За хвалене ли е тя

Дами и господа… искат да ме крадат. Сериозно или не. Искат. Обаче буля ви Пиклова е сърбала тая попара. И я е шубе. Въпреки, че знае, че принцове няма. И изтърве ли и този влак… надали ще има късмет. Въпреки, че късмет е силно казано. Буля ви Пиклова е Тома Неверни. И от типа „Москва не верва на сълзи“. А сълзи има. Много. Хората са способни на какво ли не. Но на мен мъж да ми плаче, комай не се е случвало. Виждала съм сълзи в очите на някого, но таквоз чудо….

И ето ме отново – насред панаира с моята тайна любов, с която се познаваме от  12 години и през това време сме се „развеждали“ 4 пъти.

Поне.

За едни лъжа, за други истина.

Беше ясно,че ще започна да се колебая или да ми минава тая подозлителна мисъл.. и все пак, що да не се дам. В момента има много препятствия, условия, „ако“ и единственото, което ме спира да правя каквото и да е безразсъдно или не – това е Теди.

Което не е лошо.

Трябва да има нещо, което да ме „постави“ на мястото, нещо, което да ме спре да върша глупости спрямо себе си.., защото на този свят аз не съм „себе си“ аз вече съм партия. В същото време везните са наклонени за едно нещо, което е много, много важно за мен и което искаме всичките намесени в настоящата „история“. Тя и бирата не „лъже“.

Изкарах интересни два дни. По-интересни от предишните два. И по-скоро в отрицателен смисъл. Отрицателното може и да е от хормоните, но определено ми поотвориха зъркелаците за възможните пропасти и дупки, на които ще се натъкна. И честно да си кажа, започнах да си мисля,че в момента живея не къде да е, а в рая. Не живея в никаква, ама никаква гробница. И в същото време ми се пада възможност да създам един нов свят, да направя каквото си поискам, да създам дом и да имам „нов“ живот. И аз и Теди. За мен да беше, аз нямам проблем, но твърде се съмнявам, че такава промяна би повлияла добре на малката, ама много се съмнявам.

И така… на прага на 33-тия си рожден ден си имам нов мъж. Пу-пу 🙂 Но така написах и преди 4 години. А се оказа нещо съвсем друго. И каквото и да си говорим – времето ще покаже кой кого и какво. Дори и една част от мен да си отмъщава. Защото Видов ден дойде. При това без да го викам. И каквото и да реша – някой трябва да си плати, въпреки че аз лично не смятам, че съм чаак толкова зла 🙂 Винаги може и още.

Виж „бившето“ ми семейство.. Срам не срам – признавам, че още тая обратното на обич към тях. Още ми става едно горчиво като се сетя какво ми причиниха.. И още като видя някой на пътя от тях и ми става едно хубаво, че вече те са от миналото и презрително в същото време, все едно виждам гъсеница, върху която не си заслужава да хвърля поглед дори с периферията на зрението си. Буквално. Те дори не са част от пейзажа, не съществуват. И в момента, след тия два дни, които не бяха зле.. все пак виждам, че живея в приказка, която, за да бъдем точни доста трудно ще се реша да напусна.

……

Това го писах на 19 октомври. от тогава не мина много време, но пък се получи една странна метаморфоза. Поредният 5-ти развод. В крайна сметка никой от нас двамата не удържана напъните, а и такива фактически не е имало.  Станаха едни патаклами, пичът се наака доста и продължи да се нааква.. съответно аз и без това не бях кой знае колко положително настроена, да не говорим, че и сега не разбирам що ву трябваше да ме лъже и да ми се обяснява в любов при положение, че нито му я искам, нито е длъжен. Пак щяхда му дам, колкото му дадох, защото в крайна сметка аз си държа на него. По някакъв извратен навярно начин, но .. минало бешало.

И както се казва.. един изчезне друг се появи 🙂 Но за таз новата поява – ще видим какво ще излезе, че то човек смее ли да каже нещо 🙂

Отделно вече съм на 33. Спретнахме си нещо като домашен празник с Теди по случай рождения ми ден. Никак не беше зле. Поизпростях лекинко, полигавихме се, палихми разни свещи и така нататък. Както обикновено нямам много време да пиша.. А и да имам главата ми е тотално замъглена.  Тази ношщ малката не спа при мен и в момента мързелясвам между сутрешната баня и проготвянето за работа.. и викам я да пусна нещо тука, че да си поразмърдам онлайн дневника.

И специален поздрав за един мой нов читател – Радо. Радо, пак бих ти звъннала, ама не ти знам работното време. Пък нали все се притеснявам да не му разваля на някой рахатя – до нови срещи надявам се 🙂

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: