на одеалата, за хапване и пийване. .. Ние трябваше да си ходим. Тъй като нямаше с какво да се приберем. На мен накрая ми дотъпя, но.. всичко хубаво си има край.. освен това още по-куцо ми беше като видях, че баща ми е в къщи и е можело поне да си довършим пикника с Теди на срънчице. и тя много искаше. Но да не бъдем нахални.. 🙂IMG_4893-001

Advertisements

1 отговор към За школа Бага-Тур и един приблизително хубав ден

  1. рокли online каза:

    Много готина статия 🙂 Браво !!!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: