Нека си поемем дъъъълбоооко въздух

Днешната ми сутрин мисля да я започна с нещо весело, с което заспах снощи. Може да се стори малко страшничко на някои.. не знам. Но едно от децата на лагера, с което в последствие станахме приятели във фейсбук попадна на една наша галерия от снимки с Теди, които се славят със завидна красота и изящество. Аз снимах Теди, а тя мен. Явно това да си „госпожа“ колкото и да си под прикритие или невзрачен, все пак те поставя в полезрението на този или онзи, което пък от своя страна води до нещо такова :

Изображение

Оригиналът на снимката е правен преди около година, ден-два преди 31-вия ми рожден ден 🙂 Хриси каза,че имало още, но те заслужавали повече внимание. Каквото и да значи това. Та мадам журналист, тоест аз, да се готви за възраждане. Като споменах това.. наближава времето, в което ще се гмурна в новото си старо поприще на драскач, при това с доста осезаемо участие. Още ми е странно, въпреки че станаха няколко месеца, в които пиша във вестник и в който вестник само след месец ще работя официално и със сигурност ще бъда изправена пред много предизвикателства и емоции. Малко се притеснявам, тъй като моята психика се оказа леко лабилна и не съм сигурна как ще стоят нещата. Но хубавото е, че тук, надявам се, хората ще се радват, когато ги изтипосам във вестника, па макар и регионален. Шефката ми обеща да ме въведе в много нови неща, което от своя страна засили интереса ми и може да се каже, че почти нямам търпение да дойде момента да започна. На страна оставям факта, че носталгията си е носталгия и момичетата ще ми липсват, но проектът няма как да бъде продължен, поне това знам. А и да бъде продължен, мисля,че вестникът все по-ясни очертания придобива. Имаше възможност за една друга работа, но като гледам няма да стане, вероятно до година ще имам възможност да се позанимая с нея на половин работен ден. Но то ще се чуе. Лагерът все повече изчезва от съзнанието ми, само ей това някак като го погледна и ми се свива сърцето:

Изображение

И то не защото изпълнява замисъла, с който ми беше подарено и вързано на ръката. Със сигурност няма да забравя какво стана и ще си спомням много време за децата и тия, които ми бръкнаха под кожата. Горчилката вероятно ще я забравя, тоест няма да позволя да ме трови, защото не беше нищо ново всъщност. Просто аз не бях в кондиция и бях в доста лабилно емоционално състояние. Което идва да каже и друго. Относно мен и това как се поотпуснах спрямо един човек, за който специално си бях дала дума, че повече няма да го направя. Не я спазих, но поне бързо ми мина. Не знам какъв му е проблемът с мен, но явно колкото и да държи на мен, изпитва невероятно желание да ми набива в главата какъв егоист съм и как не ми пука за него и чувствата му. От години се мотам по него, от години вече не мога да си го избия от главата и живота, не е достатъчно да знаеш,че си пасваш с някого. На сила хубост не става. Някои неща не са за подценяване, но за тях трябват двама. Трябва и комуникация. А аз макар и да се дразня, беше крайно време да сложа тапата и тия неща не ги изживявам толкова дълбоко както преди. Не се наранявам толкова, когато някой, на когото наистина държа ми каже,че не ми пука за чувствата му. Защото аз разбрах, че моите чувства са подценяваните и незачитаните. Вярно малко късно осъзнаване, ама пък за постоянно.

Достатъчно аванси съм давала, не съм се намерила на пътя 🙂

Правя три пъти едно „омммм“ и оставям нещата да се отмият като река.

Каквото ще става, ще става.

Трябва да се стремя към повече равновесие.

Новата работа едва ли ще ми го даде, но ще видя повече от света навън и дано да имам повече възможности да се социализирам, че изолацията ме прави по-слаба и по-неуверена в самата мен. Прави ме колебаеща се и на крачка от момента, в който ще започна да се самообвинявам,че съм лоша с хората около себе си, нещо което не е никак готино. Защото тук и сега го заявявам, че въпреки отдръпнатостта си обичам да обичам. Обичам, когато обичам и се доверявам да се връща същото към мен.. когато не се случи се получава обратен ефект и се превръщам в нещо друго, което и на мен не ми харесва.

Дано днешния ден е хубав, смятам да се получи такъв. Чувствам се прекрасно, значи има надежда 🙂

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: