До година, до амина, или един ден по-рано :)

Та.. последен пост за 2013. Нова година, нов късмет викат. Абе късмет късмет, ама в кофата за смет 🙂 Тази вечер ще съм на събиране в тесен не точно семеен кръг, но надявам се интересен и позитивен.

През последните две години посрещах новата година в компанията на „половинка“, тази година ще съм фриЙ.

Друго какво. Равносметки не са ме налегнали още,но се улавям,че съм станала пак много многословна. Напоследък не бях по приказките. Започнах да си пиша с едно ново дете и то така да ме провокира да разтягам едни локуми, да раздавам едни съвети.. та май чак се оливам. Покрай провокациите, които отнасям се оказа,че доста теми, които смятах за зачеркнати не са такива, просто си спят нейде си. И имам чувството,че нещо ми има. Помъдряла съм.

И същевременно напоследък имам чувството,че в същото време съм изглупяла.

Правя много компромиси, които не зная що ги правя, не съм оная твърдата Кекла, която бях.

Играя си с огъня даже.

Добре,че изпращам старата година пак що годе добре и тавряс 🙂

Последните дни на декември не бях много наред, но сега бивам сякаш.

Онзи ден дори се видях със старата изгора. Драснах нещо тук, но ще го пусна по-нататък, нека да се уталожи и да гледам на него повече като моментно и някак литературно произведение 🙂 Че още си е малко лично. Но мисълта ми беше за друго. Преди много исках да си видя бившия, последните дни и разговори с един приятел ме разубедиха.

Наистина пък какво очаквах от тази среща?!

Аз в момента съм малко в такова едно неориентирано състояние, та както казах на едно любимо същество..

Точно в момента ми липсва някой външен коректив. Той може да ми бъде перфектния, но е далече. Пусто. И аз сякаш се излагам. Сякаш отново се размеквам. Това не ме кефи. Но от друга страна мисля,че си стъпвам на краката. Дори и вече нещата не ме жегват толкова дълбоко. Новата ми работа е толкова обсебваща, толкова много време ми гълта и ме праща буквално на сто хиляди места, не се налага дори да се старая. В началото бях скептична, тъй като смятах,че ще ме ограби. Вече не мисля така. Децата от старата ми работа ме отпускаха, забавлявах се някак. Но с новата ми работа просто мозъкът ми работи на по-голям капацитет, по-всеобхватно. Нещата са някак част от всичко. Не се фокусирам конкретно като едно и останалото да е фон. Или да се старая да забравя едно и да се фокусирам върху фона, треперейки,че това, от което бягам ще изскочи  във всеки един момент. Това много ме радва. На фона на изтичащата година. Не изпитвам нужда да се напия, за да забравя, да се напия, за да се отнеса някъде другаде, за да си помогна и да ида в другите сфери на живота. Не съм се пропила нито сега, нито преди, в никакъв случай 🙂 Просто казвам,че всяко нещо с времето си, всяко нещо има някаква роля и смисъл, но много от нещата тепърва ще ми се изясняват защо точно така са се случили. За момент, когато се видях с бившия се размечтах, защото с него много от нещата са изградени и все още цели. Но в същото време осъзнах,че вече не съм същата, вече не съм в онова положение, в което бях. Вече колкото и да ми е трудно да го призная, си сядам на задника. Казанлък не ми се струвачак толкова ужасен и негостоприемен. Сега вече мисля,че „нещо ме задържа тук“, сега Теди има нужда да бъде тук, за нея това е най-доброто място, дори и за мен. Нещата с нас през последната близо година започнаха да се нареждат, да влизат в коловоз. На нея й тръгна,на мен също. Тя напредва страшно много с ученето, писането,четенето, смятането, говоренето. Ако преди бях в някакво състояние на готовност да си оставя целия живот тук и да не съм съгласна да го живея, то в последните месеци се взех в ръце и започнах да го живея още от момента, в който реших да зарежа моя американец, още от момента, в който заведох Теди на първия и час при логопед. Защото връзката ми с него ме спъваше в много отношения, всички ония неща, с които трябваше да се съобразявам ме закопаваха, собственото му неверие в мен и в това какво мога и в подценяването ми, всичко онова ме събаряше. А половинките са,за да те подкрепят, не за да те закопават, нали 🙂 

Въпреки разните розовости, които ме близнаха като го видях бившия отново.. дори близването беше като през мъгла. Отново съм сама и си ми липсва половинка.

По принцип.

Щото в момента ми е лееко пренаситено и изобщо не ми е до мъже.

Тъй като много солено ми излязоха напоследък.

Но усещам,че пускам корени тук.

И трябва да получа някаква супер привлекателна „оферта“, за да реша да кривна. За сега никой не се е засилил, а и да се засили..

Аз съм Тома Неверни.

За съжаление или не, още когато бях „заета“ разбрах,че имам проблем. Свикнала съм да бъда без мъж и без още един „ангажимент“ в къщи. Усетих се,че уж много се радвам на любовта си с бившия, но на края на двата месеца, в които живееше при мен се улавях, че нямам търпение да си иде.

Дори когато уж нещата ни вървяха добре.

Любовта ми не е чак толкова силна и пострадва, когато ми се наруши спокойствието, когато въпреки великата любов ми пострада живота и всъщност вместо да ми е хубаво, аз да страдам.

Аре нема нужда, както би казал някой, той си знае 🙂

И ставам все по-практична.

Нещо, което ми носи страдание не е хубаво и не е от страх, от някакви жертви, които не искам да направя, или нещо такова. Аз мисля,че и сама си се справям добре, ако ще имам мъж един ден,мога да го подкрепям, но патерица няма да бъда. Това са излишни нерви и сили, които могат да се използват за нещо, за което си струва. Нямам проблем с жертвите, стига да са оправдани. А един мъж колкото и да го обичам, мисля,че в един момент мога да погледна нещата от страни, извън промития си от „любовта“  мозък. Като една жена, дето е преминала през това поне един път, всеки следващ път е много по-лесно, защото знаеш,че можеш, знаеш,че света не се свършва.

И то си е така. 

Та за следващата нова година си пожелавам още по.здрави нерви, още по-ясен поглед, още по правилни преценки за стъпките, които ще предприема в живота ни.

Пожелавам си Теди да е много здрава, все така борбена и пълна със специални ефекти.

Защото споменала или не на тия страници, тя е наистина пълна със специални ефекти и не щото е мое дете, или може би точно заради това 🙂

Та на това мое наистина специално дете му пожелавам все така да пази себе си, същността, която носи и да мачка както то сега всички, които я сочат с пръст и се дразнят,че не влиза в общия калъп 🙂 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: