Когато не се впишеш в колектива

И как аз все съм си мислела, че работя добре в колектив. Може би наистина е билО така, но с времето нещо се е случило с моя милост. Е е дала плътно назад.

За добро или лошо обичам да разглеждам нещата поотделно, все по-твърда и не-мека ставам. Все по-личностно ориентирана и към конкретността оставам, без да си давам сметка за цялостността и кое е най-доброто за колектива, за общността. Животът много пъти се опита да ме научи за общото, но аз някак отказвам да го приема, все си мисля,че човек трябва да е ориентиран първо към частното и после към общото. Защото няма как един колектив да е качествен, когато разчленен сам по себе си не е здрав. На няколко пъти бивах разколебавана, че това не е така, но като гледам как се стичат нещата не само с мен, а и с други, виждам че има едни недоизказани неща, които просто с времето стават ясни и уж незначителни, но отново препъни каручка. С времето си мислех,че е трудно да бъда разбрана, приета и така нататък.

Въобразявах си,че съм супер сложна личност.. после се разколебах. Айде да не се правя на супер цветна и интересна.. нали. Но дори и този факт, който осъзнах, не подобри нещата. Или си пасваш с някого, или не си пасваш. Появиха се хора в живота ми, на които се възхищавам, ценя и в известна степен искам да приличам на тях.. но с които брашно не мога да меля. Сякаш взаимно се надцакваме, сякаш взаимно се подценяваме, много е странно да бъде обяснено. Съществува като усещане витаещо във въздуха. Но усещане толкова живо,че дори да не поглеждам човека, дори с периферно зрение разбирам кога иска да научи от мен нещо уж между другото, уж случайно на фона на разни ха-хо-хи-хи нещица. Което ме обижда.

Може би трябваше до сега сто пъти да порасна, да не се чувствам толкова дете, въпреки 32-те си години, защото в много отношения в живота си очаквам да се държат с мен като с дете, да бъда прикотквана, да бъда учена, да ми имат доверие, да повярват в мен, че мога. Тогава аз ще промога, тогава аз ще бъда такава, каквато се очаква от мен.

На прага на новата си работа без дори да го търся, се оказва, или поне така изглежда, че вярват в мен, че ще се справя, че ще бъда подкрепена и същевременно оставена да се боря с вятърните мелници. А аз имам нужда да се боря, имам нужда да скоча, имам нужда да се изявя. Всеки път съм имала тази нужда, но все внимавам да не застана на нечия пътека, да не пресека нечий път и за съжаление съм бъркала, тъй като за да пробия някъде е трябвало да направя именно това. Обичам изяснените неща.. Идва време на равносметките.. Както казах обичам, когато правя нещо да знам как, защо и към кого е насочено. Обичам, когато работя да знам какви са ми задълженията, а не просто „ти сама ще си намериш мястото“. Добре се справям, когато не виждам в прекия смисъл, възхитена съм от себе си чак. Но това не се отнася за работните процеси. Сегашната ми „работа“ не помня някога да съм я възприемала като такава, бих я вършила и доброволно, стига  да съм знаела и имала информация за нея. Сегашната работа дойде в един много ключов момент,сегашната ми работа ме е срещна с хубави хора.. и странно, не че съм се засилила да се женя, но ако един ден това стане, моите подопечни ще се сдобият с покани 🙂 

Треперя пред новите неща, с които съм се заела, треперя, че надигнах глава и се „врътнах“ вместо да си налягам парцалите. Нямам това право, въпреки това рискувам. Оставям питомното,че да гоня дивото. И цялата тази подготовка по нямането ми, преди да е настъпило, е някак странна. Пишат се разни графици, идват нови хора, нови занимания, нови посоки, нови идеи. Усещам как потъвам в нищото и.. една част от мен, една голяма част от мен се надява моите момичета да не ме забравят, както няма да ги забравя и аз. Надявам се да имаме възможност да се виждаме и с колегите, които ще станем бивши да запазим добрия тон и някак да не се разделим завинаги. И с тях.. те всички са ми скъпи. Надявам се всичко което стана с мен през последния месец да не се дължи на моментно състояние, факт е че най-вече през този последен месец реших да поема бъдещия си път.. вярвам в съдбата и смятам,че тя се намеси по някакъв начин тук. Както се намеси и с началото на този цикъл.

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: