Сценична треска

Нещата тия дни се развиват и ще се развиват толкова главоломно, че просто и да искам няма как да им хвана спатиите. У мен се блъскат толкова много емоции, че.. дори и да искам няма как да им хвана спатиите. И съм нервна. Съвсем мъничко. И ме е страх. Съвсем мъничко.

Всичко е по мъничко, щото няма време за много – хвала!

Утре пътувам за София, по всяка вероятност ще се наложи да бъда без гид, ще ми се да имам, но вероятно ще се наложи сама да се оправям и да търся пътя за терминал 2 на летище София. Ето, че и аз ще видя какво е това летище и возене в самолет. Багажът ми е почти събран, тоест предполага се,че е , поне дрехите са избрани и подозирам,че ще умра от студ.. но така е, когато нямам официални дрехи. Така е аз като казвам,че само по официални вечери съм тръгнала.. и татусът ми няма да отива на дрехите. Пък ако говорим за татуса.. така да си го харесвам, толкова,че ми е гадно, дето се застудява и няма да мога да му се възхищавам. Та.. утре сутрин летя за Брюксел, но и днешният ден ще е много натоварен. С всичко. Преди всичко да си кажа,че аз не съм в отпуска, въпреки че съм запразнила и „съм духнала“ минах без всичките ония сътресения и травми със работата, от които много се тревожех. Стана някак плавно. Пак казвам не съм скъсала и не мисля да скъсвам връзките си със сегашната си работа, но сега доста време ще липсвам от нея, та до края. Днес имам да свърша доста неща по подготовката за пътуването. Имам да науча доста неща за това аджеба къде точно отивам и защо отивам там. Тъй като съм в пълно информационно затъмнение относно Европейския парламент и ми е едно такова сконфузено. На практика съм новобранец и политическата обстановка, изобщо политиката са ми такава „девета глуха“.. От друга страна стои изобщо пътуването ми и евентуалната среща на обяд с Димитраки. Там пък стана много спонтанно, не сме се засичали с него от месеци и аз не мислех да му звъня, но той пък се появи снощи в нета, та му писах, така че вероятно на обяд ще се видим с него да си разкажем за преживелиците. А те и от моя страна никак не са малко. И никак малко не ми предстоят. Не съм сигурна какво ще си говорим,тъй като не сме се виждали и писали много време, но той си ми е приятел, разбрах го и дано си остане такъв. Надявам се на връщане да се видя все пак със Софийския Шемет. Тъй.. отбягвам Брюксел, не е лъжа,че пътуването ми за там ме притеснява доста. Тъй като ме е страх да не се загубя, или да изпусна движението на групата, с която съм. Дано в хотела не се окажа сама в стая и да бъда с някоя по-оправна мома, че иначе.. Като се върна обаче,  ме чака нещо друго. Нещо, което отдавна искам да се случи и не знам.. тоест знам, но не смея. След вече години имам насрочена среща с един човек, който твърде дълго ми се изплъзваше, явно и аз на него като съдя по приказките и неговата версия за нещата. Този човек вече почти не го споменавам тук, нито го превъзнасям.. нито.. как да кажа, затворих се, затворих го него в себе си и голяма част от нещата се превърнаха в мои лични истории и ако щеш кошмари, които мира не ми дават. В един момент тази среща се оказва много, ама много важна за мен. На практика не е нищо особено, някакви си два дни, обаче за мен си е много особено. Не смея дори да го обясня. Комуникацията ни изведнъж премина на друго ниво, дори в един момент толкова друго ниво стана,че всичко останало което ни сближи избледня и някак е трудно да се възроди, в един момент това по-сериозното, по-дълбогото говорене и мислене за нещата го измести. В един момент сякаш само тази комуникация ни устройва, но в същото време при положение,че сме до сега поне на различни места.. на мен ми се струва неоправдано. След една седмица ще се видим face to face с него и дано нищо не ни попречи, тоест той се тревожи от това, но аз не виждам какво може да ни спре.

Вече.

Очакват ме две пренаситени с емоции сед-ми-ци. Очаквам проблеми със сегашната работа, тъй като се оказа,че не съм в отпуска поради разни простотии, с които явно и тук няма да се размина. И заплата нямам този месец, а той мина половината. Тъкмо ще имам повече пари по-късно. Искам всеки път да е така динамично и емоционално. Положително емоционално, или поне ако е отрицателно да не ме размазва, а да ме амбицира да продължа. Двата дни в Брюксел ми се щеше да имат и някаква по-лична насоченост, щеше ми се там да има някакво приключение, изненадваща среща.. де да знам. То самото пътуване си е достатъчно изненадващо. Радвам се, че тъй като е по работа ще продължи само два дни, но никак не се радвам,че не знам английски. Като се прибера ме чака много писане и разказване, вероятно и „борба“ с нацупени хора относно скорошното ми заминаване отново настрани. Но то ще е последното преди да мога да си позволя каквато и да е почивка. И мисля да му се насладя на 100 процента.

Имам си го като точно моето си време, точно моята си почивка. Моите си два дни. Нашите 🙂

Но преди това трябва да се концентрирам върху днешния ден.

Да заведа Теди на градина като преди това я натъпча с порядъчен брой хапове и хапченца плюс сребърна вода и сироп. Детето ми горкото се разболя, за сега изглежда под контрол, но в тъпата градина отказват да дават лекарства, което може да я влоши. После се грабвам на колелото и бегом във вестника за инструкции, наставления и така нататък. Мисля да си купя някаква папка или нещо, в което да си нося брошури, разни вестници от Брюксел, листове и така нататък. Може и нещо като чантичка, ще видим. Мисля,че дамската чанта ще отпадне като опция, а и не мисля да мъкна много багаж. След наставленията трябва да се пренеса в моето бивше училище, което празнува 130 години от създаването си. Там имам разговор с ученици, които взеха участие в отбелязването на празника. След това ще мина през някоя банка да обменя пари в евро, що отида до гарата, за да се подсигуря за влак за отиване. Като се прибера се заемам със стягане на багаж и писане на материала за гимназията. И утре сутрин росна-прясна поемам на път. От там нататък неволята си е неволя. Знам кой автобус трябва да гоня, имам си дори един билет за градския транспорт в София. Ще ми бъде много добре, ако Димитраки вземе,че се активира и ме вземе от гарата, но дай да не бъдем нахални 🙂

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: