Насред почивката и работата

Много ми е странно като се замисля как през последната година двете ми любими занимания и хобита се превърнаха в моя професия. Не съм много сигурна защо е това. Може би за да престанат да са ми така любими,може би и за да престана да ги идеализирам толкова. Но всеки път съм смятала,че писането и нещоправенето са сред нещата, които по някакъв начин трябва да развивам. Все съм си мислела,че редакторството е лесна работа.

Е, ми не е.

Толкова нови неща научих, които ми обърнаха представите, както ми обърнаха и мнението кое е лесно и кое не. Може би ми е трудно, защото това е едва началото.. обаче редакцията е ужасно пипкава и досадна работа. Ако го напиша аз е съвсем друго, думите се леят както се леят сега и няма нужда да се пипа почти нищо, а и за останалите материали които пиша.. липсата на информация и дезинформацията, която съвсем съзнателно формирах у себе си.. сега ми излиза през всичките дупки. За да напиша два реда текст, съм длъжна да прочета и осмисля три страници. Но така е.. човек трябва да се научи, ще се науча и аз.

“ Е хубаво, съгласен съм, а след това какво?“ – както се пее в една песен на Георги Минчев..

Имам много идеи за писане, но времето никак не ми достига, правя неща, които съвсем не обичам да правя, които са също част от работните ми задължения и постоянно си повтарям,че има смисъл от това, което правя. Но понякога се намирам в безпътица. Мисля си за лятото, а още зимата не е свършила. Мисля си за лятната отпуска и в скоро време направо ще резервирам стая за мен и Теди, там където бяхме и миналото лято. Познато е, близо е до Бонбонка и Николайчо. Ако успее пак да ни закара до там, както преди, мисля,че ще е суперско. Обаче да остава и да спи при нас, много не ми се иска. Така хърка две нощи,че.. ми се видя света тесен. Инак пък като се моткахме тримата по плажа и града, детито се кефеше. Цените са същите като миналата година,тъй че вероятно пак ще сме там и престоя ни ще съвпадне с празника на града, което пък на детито много й се хареса също, въпреки че не останахме всичките дни докато течаха тия празници. Мястото е повече за  семейни хора, да не кажа изключително само такива ходят там.. та ай дано. Да идва пустото лято. 

Днес ми се струва твърде кратък ден. Малката сега е на даскаллък при баба си, после ще яде на обед, ще спи и на даскаллък при мен. Междувременно аз трябва да се набележа някои неща за правене през следващите дни за следващия брой, да измисля още теми за писане. Материали имам, но трябва и да се заема.

Вчера си направихме една много хубава разходка до Бузовото Кале, както аз все още обичам да му казвам. Теди доста тича, аз също се отпуснах. Времето беше невероятно, та трите часа минаха съвсем, съвсем неусетно. Направих доста снимки, ето и някои от тях 🙂

1-IMG_1880 1-IMG_1902 1-IMG_1904 1-IMG_1905 1-IMG_1921 1-IMG_1927 1-IMG_1928 1-IMG_1932 1-IMG_1936

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

От известно време слетя един блог на не много известна за мен особа. Но пише повече от невероятно. Така като я чета как възхвалява българското село, как се радва на кокошките.. и почвам да се чудя аз ли не съм у ред.. сигурно не съм. Ето и по-горните снимки от мястото, където живея и местността, която ми е на половин час от вкъщи. Но от друга страна тук не ми е най-спокойното място. Може би и мен би ме кефело да живея на село, но да е моето си село, ако с някой момък вземем,че и ние свием гнезденце. Но говорих за онзи блог. Прочетох нещо, което е в унисон с една тема, за която доста често пиша тук. Мъжете, жените и това колко много не се разбираме и говорим на различни езици.

„Верно е, че мъжете не разбират жените. Може цял живот да се доказва пред една жена колко много е способен, но за неща, които нея никак не я вълнуват. А после недоумява защо е отишла при друг и всичките му усилия са били напразни.
Не се натискай да ме черпиш скъпо уиски, щом на мен ми се пие ракия! „

Просто това е твърде сериозна тема  като за сутрин, но пък точно това ми се изпречи. Та.. може би и под този знак ще мине днешния ми ден.

Видях се с бившото миналата година. Не съм сигурна дали писах вече. Някъде около Коледа май.. или след това. Не помня вече. А оня ден случайно го срещнах с колелото докато обикалях от печатницата, та до редакцията. И какво.. какво да кажа. Минало е. И в същото време е някак спокойно. Не тая лоши чувства, само да не се приближава прекалено. Когато го видях осъзнах,че го възприемам повече като стар приятел.. а приятел ли ми беше?! Но не ме стегна нищо под лъжичката, дори ми беше някак забавно и свободно. Дишащо.

И така.. мисля,че и тази страница е затворена, в смисъл няма недоизказано и недовършено, всеки по пътя си.

Дните си минават.

Ето че нямам време да творя.

Фъканият ми гергеф още не е довършен.

Може би днес ще си приложа лека арттерапийка и ще го довърша.. но кога. Като залепна и за компа пак отиват няколко часа 🙂

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: