Как взаимно се изпратихме на майната си

Поклон пред величието ни като хора 🙂 Това е моето място, мястото, където мога да бъда ексхибиционист, както се изрази сестра ми. Тази вечер е някак.. специална. И в същото време грозна. Наистина грозна. Не така трябваше да свърши всичко.

„Не си намерила мъж, пак си намерила лигльо“.

Така ми каза един близък човек и навярно е прав. Но беше моят си лигльо. Няма да лея сълзи в блога, защото изобщо не ми е тъжно. Нямам сили да понеса още една тъга, нито смятам да понясам каквото и да е. Сърцето ми докато се опитвах да го науча да е камък до някъде явно е станало такова. Просто защитна реакция. Но е грозно да „те пратят на майната си“, грозно е да те накарат да изтриеш нечий номер. Все едно ще тръгнеш да нахалстваш там, където не си искан. Дори и в състояние на афект – грозно е. И въпреки всичката тая гнилоч, онези два дни бяха истински. Онзи закъснял подарък за рождения ми ден, беше истински. Радвам се,че го получих,преди взаимно да се изпратим на майните си.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: