Знам…

 Знам, че липсвам отдавна.

И от двата блога.

И от този.. новия.

Нямам никакво време, което от една страна е добре, а от друга уж постоянно пиша, но нищо не написвам. Уж живея тук и там, обаче.. сякаш дните, много куци, изтичат през пръстите ми. Тук-таме ще изскочи нещо да ме убоде, натисне, подразни.. идващо сякаш да провери още ли съм жива.

Е.. жива съм, но ми иде да се гръмна.

 Напук на всичкото си „щастие“ напук на.. това, че животът ми вече кипи, та се къса. Напук на това,че най-накрая съм толкова много заета,че ако си позволя едно кафе с приятелка в четвъртък, трябва да съм мнооого напред. Или ако успея в някоя от следващите седмици да си организирам запознанство с някой нов момък, според който много сме си пасвали – нямало начин да е друго, думите ми го били карали не знам си какво. В крайна сметка и такива емоции не липсваха поне за крааатичко. Тоест такива свързани с любови. И с поредно доказателство как хората предпочитат да виждат повърхността. И с пореден мой инат да им показвам повърхността.

Просто заради извратеното си чувство да видя запомнили ли са другото.

И за съжаление не са запомнили. 🙂

Е да.. истината си е истина. Нека е сурова, нека да боли, но нека да е истина. Нека един ден като се събудя с някой до себе си да знам защо го правя, да знам кой е той, да знае и той аз коя съм и то във всякакъв смисъл, нито само вътрешния, нито само повърхностност, защото човек и в двете си същности е едно цяло и двете неща правят „него“. 

 Тази сутрин ми се приписа.. наистина много ми се пише, а нямам време. Трябва да тичам на работа. Работата, която се натрупва тази седмица все повече и повече, а часовете и минутите – в интерес на истината са хубави, но когато дойде време за онова досадното писане нещата не са никак добре. Тази седмица родата, разбирайте мама, тати и голямата систър ще ходят на една дъъълга 11-12-дневна екскурзия. Което означава,че с Теди сме си двечките тия дни. Щеше ми се да си имаме компания понякога, но едва ли това ще стане. Тия дни ще са доста интересни и напрегнати, защото покрай Празника на розата имам много работа, а в същото време на работа с мен ще бъде и Теди, а и по зъбари хукнах. Поне ще стана още по-убава и пирифектна :P… направо не ми се мисли какъв цирк ще е.

Та отсвириха Теди от градина и ще видим как ще се гледаме. Вчера й беше „абитуриентската“. Много се забавлява, за което поне съм много доволна, както и за това,че беше много красива, много кокетна.. и такава, която ме слуша и се държа като една дама.. за сметка на другите лапешници. Мога да кажа,че детето ми беше едно от най, най-послушните и отговорни същества тази вечер. Беше ми много интересно и хубаво да я наблюдавам отстрани, да я слушам какви ги говори, да я гледам как успокоява разплакана приятелка и… да я гледам как е една малка голяма вече почти изградена личност. Изображение

 Да… беше хубава вечер, в която тя танцуваше и от време на време питаше:“Мамо, аз имам ли празник?

 А защо ми иде да се гръмна ли? Твърде дълга история. Ясно е, че са ми потънали гемиите, но също така е ясно,че прекалената ми заетост и разнообразие в работата не ми дават „да клекна“. Иначе… животът си върви. Аз отново се свърших, на някои им харесва новото ми амплоа на хърбел, толкова слаба не съм била от 2010 сякаш, съответно нямам почти никакви парцали.. и не ми е това мисълта. Дрехите явно са важни. Един ден съм невзрачна, а в друг ден като обуя тесните дънки и изрязания потник хора, които обикновено не ме поглеждат или поздравяват изведнъж ми казват здравей, че и как съм ме  питат. И аз просто виждам очите им. Все едно ме забелязват за пръв път. И всичко това са някакви странични неща, дето просто стават между другото.

Отново почнах да си лягам с кокошките. Така правя всеки път, когато се претоваря емоционално. От едно известно време знам,че това работи. Тъй че за сега не ми остава друго, освен да се излекувам.

И както казах един друг път – всеки път боли все по-малко, с всеки път все по-лесно човек се изправя.

Макар и стойката му вече да е леко прегърбена

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: