Когато се чувстваш като стена, в която нещата рикошират

Или когато опираш до такава. Малко съм изморена, тъй че се наложи да изляза в мъничко отпуска и почивка. Няма лошо бих казала, щом това ми помага да намеря свой вътрешен мир. Последните дни ми бяха малко трудни, тъй като леко ми попариха надеждите за втората работа, която смятам да работя на половин работен ден. Но все пак аз мисля,че ще намеря начин това да не се наложи. Ходих до старата ми работа да отразявам една акция и не предполагах колко много ще ме стегне душата и колко много ще ме натовари. Покрай динамичността напоследък нямах време да осъзная,че вече съм аут от там и си мислех,че нещата са минали, заминали и преживени. Но не е така. На 22 съм на банкет с колегите, но дори не знам защо се съгласих. Тоест аз като се съгласих още нямах представа,че не всичко е минало и томахавката е заровена. Сега малко съжалявам, щото една част от мен се притеснява за това как ще си изкарам на банкета. В момента като се замисля може би присъствието на Боряна, до някъде и на Краси ще ми се отрази добре.. може би и на Зорница, с която също се сближих в малкото време,в което се засякохме. От там не си дадох сметка, че ще отпадне един друг ангажимент, но предвид създалите се обстоятелства по-добре така. За мен беше доста трудно да се реша да престъпя едно обещание, което си бях дала сама на себе си, когато се разделих с Венци, но постоянно си повтарях,че е за добро.. само дето явно е нямало значение. Омръзна ми от мрънкане и натякване колко съм несериозна. Дори и да съм такава, то не е щото не е предизвикано. Много съжалявам,че вече не се „чувам“ така както се чувах преди с един човек, тъй като сме се превърнали в рикошети. Вече не мисля,че има какво да разбирам, каквото ми беше нужно го разбрах и продължавам да го виждам, мразя, когато комуникацията се превърне в еднопосочна. И ми напомня всичко на историята с айтослията, в краткия период, в който официално и не съвсем, бяхме във връзка. Връзка, която приключих. Много съжалявам също,че блогът ми вече не е онова място, където мога някак да пиша каквото си искам, тъй като много от нещата, които пиша се четат от хората, за които пиша и ми вдигат гири, за което. За нещо, с което не са съгласни примерно. Мразя да се цензурирам именно тук. Но някой път навярно ще си изям боя 🙂 Само искам да натъртя,че каквото и да пиша в никакъв случай не е, за да кажа нещо конкретно на някого, ако искам да му го кажа, то аз ще го направя лично.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: