Днес е твърде.. странен ден

Днес е твърде.. странен ден… Наистина. Въпреки че вече е към края си. Имам чувството,че съм ядосана на почти целия свят. Мъжки свят.. а и не само. Но днес определено мъжете ме нервират и определено не съм никак толерантна към глупостта им. Сякаш са се наговорили глупаците недни.И то.. да говорехме за лапета, а то говорим за здрави, прави и ужким корави.. мъже. Това е твърде тъпо дори и за мен, да деля хората на полове. Твърде ми е тъпо, когато се чувствам така, както се чувствам сега, а и тия дни. И твърде ми е тъпо да бъда чак толкова активна във фейса, когато принципно не съм активна там. Напоследък може би трябва да бъда най-благодарна на факта, че не се оказах в положение, от което щеше да ми е трудно да изляза.. и въпреки това е налице вечното ми недоволство, или как да го нарека. Тази сутрин получих някакво прозрение.. ей тъй на както си седях в автобуса. Вече връзка не искам. На практика не искам връзка с никого, с който да сме заедно в смисъл да живеем заедно, да му готвя манджи и така нататък. На страниците на блога си често пиша за мъжките, мечтая за тях и така нататък. Но времето не прости и на мен. Вероятно онази романтичка, която живее в сърцето ми никога няма да си иде от там. Но вече живее зимен сън. Най-малкото. Спи й се.

Заспала е като търтей.

За сметка на това мястото й е заело някакво безкомпромисно, нетърпеливо и нетолерантно към хорската глупост същество, което дълго време беше подтискано, тъй като идеализмът ми и вярата в красивите човешки ценности беше на първо място. И ей тъй на както си се возех в автобуса ми хрумна,че в живота си съм обичала истински само двама мъже и вероятно до известна степен и двамата биха имали някакво значение за мен дори и сега. Всички останали, особено напоследък.. гледам ги и не чувствам нищо, просто щото не им вярвам. В такива периоди се разхубавявам. И наистина колкото повече фенове имам, толкова повече се озлобявам. особено към тях и особено, когато почнат да ми дрънкат колко съм прекрасна и колко ме обичат. Наистина ми иде да раздавам ритници, когато някой така си прави гаргара с думите, когато някой ги употребява без да ги мисли наистина. Когато някой дава обещания, без да знае дали ще ги спази.. когато някой се отнася така с мен все едно ме обижда. Хората, които ме трогват са близките ми и тези приятели, с които се познаваме наистина и които не ми правят комплименти, защото знаят каква съм и аз знам, че като ми кажат нещо хубаво, или нещо лошо – те не употребяват думите просто така. Чувствам се отвратително през последните 2-3 дни и не знам защо. Някак ми е тъжно по-скоро и неудовлетворено. Ето.. преди малко една стара изгора ми звъни.. още не можел бил да разбере що съм го оставила и що съм се разсърдила. А аз мислех да оставя нещо за тоя човек, някакво минимално уважение и желание да седна с него и да си говорим . и как бихме могли да си говорим.. мислех така и така по почивните дни няма да ходя, където мислех, просто да отпраша нанякъде с някого и това деа бъде той.. но всъщност и за това мерака ми мина. Защото тоя човек реши да се прави на ударен. Можеше да не поема вина, ами просто да мълчи и да не подхваща темата. Ама не – що съм се била разсърдила. И за какви сръдни говорим?! Още ли минавам за такава, баси, дето ще ревне, че някой спал с нея и я е зарязал. Е.. ми услуга ми е направил. Да не би само той да ме е употребил, много ясно,че и аз съм си направила густото, тъй че голям праз. Ми трай си там, не ти ща сърчицата и „любовта“.

Наистина е много тъпо, когато хората така се осират.

За него не ми е жал. Но ми е жал някак и за самата мен и за това как наистина ми се живее и наистина успявам. И да се усмихна, и да потичам, и да дишам, дето се вика, но е толкова гадно и обезсърчаващо да се срещам с хора, с които нищо особено и никак не мога да си кажа, някак да участвам в едни и същи театри. И още като видиш човека знаеш кое как ще започне, знаеш какво ще ти каже, дори знаеш как ще се разделите. Нопоследък не съм срещнала нито един човек, нямам предвид мъж или жена.. просто човек, който някак да вярвам, че ще остане, че ще бъдем някак заедно. Излизах наскоро с една нова компания.. или някак имах надежда,че ще имам нещо подобно на срещи с хора.. както имах в Шумен.. с едни по-различни характери, с едни по-различни същества. Но вече не съм сигурна,че това са хората. Е.. вече не съм така свита, но то не е за друго, а просто защото не ми пука. А и как да ми пука, когато в един момент ми омръзва да се правя,че не виждам разни неща, да мисля кой какво ще си помисли, кой кое как ще го приеме. А когато престана да го мисля… почват едни цупеници, едни обиди.. което е още по дразнещо. Може би днес просто съм яхнала метлата.

И шефката ми дава задачи да мисля страница, пълна с Коледа, баници, късмети и така нататък. А аз съм романтично и чувствително дете. Обичам и бирата – миналата седмица за бирата писах… и що?! Точно, когато трябва да завладея хората с коледен дух и с духа на бирата, се оказва, че се чувствам най-изпразнена и най-невярващо в нещата, в които се опитвам де убедя хората. А аз мамка му искам да използвам сърцето си.

И Теди не мога да видя добре напоследък. Добре че утре е почивен ден и ще излезем да харчим малко пари и да идем на кино.. малко да сменя обстановката. Скоро и багатурите имат събор и ще е много хубаво, ако успея да ида там.. но някак ми се иска да ида там сама, някак ми липсват приятелите. Липсват ми онези искрени чувства и някак разговори, които като се замисля напоследък имах само с Явор,  а не се е мяркал от месеци. Липсват ми Кристина и Бонбончо..

Понякога животът е такъв прецак.

Наистина и наистина ми писва и не мога да толерирам хорската глупост, не мога да толерирам и най-малката несправедливост спрямо мен. Нещо повече – настроена съм отмъстително и виждам,че някои хора, на които имам да връщам сами се появяват, за да си го получат. Особено тия, дето се бият в гърдите и обявяват колко ме обичат. без да ме обичат. И най-тъпото е, че вече не искам никой да ме убеждава, не искам никой да ми го казва.. искам просто да го усещам, да го е…  е да ама не.

Театри, театри, театри.

И после що ми минавал толкова бързо мерака.. е що.. взимаш си положителното от един човек, но вече простете, нямам никакво, ама никакво желание да остана докрая и да изям И лайната. В тоя смисъл аз ще използвам хората, но нека да не ми се правят на ощипани, щото и те използват мен. Когато нещата вече не са красиви, тогава всеки по пътя си. А когато един човек се изчерпа връщане назад няма. Що се отнася за мен.. Аз не мисля някога да се изчерпам. Заключвам се и толкова. Кой колкото ми дава, толкова и ще получи. И най-тъжното е, че накрая просто всички са толкова слабохарактерни, толкова не им се занимава, толкова са слаби и с ниско самочувствие, че се отказват. Умна съм била. Виждам, че няма разлика между зрелите мъже и тези, които уж не са узрели. Всички са един дол дренки.. и накрая.. уплашили се били.

От мен.

Ма аз съм самото страшилище, к’во знаете вие!

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: