Май отново ще хващам пътя :)

Ей, как обичам спонтанните неща! Снощи лекинко ме облъчиха и ако всичко е наред предколедно ще си спретна още едно пътуване:) Сега като ми се оформи в главата като съвсем реална възможност, направо нямам търпение. Като нищо преди голямото тичане ще бъде възможно да глътна още малко свеж въздух. Още е рано сутрин, днес ме очаква голямо препускане напред-назад, но аз зная, че ще се справя, дори и с наръча дрехи и коледна картичка, които имам да пращам на един бебок и семейството му. Тази седмица, тоест следващите дни са ми много банкетни и празнични. Един от тях вероятно ще отпадне, щото два дни „на вън“ са си два дни, трябва да съм куку, за да не се възползвам, а и отлагам тая среща вече повече от година. То каквото и да кажа сега си е малко раничко кое как ще е, но се надявам всичко да мине както предполагам. През следващия месец  се очаква да се видя и с Американеца, който подочух,че тия дни ще е на наша територия. Всичко ни е изяснено с него, ама няма да е зле да се видим, хем малко да му повдигна духа, че научих, че са му потънали гемиите нещо. Това отдавна не е мой проблем, радвам се,че ще бъда много заета, за да съм нервна,че сме на една територия, но поне за по някоя среща трябва да се видим, като гледам и той е така настроен. Теди снощи се сети за него. Липсва й, не зная как й хрумна, но получи картичка по пощата и каза,че бившия ми (назова го поименно) щял да се радва каква хубава картичка е получила. Малко ме стегна душата, признавам си.

От няколко дни пък ново приятелче си намерих, то е стара история, но малко на приливи и отливи. Виждаме се от време навреме и падат доста майтапи. Боже как ми липсваше това да си отпусна душицата, без да нищя, без да ме нищят и анализират. Или да ми обясняват как причинявам липса на апетит и нервни кризи. Туй пък е върхът. Ах, колко лоша жена съм, шъ знайти. Ама аз като казвам,че все в един момент някой се прави на ощипан и отива да реве в ъгъла като ме изкарва чума.. не се слуша. Разхождат ми се по гърбинката, потропват си по главата и душата ми, па като замахна и ме гледат като наакани. Какво има да ми се гледа?!

Ай сиктир викам аз 🙂

Оня ден пък – друго двайсе. Понякога и аз се озадачавам и не различавам фльорците и двуличните хора, даже аз. Има една мома от миналото ми, с която не съм имала много вземане даване. Не сме се виждали отдавна.. но аз нямах лошо мнение за нея, дори ми беше симпатична. Преди време. Оня ден я виждам и тая се прави,че не ме познава и под виждане говорим, седим гъз до гъз, очи в очи, до колкото е възможно това 🙂

Това са те кокошките.

Безмълвно или мълвно.. си кудкудякат.

Не бих я нарекла овца, щото да си овца, това звучи гордо.

Ама кокошки си имаме тука в двора. Много са заблудени, тъпи, нагли и ми счупиха любимата саксия.

Тъй че – кокошка!

Поне ми се изЯсни картинката, аз също мога де се правя на госпойца вирнат нос и „не те виждам“, тая роля ми приляга, стига да ми се насъбере достатъчно материал.  Но стига съм обсъждала проблемните хора. Както казах, очаквам хубави неща да ме сполетят, но и пари трябва да изкрънкам от някъде. Поне имам идея какви да бъдат част от подаръчетата по случай Коледа. Но за там – ще видим. Дано да се сбъдне това предстоящо пътуване, че почна да ме гони нетърпението чак 🙂

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: