А… тук съм, макар и да не си личи

Така…. вече от няколко месеца съм спряла да пиша.

Видимо.

Не знам още някой минава ли от тук, не минава ли… Но окончателно не смятам да спирам с писането. Минавам през разни състояния, които не ме оставят в положение да пиша.. тоест ми едно такова отнесено и като тресната с мокър парцал съм. То кога ли и не съм била. Но с приближаването на лятото, с идването на почивката и намаляването на работата ми във вестника, някак почнах да се осафервам. Дори ми се завръща и музата да творя, въпреки че търпението ми хич го няма.

Николай днес има рожден ден.. честитих му на човека.. та тъй. Скоро отиваме на море с детето, дано успеят да се видят с него.. като гледам не се е засилил кой знае колко, да я вижда и ми е малко тъпо, щото детето му има мерак. Но.. нищо, какво да се прави, всеки си има свой живот, Може и да не е така нали, поне относно детето, но поне не ми създава някакви проблеми, баща й де. 

 Иначе вероятно имам много да разказвам, стига да мога да си събера главата. Времето, което мина не е никак малко от последното ми писане. Даже ме е страх да видя колко точно е.. със сигурност са месеци.. или поне на мен така ми се струва.

След две седмици заминаваме на море с малката. Това аз май вече го казах. Мисля,че първият и последния ден ще се поозоря, но тази година ще останем повече. Отново сме си двечките, евентуално едната сестра ще дойде за някой ден при нас. Не знам. Ще видим. Минаха доста месеци от как знаех кога и къде ще ходим скоро, но въпреки тааайничката надежда за някоя по-специална компания – това не стана. Имаше период, пролетния, сезонът на котараците, когато имах цели три варианта и естествено избрах погрешния и стана една.. Никаква. Мина ми мерака и по останалите двама, които пък да речеш, хора излязоха и дето те трябваше да се дръпнат, аз се дръпнах. И то не само от тях. Напоследък особено ми е толкова скучно и в същото време и някой да ми пише, да ми звъни по телефона дори – не го отразявам. Имам чувството, че живея в трето измерение. Нищо не ме интересува, нищо не ми бръква. Естествено, ако говорим в по-общ план детето е моят катализатор. Не съм предполагала, че ще го кажа, но добре че е работата, защото просто не се виждам, ако не бях постоянно заета, щеше да ме тръшне яка депресия. А аз нали по принцип съм си склонна.

Уча се на нови чалъми и неща, които да се надяваме, че ще са ми полезни за в бъдеще. За професионален план говоря. Щото.. едва свързвам двата края от това, с което се занимавам сега. За щастие не се усещам никак деградирала и омърсена като стана дума за работата. Когато започвах имаше разни такива опасения, от мен, а и от други едни хора, според които не бивало да работя, но за щастие не смятам, че нещо съм се повредила, освен че се набутах в малко кофти компания и виждам не толкова лицеприятни неща, та ми се ще понякога да си остана перманентно с глава в пясъка и ако аз не мога да изчезна, поне главата ми да изчезне. И се изморявам. Наистина се изморявам да препускам нагоре-надолу и да не изневерявам на себе си.  Знам,че друг път няма, но е толкова изтощително да си сам и да отстояваш себе си и нещата, в които вярваш, когато на практика все едно си ти срещу целия свят. Малко е пресилено, зная, обаче не  нормално единствения човек, с който да ми е кеф да общувам  наистина и ей тъй на да се отпусна, настрани от някои кръвни роднини, да ми се мярка на 3-4 месеца веднъж. Стоя и се взирам в хората около себе си, ходя напред – назад постоянно и някак … чувствам се като проклета сянка. Добре че е колелото и музиката, която слушам и.. не знам. Дано идващите дни са по-интересни, ако не друго поне ще сменя обстановката, а и на Теди ще й се отрази добре преди да започне училище да разпусне. Кой знае и на нея какви трудности й предстоят. Дано да няма много сътресения.

 Иначе се държа, като ударя чертата – държа се. Нямам търпение да идва време да се къшна от тук и да идем с малката в другия свят, Ще сме с доста ограничени финанси, но все си мисля,че ще се наредят нещата и ще си изкараме добре. Поне миналата година беше така, 

 Доста време ме нямаше, нямаше да е зле да поразкажа нещо интересно, но в момента .. нещо ми е като измита главата. Снощи за пръв път от много време живнах, естествено не се дължи само на мен, нооооо… за това някой друг път, да не дърпам още дявола за опашката 🙂

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: