Тадааааам!

Тц. Нищо нова под слънцето. Както казал някой известен човек. Станах тази сутрин. Преди кокошките. За да поработя. Но нещо.. никак, ама никак не ми върви. Предполагам,че така доста назадвам и доста ще ми дойде нанагорно в следващите три дни. ами нека ми! Вместо това.. в събота поразчистих доста ненужни дрехи, установявайки,че както аз, така и Теди сме останали доооста зле откъм годни за  носене парцалки. Както и да е. Премеждията със зъбарите продължават,последния зъб маалко ме тормозясва, тъй като мноого ме съмнява, че „лечението“ му върви добре, но то ще се чуе. Днес е поредното ми посещение при зъбарковците. Обаче.. тия дни, че и сега нещо малко гадно ме разсея. Въпреки че аз съм силно дете, едно такова чувство на яд има в мен по повод разминаването ми с „онова“ интересно дете. Не е дори вече наранената гордост нали, че някой не ме е намерил хубава или нещо от рода. Тва е като да се чудиш и маеш и да виждаш и да разбираш неща, които се опитват да замажат и скрият от теб. То е минало вече, но защо трябва да е така.. въпроси без отговор. Вместо това на приливи и отливи ми се мержелеят останалите двама уж мераклии. Да.. изходът е да продължа напред. Обаче е спорно колко е напред това. Спорно е и желанието ми да продължавам.. какво? Може би звуча доста объркано. Но аз съм и такава.. объркана 🙂 Част от мен знае заради неосъществената история, че просто ми бе спестено много по-голямо нещастие от сегашното с това развитие на нещата, макар и по този начин. И въпреки това ми е криво, тъй като за един кратък миг видях охлюв с рогца, ав следващия видях същия този охлюв да ги прибира стреснат от моя милост.. е да.. от една страна се чудя на какво приличам и какво вече излъчвам. Последната ми снимка във фейса нещо много й се радват.. аз не се харесвам, но навярно детенцето, с което сме снимани ме краси… не знам. Но това, което виждам в огледалото и мен не ме радва. Все едно ми е избягал живеца и съм започнала да се сбръчквам 😛 Знам,че е моментно състояние, щото вярно един неуспех имах наскоро, но хората смятат,че има още много хляб в мене. Вътрешно обаче не се чувствам съвсем така. Дойде време да кажа,че сега ако не друго работата ме крепи. Вярно,че заради стресът покрай нея свалих едни 5-6 кила, но като цяло ме поддържа в движение, както и това,че съм с Теди толкова дни докато нашите са на екскурзия зад граница. Времето с нея никак не е лошо. Особено след работа, когато се помотаваме за 1-2 часа по центъра преди да си хванем такси за вкъщи.

 И… това е. Още не съм събрала нито стотинка за морето, успокояването ми е, че поне последната заплата преди морето ще иде за почивката. И Интернет за месец няма да имам. Ще се опитам цялата отпуска да я изкарам извън Бузовград, дано да улучим хубаво време с детето. И да.. направо нямам търпение. Със или без друга компания, знам,че ще си изкараме доста добре. Остават само два месеца до заветната почивка. Та.. няма да си налягам парцалите за още дълго. Дано да сме здрави и да улучим хубаво време.. а и да не улучим, пак ще намерим какви да ги свършим.   

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: