Отново хвърлям огън и жупел

Казах си,че поне веднъж седмично ще пиша тук.. но тази седмица нещо музата ми мина и замина. Въпреки това ми се пишеше, почвах и спирах. Една от темите ми беше за моя американски читател, който известно време липсваше, но вече се върна на страниците ми. Добре дошъл, незнайни човече 🙂

Друга тема беше каненето ми да снимам, което така и не се случи. Поне, дори и малко пресилено успях в неделя да изкарам на вън дъщеря ми, на двора по-точно,за да сътворим снежен човек, а тя да ми покаже как се правят снежни ангелчета 🙂 Резултат има.

 Но сякаш съм изгубила способността си да се забавлявам, нещо пак ме е налегнала апатията, депресивни състояния е силно казано, но сякаш от нищо не ми дреме, което от една страна не е лошо,но от друга..

Де да знам,все едно не съм аз. Всички ме ядосват, нервират, дразнят. По-скоро от мъжки пол. Или по-скоро ми е едно равно и непукащо. Ама някой ми пише, ама някой ми казал уж здрасти.. и какво от това? Ма някой ще ми изръси,че съм хубава.. и какво от това? Говорят ми разни хора, пишат ми. Но нищо не ми бърка, дето се вика. Може би всичко е назрявало до момента, в който ще ида до Благоевград и там чашата вече е преляла. Не обвинявам вече и човека, с който бях,че той е направил нещо. По-скоро  не можа да направи нищо. Не обвинявам който и да е.. просто явно всичко си е имало предел, чашата е преляла и продължава да залива.. вече втори месец. Бившия ми и той нещо се жалвоти:

„Обичам те евър, евър евър..“

Ам афтер?! Афтер?!

Какво направи, асъл? Ан афтер си показа колко ме обичаш.

Оле.. опасно било да се виждаме, оле обичам те, опасно е.

Мъж с дупка ли казах?!

Още едно време не съм го изпратила толкова у лево колкото трябваше, но нищо, въпрос на време е. Не ми се дават обяснения за това, което ще направя, пък хептен без обяснения е прекалено грубо..дори и за мен, дори и във фазата, в която се намирам. А аз съм някак груба, несъстрадателна, озлобена и изнервена. Снощи някакъв тъпанар се изжалва какви очаквателни сме били жените, всеки бил очаквал, ама жените все сме очаквали.. не зная как не го напсувах.

Не зная и що не го напсувах.

Може би чичко евреин е прав. Може би истинските мъже в България няма да ги срещна.

Но пък казват, че ако не променим себе си, няма как да срещнем и променени хора. Само дето вече дълбоко се съмнявам, че причината е в мен. Светът се е изродил тотално. 

 Онова димитровградско дете отново се мярка.. може би март месец ще се видим, няма да възразя впрочем. Въпреки че поизчезна по едно време.. може би това е един от малкото хубави мъжки примери, които съм срещала напоследък, а аз имам нужда от такива. Дето се вика да вярвам, щото както съм тръгнала.. не мъжемразка, а мъжеглаворезка ще стана 🙂 На амазонка, дето се вика. И то не в романтичния смисъл. 

 Разбирам болките на мъжете, влизам в положение, но по дяволите, нека и те разбират моите проблеми.. яд ме е на такива мъже примерно, дето казват „в сложно положение съм.“

Ти си в сложно?! Ой горкият.

Но това,че автоматично аз не съм в същото сложно положение, прави ли моето положение просто?! 

Значи може аз тебе да те разбирам, а ти да грабиш, да грабиш,да грабиш.. щото моето ми е лесно?!

 Както правеше оня идиот смотан, който на първата среща след раздялата ми каза:

„Мислех,че нервите ти ще издържат.“

Ще издържат ли?! Боят ти е малко на тебе!

Или дето баща ми щеше да се гътне оная седмица, а ти омрънка света,че твоя бил възрастен, можело „да му се случи нещо“, гледачка няква казала,че бил тежко болен, за това дай да му играем по свирката и да пожертваме тая евър евър обич, дето се биеш в гърдите с нея?!

А моето положение е лесно, моите нерви ще издържат.. нали?! Ще издържат, щото щеше да е супер иронията моя здрав баща от моята „не толкова сложна и тежка история“ да се гътне преди твоя нали?!

Лай-но, до лай-но. 

 Обаче ако знаете как ме развеселява Теди с нещо, което тя твърди,че съм й казала.. а аз не помня.. но толкова сладко го казва 🙂 Като говорим за лошите хора, които не са ни приятели. И тя казва :

„Взимам един тиган и го фрасвам по главата!“

Обаче го казва с такъв патос, ум да ти зайде.

Понякога ме измъква от апатията.. наистина. 

 Тоя пост.. хм. Вероятно съм в ПМС. Дай ще се обясним с това.

Advertisements

2 Responses to Отново хвърлям огън и жупел

  1. Каката каза:

    Ако знаеш само как съм се хилила на това, ама с оня горчивия смях. Толкова съм в същото положение, че повече няма накъде. Лай-но до лай-но. Сигурно и аз съм в ПМС, щото и на мен ми иде да ги изколя и да ги закопая! Подред! На какви ли не лиготии се нагледах и колко ли пъти не ми демонстрираха, че тяхното важно винаги е по-важно от моето важно. Някой е на път да бъде сериозно изненадан. Запрятам ръкави, пайте съ!

  2. Ники каза:

    Ами какво да кажа освен БРАВО и да се преклоня пред твоя дар слово. А истинските мъже в България за съжаление са изчезващ вид, но все още се мяркат тук таме по села и паланки. 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: