Имам си нов блог :)

Тъй като тъпия вестник изяжда много от времето ми, поне като пиша нещо там, макар и доста.. „изнасилено“, реших да си го мятам на ония страници. В този смисъл на последните ми два поста.. не им е мястото съвсем тук, тъй като не са написани на „сто процента аз“, не са написани в съвсем моя си стил и не са насочени точно към мен и Теди, каквато е идейката ми за настоящия блог.. Та това наложи да си сътворя едно друго място – http://www.draskamsi.wordpress.com, където да си събирам нещата. Нали съм един Плюшкин, ако си разчитам само на собствената си систематизация на компа – пиши го бегало. 

Отдавна не бях ходила на театър. В събота ще ида. И в неделя. Единия път с Теди, а другият – със сестра ми. Освен това времето, когато ще ходя на хижа с детето и част от състудентите ми наближава стремглаво. Не мога да кажа имам или нямам търпение. Дните минават толкова бързо и динамично, че нямам възможност да се усетя какво става. Радвам се, че ще подаря на мен и на Теди това пътуване, надявам се да сме здрави и да се забавляваме много. Тя ще се срещне отново с малката си лятна приятелка, а аз ще се срещна с майка й, която ми е като роднина 🙂

Тия дни не съм в особено добро състояние.. да си кажа аз. Потънаха ми здраво гемиите, а вчера сериозно бях настроена за панаири. Добре че по никакъв начин никой не ме подкачи,щото щеше да стане страшно. И нямаше да има връщане назад. Чудя се къде е шибаното спокойствие, което изпитвах в първите месеци на трудотерапията, която практикувах, па макар и седяща на тръни, па макар и оглеждаща се от къде ще ме връхлети нов удар. 

Вече трети месец съм вестникарче и работата не ми харесва. Постоянно „отбивам номера“, не си отдавам душата и сърцето… навярно така е и по-добре, но не искам и да се развивам, не се и стремя към това. Не искам да говоря с никого, да коментирам никого, да поема инициатива за нещо, още повече „да тръгна да оправям Казанлък“ и да се правя на голямата джурналистка. Всичко ми се струва пошло и червиво. Не че не е. Но зная,че и друго няма как да намеря. Старата ми работа.. и там.. ходя там, но все още ми се свива сърцето. Не само, защото нищо не е като преди. Нещата трябва да се развиват и да вървят напред. Но за съжаление.. винаги ще ги помня.. часовете изкарани там. Но там още веднъж доказах ината си. Там още веднъж, както и сега го правя – показвам обидата и разочарованието си, докато накрая всичко се обръща срещу мен. А керванът си върви. 

Пък за либовта какво да кажа. Изтрезнях 🙂

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: