Причина и следствие

Писането навярно никога няма да ми омръзне, но усещам, а и е доста видимо как с времето и блогът ми го застига онова, което застигна хартиените ми дневници – запада. Не за друго, ами защото през петте работни дни по цял ден съм пред компютър, пиша ли пиша. Вярно скучности, някакви сухи информации, но достатъчно ме изтощават, за да не записвам това, което ми е в сърцето – тук.

Боряна от старата ми работа всеки път, когато ме види и ми казва, че проверява блога, а нищо не пиша там. И да – права е. Айде от последния път мина много време, но по-голямата част периода, в който не писах, бях на море с Теди, а и нямах Интернет. От около три седмици вече имам. Ето че и половината от септември изтече. Задава се рождения ден на Теди, а в същото време утре е и 15 септември – денят, в който Теди Бебе отива на училище. Всичко кажи-речи е купено. Раници, тетрадки бла-бла. Дрешоци къде има, къде няма. Дупето й на щерката понаедря и все повече придобива моята структура на тялото, добре че съм толкоз прекрасна 😛 То ще се види и от снимките по-долу. Не толкова аз, колкото прекрасността на наследството.

 На морето бяхме цели две седмици. Някак и починах. Беше една такава тишина, морето беше хубаво, събрах много много камънченца, парчета от стъкло, които морето е обработило и съответно това ще бъде моята нова страст – правенето на бижута от морски камъчета и тел. Доста от тях са полускъпоценни, но нямам идея как да покажа истинската им красота. Първите ми опити с тел и камъчета не се увенчаха с кой знае какъв успех и току се оставям да си почина. Както и да е.

За морето ми беше думата. И съзнанието ми си почина, въпреки че ми трябваха поне седем дни някак да се успокоя и да постигна вътрешен мир. Както се казва. Дори ми се причетоха книги. Малко в последния ден, но преоткрих красотата на четенето. Шефката ми казва, че ежедневно покрай професията ни през нас минава огромно количество информация. Друга професия нямало как да ни го даде. Аз не мисля,че е права, тъй като качеството на информацията, която минава през нас не е никак добро, нито е интересно, нито покрай това забързано ежедневие имаме време да се замислим каква всъщност е тази информация.

Преди да тръгнем за морето бях доста претоварена психически, а и в момента отново съм. Все едно не съм на себе си. Но както се казва, ще се оправим. Родителите ми от началото още са против това да работя това, което работя, но аз нито виждам друга алтернатива, нито.. просто това е опит. В много отношения наистина не си струва, но да кажем, че в момента трупам един такъв опит, който трябваше много отдавна да натрупам. А и това да инвестираш в автобиографията си никак не е малко. Това на тях няма как да им го обясня, на себе си дори – също, тъй като понякога наистина не виждам смисъл в това, което правя. Просто го правя.. ей тъй на. Понякога се оживявам, но друг път го правя със страхотно нежелание 🙂 Мисля, че и креативността ми пострадва в известна степен. Но то всеки път едното е за сметка на другото.

Сега ще е много удобно, тъй като спокойно ще мога да водя и да взимам детето от училище и същевременно да работя. От цялата работа най-ме е яд, че спирам да карам колело. Обаче аз пак се отплеснах. От морето. То се вижда, че морето вече ми е някак далече и останало в един по-различен свят. Видях се с Бонбончо и малката Преси. Децата доста си поиграха, ние се поотпуснахме, посподелихме това – онова. Времето мина доста бързо.  В Бяла дните ни минаваха на плажа и в квартирата. Малката на батута почти всяка вечер беше, а един път и на блъскащите колички я качих. Хареса й. И с баща й се засякохме, макар и за малко, тъй като отпуските ни се засякоха, а човекът си имаше други планове. И сега нещо ми се оправдава. Та тъй. Детето порасна, а тати си го е виждало тази година два пъти. И за рождения й ден няма да дойде. Керванът си върви. Да оставим това. Ето малко снимки от нашето лято 🙂

 1-IMG_2948 1-IMG_2957  1-IMG_3117  1-IMG_3173 1-IMG_3239 1-IMG_3304 1-IMG_3374 1-IMG_3384

Може би доста спестих от „разказа“ за времето изкарано в Бяла. Може и да не е най-известното място по нашето Черноморие, но на мен ми хареса. И навярно и до година ще идем пак там. Улучихме и много хубаво време. Та късметлии сме си. Може би обаче.. не знам как.. пропуснах да разкажа една от най-интересните истории, които ни се случиха там. Още на първия ден. Както вървяхме на път за плажа по улицата и в краката си виждам едно камъче, на което пише „Не забравяй да се усмихваш“. А по пътя надолу през няколко метра, прикрити в храсти или пак така по земята, намирахме още малки камъчета с изрисувани по тях усмивки. Стана ми много хубаво, тъй като с времето някак бях престанала да се усмихвам. Не знам и до колко спазих посланието, но ми се ще да вярвам, че поне съм постигнала подобрение в тази посока. Ето и камъчетата. Вярвам, че не случайно ни се паднаха на мен и на Теди. Като се прибрахме подарих на най-близките по едно от тези камъчета като залепих магнитчета на гърба им. Такива магнитчета никъде не се продават 🙂

1-10517460_10204356733816970_4306487990909735515_n

… Вече сме сив Казанлък. От 2-3 седмици. Работата почна да ме изяжда. Отново. Но още пазя лятото в себе си. Отново някак почнах да увяхвам и да се дразня на мъжката част, но дано не продължа така, че наистина ще си затворя всички възможни врати. Не че има кой знае какви. Картинката от преди няколко месеца няма как да се повтори. Дори почна да придобива лееко гротескови размери. Вчера един от феновете ми ме издразни и го пратих да си ходи. Преди няколко месеца той и още един бяха доста примамливи като идея, но сега и двамата… Единия изчезна, а другия вчера както пееше как е срамежлив и така нататък и как нямало значение дали ще спя с него или не… изведнъж тава придоби значение.

Най-готиното е, че неговия мерак дойде, когато маят си замина 😛

Голям майтап.

Т’ва съдбата си прави доста интересни шегички.

Още ми шарят очите тук и там, но никак, ама никак не съм мотивирана. Не че се вардя, не че ме е страх, но като не ми иде отвътре – нищо неща да правя. Нито се правя на много благонравна, морална и не знам си какво. Не мисля, че и някога съм била. Но обичам всяко нещо, което правя – да го правя с желание. И с мерак естествено. Нямам ли го – остави. И относно хората. Или я има химията – или я няма.

 Тия дни се позазяпах по едно дете, ама само до там. И както таткото на Теди каза, като съм такава – сама ще си стоя 🙂 Гадно ми е да съм сама, ама при това положение предпочитам сама да си стоя. Явно. Скоро ще станат две години от как с американеца се разделихме. Понякога все още се сещам за него ими липсва. Не е нищо драматично или мелодраматично, но е факт. От как се разделихме никак, ама никак не ми потръгна с мъжките, дори напротив. Не че хептен липсваха, но появата им сякаш нанесе още по-голяма дупка. И стана … мармалад. Въпреки всичко аз съм кораво дете. А и въпреки,че мрънкотя съм си добре, особено след почивката. С Теди за сега също всичко е наред. Аз съм все още авантюристично настроена, но ако ще върша щуротии ще е извън града.. а не както вчера ми предложи онзи: „Няма ли хотелчета наоколо?“ Да бе да.. хукнах и по хотелите 😛 Аз си имам де да спя, а и с хора, дето ми се вяскат на 3-4 месеца веднъж – нцу.

 Та такива работи покрай нас с Теди. Утре след празника съм се освободила и ще ходим на кино. След това всеки със задачите си. Надявам се другата седмица пак да драсна нещо и ще пусна снимки от празника:)

Advertisements

2 отговора към Причина и следствие

  1. свищов каза:

    Адски добра и палава статия 🙂 Хареса ми !!!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: