Чувствам се овъзмездена

Изминаха два много интересни и богати за мен дни. Нямаше купони. Всъщност имаше, но имах предвид, че тия дни не бяха свързани основно с празненства, или някакви забавления. За пръв път от много време се почувствах голям, независим и завършен човек. Някакси. Па макар и в лееко враждебна и непозната среда. Но някак „на мястото си“, просто седяща, записвайки си и слушайки неща, които са ми полезни като професионалист, като родител и в чисто човешки аспект. Неща, които обясняват много от заобикалящата ни среда.. и изобщо. Получих материал за доста бъдещи статии, освен това срещнах и една състудентка. Която ме накара да се просълзя и да се усмихвам всеки път, когато я погледнех в някой ъгъл на залата. Не можахме да разменим някоя дума, времето беше ограничено, но някак ми се стопли сърцето. Шумен остава все по-далеч за мен. Вече не мисля като за жадуван пристан за него. Естествено е крайно време да ида, но традицията всяка година да ходя там, поне веднъж.. се прекъсна. Не съм сигурна дали и тази година няма да пропусна. Вчера имах възможност да се замисля и защо се чувствах толкова ужасно на онзи лагер и защо го приех толкова тежко. Истината е, че мислех, че вече съм над „тези“ неща, че вече съм голяма, изживяла съм ги, обяснила съм си ги.. и те.. те никога няма да се върнат. Така както се чувствах там съм се чувствала още два пъти в живота си – когато бях ученичка и покрай курсът ми по специалност журналистика. Сблъсках се с такива парадокси и хора, както се сблъсках и на лагера. Озовах се в непозната среда, която на това отгоре се оказа и враждебна. Наложи се аз самата да преодолея себе си, мислите си и собствените си комплекси относно изявяването ми „пред публика“, говоренето пред много хора и всякакви такива „обществени“ занимания, които не са ми силата в никакъв случай. Всеки път казвам,че съм журналист под прикритие, което от една страна е забавно, но от друга наистина не съм от най-способните да излязат иззад това прикритие. Вчера видях човек, който се изявяваше като силен, сигурен и едва ли не светило в една обстановка, да се поти в друга точно обратната на нея. Което е напълно нормално. Както смятам,че предвид коя съм аз и какво ми се случи миналия месец също беше нормално да го изпитам. Само дето моята „враждебна среда“ продължи една седмица, докато неговата беше около час. Но непрекъснато. Не зная дали този човек  е усетил какво ми беше на мен тогава в „неговата група“ как се чувствах тогава в „неговото гнездо на илюзорна заедност“, но се почувствах някак овъзмездена. Не че злорадствам, дори изпитах съжаление, не точно съжаление, ами ми се искаше да го прегърна. Аз да го прегърна него, до който ми беше противно да стоя на близко разстояние и когато бях на лагера му, все гледах да съм далеч от него. А вчера ми се искаше ей тъй на да го прегърна. С колежките ми го оградихме като орлици, толкова беше сладко 🙂 Като някакви майки закрилящи врабчето си, а около нас разни грабливи критични птици. Аз също имах тия моменти, когато бях в „онази“ обстановка. Смея да кажа,че те ме запазиха макар и нестабилно, но на повърхността. Много се чудех дали да се видя с този човек и дали да присъствам на „презентацията му“. Когато бях на негов терен си повтарях как не искам повече да ги виждам, никой от тях, как това са само няколко дни и после ще минат и заминат. Чакаше ме друг живот „отвъд“, мислех си как тоя кошмар ще си иде .. Но в крайна сметка вчера размислих.

Една от причините беше и че имах надежди той да не дойде сам 🙂

Но както се казва не ми беше основната подтикваща причина. И.. томахавката е заровена. Видях го как ме огледа, все едно ме виждаше за пръв път. Да.. бях с „различни“ дрехи. Но защо трябваше да е така?! Въпреки,че омекнах знаех,че нямам работа там с тях, този път имаше къде да ида, къде да се отместя, без да завися от нечие решение. Това също ми помогна, щото отатъка бях принудена да си налягам парцалите. Сега вече това не е нужно, сега можех да съм си господар и да се преместя и да помисля на по-комфортно място, без да се „коркам“ излишно. И ръкостискането беше добро. И „кръгчето“ беше добро. И това шибано „кръгче“ аз лично го нарекох именно заради нашия приключенец. За да се почувства поне за малко на мястото си, защото не мога да гледам как някой страда, или се чувства в безизходица, дори това да е онзи някой, който е карал мен самата да се чувствам така. Не мога да съм „такава“ защото прекрасно знам какво е да си от „другата“ страна. И докато течеше играта ми беше едно спокойно.. може би защото оставям всичко това зад гърба си.

Защо точно сега реши да ме погледне с „други“ очи?

Вярно, човешко е, но понякога хората сме излишно предубедени и жестоки. Дори и да не сме такива в същността си. И сега.. съм почти спокойна. Почувствах се и важна, на мен определено ми куца, тъй като имам комплекси свързани с това,че съм незначителна. Мислех какво е влиянието на родителите върху децата и как „стимулиращите“ ги средства всъщност ги забиват в земята. Мисля си как ставам на 32, а думи изречени на мен в детството ми, ме спъват, пречат ми да бъда себе си и се боря с тях като с чума. Думи и уверение за собствената ми незначителност, думи свързани с подценяване, каращи те да се чувстваш винаги второ качество.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: