Украсяване на елхата, свинско погребение и радост в детските очи

Така.. готвех се да пиша за едни други неща, но реших, че ще бъде много по-приятно да се фокусирам върху цветностите на днешния ден, а и на вчерашния. Въпреки че бяха за кратко.

От няколко дни Теди е на вълна Коледа, тъй като вижда как из града лека полека светват разни дървета, цветни лампички по сградите се мъдрят, вали изкуствен сняг.. На мен никак не ми е коледно, но въпреки това няма как да не се заразя от ентусиазма на малката. Тя от няколко дни се вълнува много от украсяване на елхи. Вчера свалих нашата от тавана, като приготвих играчки и гирлянди, за да са готови за малката, която да ги сложи, където й хареса. Доста се зарадва, когато се видяхме и веднага пристъпи към действие:

IMG_1706

 

 

 

 

 

 

 

 

На снимката е с ботуши, които бях обещала,че  ще й купя преди няколко дни и тъй като също й бяха мерак, веднага ги обу, даже и с тях спа, добре че се нави поне да ги събуе от краката си преди да легне.

 

IMG_1721

Украсяването доста бързо беше факт и за да ознаменуваме събитието, викам и аз да се щракна. Съжалявам за качеството на снимката, но това шило Теди не спря да мърда, но поне се вижда как е вдъхновена от щракването на апарата:

IMG_1728

Та.. така до сутринта. Тази сутрин в нашия двор се коли прасе. Тоест прасето беше застреляно. Така май е по-хуманно, не зная, добре че не съм прасе, тъй като не ща да ме колят по Коледа. Теди е малко шокирана в момента и реши,че на двора това, дето е разпорено и му вадят вътрешностите е крава.. то и на крава мяза. Такова огромно животно е станал този свинчаки.. Снимка няма да пускам, защото вече е на части, а и малко ме притесняват хората на вън. Въпреки,че са „наши“ пак ми е малко шантаво. Коленето на прасета ми е малко хахаво, някакво не ми е много празнично,въпреки че е интересна традиция. Поне имах възможността да покажа на живо на детето какво е бял дроб, трахея и сърце. Тъй като тя е фен на анатомията и имаме сто хиляди енциклопедии на тема „Човешкото тяло“, смятам, че й е интересно.

Вчера се случи още нещо, което малко ме успокои.

Утрото е по-мъдро от вечерта.

Вярвам,че когото човек е спокоен, отпочинал и ненатоварен нещата почват да му вървят. Това при мен се случи малко насила, но трябваше да взема мерки, тъй като не се търпеше. Та.. попариха ми ентусиазма относно работата, която смятам в бъдеще да работя съвместно с тази във вестника. И вчера сутринта трябваше да кажа в тази работа,че нещата едва ли ще се получат. Но се оказа,че ще имам близо два месеца да измисля как да си организирам нещата и вярвам,че има шансове да успея все пак. Останах до обед, за да видя долу горе как протича един ден и какво ще се очаква по-нататък и от мен. Малко трудно ми се струва, но смятам,че ще ми се отрази добре да го правя. Нещо  като приемственост от старата ми работа и смятам да се науча да го правя добре. Колективът също е добър и задружен, или поне на такъв ми прилича. Без да искам улучих ден, в който имаше мероприятие и се очакваха гости. Ученици от едно казанлъшко училище дойдоха да подарят подаръчета за децата от дома.

Снимка0016

После заминах към другата ми работа, но не бях никак в кондиция да работя, или да пиша. Чувствах се различно, както онзи ден, когато трябваше да отразявам благотворителната кампания на Сдружението, в което работех преди. Но мислите за тогава са ми малко тягостни. Не мисля точно сега да ги споделям.

Advertisements

One Response to Украсяване на елхата, свинско погребение и радост в детските очи

  1. Стресът води до повече стрес – това е истината. Но колко е трудно да останем спокойни и хладнокръвни…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: