Време беше

Да се сетя за блога.. не че някога съм забравяла за него. Но през седмицата съм затрупана в работа и в един момент давам на заето. Последния брой на вестника бе много труден, изстрадан.. и го мразя. Разнасям го напред-назад, а дори не съм разгръщала броя. Дори последните две седмици спрях да нося вестник в къщи.. поне да покажа какво правя през седмицата. Не че нещо съм увесила нос и съм се депресирала. Естествено не липсват предпоставки. Но.. се държа, а и явно достатъчно са ми изпилени нервите, та в един момент просто престават да реагират. Без да се усетя отново се поддадох на чуждо влияние колко съм лоша, недоверчива и нетърпелива спрямо хората. Без да искам повярвах в това.. обаче е тъпо, щото не само, че не е така, ами това, че някой изобщо не те разбира не му дава право да прави разни декларации. Не че и аз не ги направих същите, но аз си знам какво видях, дори и човекът да не си го признава най-вече пред себе си и да се има за света вода ненапита. Но, ако ще поставяш граници поне ги поставяй качествено, а не да се килкаш насам-натам лавирайки между „хем боли и хем сърби“. Чашата отново преля, освен това хората сме грешни, освен това има неща отвъд представите ни и когато един човек е неразбран, в случая аз.. пиша го това под влияние на поредната лампа, която очевидно изгасна.

И честно казано ми е криво.

И в същото време кръговратът се върти.

Светът не се свършва.

Доста ми се пише по въпроса, но не  сега времето. А както се казва господ си знае работата. В момента, в който един човек изчезна, друг се появи. Сега изтичат почивните ми дни. Малката сестра най-сетне е тук, не я бях виждала отдавна. Отделно отново ми дойде музата да творя, нещо, което отдавна не ме накацвало, това е и една от причините последните две седмици да не пиша тук – занимавах се с труд и творчество, което в последствие подарих, едно нещо занесох и в редакцията. Нека има малко арттерапия на страниците на блога. отново 🙂

3-IMG_0208 1-IMG_0380 2-IMG_0373

Днес трябваше да взема едно непринудено интервю от една нова звезда, но като гледам се разпадна. Пак в последния момент материалът явно няма да пропадне, но всичко ще е пак на тагадъг, а в понеделник и вторник вероятно няма да се спи. По-скоро малко се притеснявам за човека да не му се е случило нещо лошо, щото…. то ще стане ясно, но се притеснявам. Отделно през този месец също очаквам да ми се случи една интересна среща. По-скоро две. Тази нощ не спах много добре, не ме свърта нещо, а и трябва да благодаря на боговете, че все още имам нет. Мислех,че днес ще го спрат. Та няма да е лошо да взема да си помогна за работа и поне суровия материал да си събера, за да не станат нещата хептен тежки.

Като стана дума за това…

Тия дни ми се случи една интересна среща и едно мааалко пътуване до гр. Шипка. От работа ме изпратиха да ходя да отразя едно мероприятие по откриването на паметна плоча в чест на руските войници участвали в руско-турската освободителна война и по-точно посветено на възстановяването на руските гробища зад храм-паметника. Аз малко с увесен нос бях тия дни, но съвсем малко. Понякога като ми станат много негативите, по-скоро се амбицирам и настървявам да не им се давам. По-добре така.. мисля. Та имам в Шипка една съученичка, с която си имам приказката, но наистина не знам защо почти не се виждаме с нея, по принцип много й се радвам и дори я чувствам близка.. но от години не се бяхме виждали, а тя даже и момиченце на година и четири месеца има. Та отивам аз в Шипка. Не бях стъпвала от дете там, тоест в града не помня от кога.. да съм била първи клас. Пък от храм-паметника.. хептен нищо си не спомнях. Горе се събрали хора, жужат, поздравяват се. Аз като пришълец някво. Супер странно. Но Руската църква е един път. Много е интересно мястото, където е построена и тя самата естествено. Мен лично наистина ме потресе как толкова туристи и народ се изсипват по тези места, а руското гробище е допуснато да изпадне в сегашното състояние. Това наистина е срамно. Защото аз до колкото понаучих, църквата е била дарена на българите, но гробището все пак е част от нея. Не че си падам по гробища и погребения, но е гадно да видя буренясали и изкривени ръждясали кръстове, килнати на една страна паметни плочи.. а отдолу почиват хора. И то не кои да е. Хора, които са имали „късмета“ да загинат извън пределите на родината си в една страна, която е допуснала това, което видях. От друга гледна точка е интересно, все едно бях в отрязък от сцена на така любимите ми вампирски филми.

01-660x495

b125342b39d679f4f322b19b1d22bde8Една призрачност имаше нарушена от неестественото носене на хората от нашето съвремие по тези места, включително и аз. Интересен гроб бил и на Елвира, съпругата на каменоделец участвал в строежа на храм-паметника. Ами освен да кажа евалла, какво друго. Инак се кланяме пред строителството и красотата на църквата, а само на метри от нея … стой та гледай.

Отклоних се 🙂 Както и да е. Самото мероприятие ми беше странно и не свърших почти никаква работа освен да снимам. В последствие се оказа,че и снимките не са се получили. И стана тя една.

След това слизам аз по стълбите към Шипка и ще си чакам автобуса… И още на първата площадка кого виждат очите ми – Аглика, моята съученичка с бебето, на която не се обадих, защото вече нямаше за кога, а и на детето нищо не бях взела, а не вървеше да ида с празни ръце. Та поразходихме се с нея, побъбрихме, аз се закачах с малката Ивелинка 🙂 Прекрасно дете наистина и така зарежда. Въпреки,че е малка ходеща проклетийка, която не спи, явно неспането й от друга страна й е послужило да учи и то доста успешно. Приказките с майка й бяха доста сладки, че се пренесохме за малко и у тях на гости. Доста отпускащо и приятно ми подейства да се видя и с Аги и с бебката й. Но все пак бях на работа и трябваше да хващам пътя. Докато ме изпращаше, ми показа една детска площадка, която нейното и още няколко семейства сами възстановяват, нещо, което ми се видя много интересно и за това ще пиша сега в следващия брой. Та не се оказа съвсем напразно ходенето ми в Шипка. Още не ми стиска да пиша самоинициативно за гробищата, тъй като невежеството ми пречи и не смея, за да не кажа някаква глупост. Ето как ми лъсват дупките от не дотам развитата ми обща култура.

И какво още стана през тия две седмици.. Работа, работа и отново писането е сякаш между другото. Изсипват се постоянно в редакцият хиляди овратителни, злобни, лицемерни, грозни и уродливи бабишкери. Казвам го като нямам предвид вида им, макар че и там бихме могли да поспорим. Почти нямах достъп до служебния компютър тази седмица, заради тях.

Вчера и с Теди излизахме. Честита Баба Марта впрочем. И тази година не се разминах без мартеницоправене, но ще видим с фукнята как ще се справя, че то не е много за фукане. Нека поне да си довърша Пижо иПенда. Малката се разпя онази вечер, че по-добър поздрав за Баба Марта – здраве му кажи 🙂

 

Вчера пък бяхме на един театър, който по мое мнение не го биваше много, но аз какво ли разбирам 🙂 Важното е, че на Теди много й хареса, сдоби се с нов чадър, както се вижда от долните снимки и се зарадва на една котка.

1-IMG_0586 1-IMG_0588

Сега се радва и на леля си Краси, която й пуска приказки  по телефона. А аз.. снова из кухнята, чатя си с една нова стара звезда, драскам по разни дъски, декупажирам ги. И докато се усетя – започнала новата работна седмица.. мдам. Та до кукане 🙂 Вече не хвърлям огън и жупел, както се казва в един виц:

„Аааре, живей, ма!“

Кой разбрал, разбрал 🙂

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: