За един много шантав рожДЕНЕН ден :)

„Мамо, ти си на 32! искам торта! Искам свещички! Ще духаме свещички! Мамо, ти си на 32! И аз искам да имам рожден ден“ 20131104_222801

Теди беше началният ми старт изобщо да празнувам рождения си ден.. и някак да го почувствам като такъв. Вярно катализаторът не дойде точно от мен, но дойде от част от мен. За пръв път си купувам сама тортата и свещичките, но аз комай и за пръв път на рожден ден от по-големите ми години имам торта и планувам духна на свещи, имам предвид в къщи 🙂 Така започна всичко.

Денят стартира с кратка семейна тъга и неспомняне на кой ден е днес. Аз малко се сконфузих, но викам айде, нали това исках :). Отивам аз в града и се забивам в един магазин с парти стоки 🙂 Взех нарочно свещички, от тия дето си горят всяка за себе си.. наложи се да взема два пакета, щото в пакет са по-малко от 32 🙂 Купих балони и бенгалски огън 🙂 А вечерта като дойде стой та гледай! Родата нещо се дърли, а аз слагам свещички и не мога да ги преброя 32 ли са.. и сега не съм съвсем сигурна, дано не съм сложила само повече 🙂 Но забава падна 🙂 Вижда се на снимките, които по-късно ще кача 🙂

Връщам се обаче в  началото на деня и как протече той. Отивам аз като първо минавам през приемната на каката, която ме изненада с подарък, който мислех,че ще получа довечера. Доста се изкефих, еле па на любовния елексир – парфюм:

IMG_1010 IMG_1012

 

 

 

 

 

 

 

 

Все се майтапя,че през година на рождения си ден си пожелавам нов мъж.. Тази година е годината, в която си го пожелавам и вероятно съм на път да го получа. Та едно от пожеланията беше точно това 🙂 Да се напръскам с тоя парфюм за него, хихихих. Ето и прекрасната картичка от каката:

IMG_1005 IMG_1007

 

 

 

 

 

 

 

 

После прескочих до работа – доста по-малко хора бяха там. На мен ми беше като полусън, тъй като доста мислех за този ден как ли ще мине и беше повече като ангажимент. Нещо  като сбогуване всъщност и аз де да знам 🙂 Имах доста задачи, трябваше да посетя още хора, а и шефката ми от вестника и тя много държеше да ме види и така и не каза защо. Точно този ден и на работа бях и да излизам извън нея напред-назад, малко кофти ми беше. Но нямаше как, никой не приемаше възражения. Всичко ми беше като полусън. Колегите ми подариха един невероятно прекрасен букет, който не снимах, тъй като поувяхна, но толкова красив букет надали ще получа в живота си отново 🙂 Получих и една прекрасна ръчноизработена картичка, картичка, каквато всеки път съм искала да имам и най-накрая дойде ред да я получа:

IMG_1016 IMG_1019 IMG_1020

 

 

 

 

 

 

 

 

Подариха ми и една спа процедура, от която със сигурност ще се възползвам, защото имам невероятна, ама невероятна нужда от почивка, па макар и за няколко минути.

Докато се усетя – то станало обед. Отивам да видя какво става с вестника и що е това бързане да се срещнем с бъдещата ми партньорка.. На излизане от сдружението ме среща не кой да е, а едното ми любимо дете от лагера, с което станахме приятели. И което тогава много ми помогна да оцелея, дано и за напред бъдем приятели.. Наистина, отдавна не съм чувствала някой толкова близко. Та нашият пристига с едни цветя :

IMG_1030

 

 

 

 

 

 

 

 

Аз като взех да чупя едни ръце, хваща ме с колелото на вратата и аз –  ни напред-ни назад. Викам му да ме изчака, че имам да видя едни двама човека и се връщам, никъде да не мърда! И хващам аз колелото като на сън. Отивам към срещата и си мисля как не искам да съм там, а обратно при този мой приятел.. беше много претоварено някакво. Отивам аз и се радвам въпреки всичко много,че виждам и бъдещата ми партньорка 🙂 Сега като се сетя каква бях нервна се усмихвам:). Там ме очаква ново двайсе! Поздравихме се, прегърнахме се.. и ми се казва – има ли кой да ти гледа детето 3-4 дни?  При което аз отговарям – да, като си викам сега пък за какво ли иде реч? Но пак ми е като в мъгла. Сервира ми се,че ми дават начален старт за Брюксел, при което аз.. никак не мога да реагирам. Засмях се и викам добре. И си мисля: „Тука пък какво става?“ Седя и се пуля и си мисля как трябва да ида до „Европътя“ при старата колежка, да се върна да видя момчето от лагера.. и не на последно,никак не на последно място да не би случайно да ми пропадне една много важна среща за два дни… Среща за която ще пиша по-натам и която още не смея да коментирам. Пък Брюксел.. :

А?! Ко речи?!

Как да е, след това хванах пътя за европътя 🙂 Почерпих там хората и айде обратно в сдружението. Там първо се шашнах,че момчето го няма и ми стана за момент много гадно, викам прекалено много се забавих, ама той пък се бил скрил нарочно, голям дявол 🙂 Като го хванах и си го прегърнах. Така много се радвах,че дойде! Знам го,че не беше по тия неща и можеше да не му е приятно да го настискам, но получих силен импулс и действах 🙂 Та вече можах да видя какво ми е приготвил:

IMG_1026

 

 

 

 

 

 

 

 

Не съм кой знае каква фенка на багатурите, но от както получих този медальон –  не го свалям от врата си, само когато Теди поиска да го подържи малко, и когато се къпя. По принцип символите на медальона, кирилицата, глаголицата и орелът в полет, яйцето разделено на две –  са неща, които си носят своето значение, което не искам да коментирам, но и с него имам „химия“. Подари ми и още нещо, което видях най-накрая и което не мисля да показвам, тъй като се оказа,че има случай, когато все пак съм суеверна. Подари ми предмет, който носи истински късмет на притежателя си и който е минал през доста ръце. А когато решиш,че някой заслужава – го даваш на него 🙂 Най-шантавото е,че когато сестра ми беше в Белгия и тя получи предмет със същата стойност.. ето че и аз отивам там и получавам също – хамава работа! Подари ми и картички с послания и химикала, с който ги е писал. Много ме трогна, ама много!

IMG_0999 IMG_1002

 

 

 

 

 

 

Този ден нашият се освободил специално да не е на училище заради мен и остана през целия ден. Друг е въпросът,че аз никаква работа не свърших през тоя ден, но то си се очакваше, беше ми пренаситено и толкова шарено, думи нямам.

Като се прибрах на тагадъК минах да купя една торта и я сложих в раницата.. еле оцеля докато я возих с колелото. Взех детето от градината докато то чуруликаше как съм била на 32 и сме щели да духаме свещички. Бяхме в доста семеен кръг, майка, аз , детето и голямата ми сестра. Аз направих и вечерята, да не повярваш, но то си беше за празник. Не че празнувахме кой знае колко, но си беше точно така както исках. Никакво концентриране върху мен, спокойно, никакво гледане под лупа как съм що съм.. Хареса ми. И като дойде време за тортата и свещите.. голямо чудене беше , щото не можех да ги преброя върху тортата и не ги запалих както трябва.. беше голям смях и  доста парафин изядохме 🙂 Ето ни с детито какви сме скици:

20131104_222756 20131104_222944

 

 

 

 

 

 

 

 

Та така свърши този ден. Вчера получих още един подарък, който много ме усмихна и заради него вероятно ще си сменя стайлинга като ида в Брюксел , щото много ми се иска да го взема със себе си.

Обичам те Крис!!!Много! И искам в скоро време да стъкмим нещо като онова прекрасно време в Дряново!

IMG_1037 IMG_1040 IMG_1042

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: