Есенни вълнения

Тъй.. дойде време и на лекия спад в настроението.. или по-скоро на онова странно състояние, в което наистина много ми се драскоти и ми се ще някак да си излея това, дето ми мъчи тиквето.. и не че не го правя.. Ето ме в момента… точко както едно време и в чудене кой вятър ме довя отново тук. И в същото време все едно никак, ама никак не съм аз. Хубаво е, че някак продължавам да раста и да се развивам. Не знам в каква посока.. Тоест .. все едно съм блокирала някаква шантава част от себе си и съм оперирана от чувства. И в същото време изпитвам някаква супер дълбока носталгия по разни минали хора, случки, събития.. и носталгия по мен самата.

Вчера си направих една супер инцидентна разходка тук наблизо по горите. Беше хубаво, но бях наистина някак нервна, щото се чувствах много „гола“. И то не в буквалния смисъл. За мен гората, дърветата, есента са.. нещо много дълбоко, близко.. Цветовете, тия горящи пламъчета по земята макар и подгизнали в дъжд .. Де да знам.. все са ми навявали едни такива мисли, които ме провокират просто да се разтворя във вселената и да дишам, да чувствам, да живея. Но в същото време вчера нямаше как да дам воля на всичко това, което давам обикновено, когато съм тук. Интересно, че ако бях с едно конкретно приятелче.. нямаше да е така, но в случая беше трудно, тъй като малко са хората, пред които мога да покажа „онова“ свое лице. Та спътника ми ме попита що съм нервна.. Ами.. ето за това бях.  И наистина в онзи момент съжалих, че не бях сама и сама не поех нагоре по пътеките и не си носех фотоапарата. В същото време се получи супер интересен ден и готина разходка.

Отново крайностите.

И Теди беше с нас. Скача, игра, забавлява се. Нарисува ни лицата целите в кафяво като използва парахутки 🙂 Беше доста забавно. Мисля на всички. Улучихме и едно състезание с кросови мотори. Изобщо манджа с грозде.

Но като се прибрах и сега си мисля за носталгията, която изпитах по всичко онова, което бях и което беше хубаво и което ако не съм загубила, поне съм то навряла нейде си в кучи гъз. Сетих се и за последната си морска история, която може би  не съм приключила на сто процента както си мислех… тоест приключена е, но понякога се улавям, че някак забравям защо я приключих и че едва ли не постъпих нечестно. Което е тъпо. И в момента, в който си го помисля.. И се сетя за този човек.. и той ми звъни. Това е второто същество, с което имам такава емоционално телепатична връзка. И второто същество, с което сякаш е само това. Радарът. Но насреща – едно голямо прецакване. Стига да си позволя да се прецакам де. Но пък същество, което ме накара да живна и да променя излъчването си.. поне така казват разни хора отстрани. А аз какво казвам ли?! Ми нищо, като трясна чертата ми е интересно, но някак непълно. В момента има нещо в мен, дето действа доста привлекателно явно на мъжките, де да знам. От една страна е интересно, от друга – все едно някакви хора просто са преминаващи около мен, поспират се.. но аз някак не съм себе си, не съм. Не че се преструвам. Аз съм все същия позитивен човек и ще продължа да бъда такъв, но наистина съм спряла да се връзвам и вярвам на ония розовки приказки и убеждения колко съм дъ бест и така нататък. Не ща да се занимавам и с разни мъже, които в стремежа си да се докажат коко са сериозни и тръгнат да ми създават неудобство и да вършат глупости, които повече ще ме отдалечат от тях, от колкото да ме приближат. В случая много се радвам, че морската история за сега се държи добре и не е фукнала да идва да ме краде от на майната си.. щото той си е луда глава и като нищо да го направи. Радвам се, че уважи желанието ми да не се показваме тук. Но аз вече с никого не ща да се показвам и да демонстрирам „любовта си“ както едно време правех с американеца. И това в интерес на истината ми липсва. Че няма такъв човек до мен. Настоящата история ми обяснява разни неща, но аз съм контрата, не знам какво изобщо може да направи, за да промени това, но пък и не мисля да го контрирам и да го спирам в опитите му. Кой знае, може и да ме изненада. Във всеки случай се надявам да е интересно преживяване, така и така съм почти оперирана от чувства. Имам някакво извратено чувство за справедливост и към настоящия момент единственото, което знам за себе си е, че докато съм с едно мъжко, към друго не посягам. А това за мъжете понякога е достатъчно.. или поне е началото на нещо, за което да се захванат. А аз както се казва се опитвам някак да живея и да изживея нещата, които съм пропуснала през последните години. В момента  ми се случват хубави неща, на които в крайна сметка смятам да се отдам и да изживея, щото после няма да има. Така или иначе най-накрая свикнах да живея на това място, с тия хора… обаче без тръпката никога няма да се науча да живея 🙂

Колкото и да крача напред, без страст и движение.. това не е за мен, просто не е за мен.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: