ИмоцИИ разни

Онзи ден пак се поразмекнах. А не биваше, Слава богу,че всяко чудо е за три дни, та и моето тъй. Ефектът от виното също заглъхва, така че всичко е ток. Преди време, а май и на няколко пъти се сбогувах с едно същество мислено тук на страниците си, много по-често присъствало от бившия ми възлюбен. Е да ама не. По някакъв начин това същество идва и си отива от живота ми като повече идва. Чешит е. Онзи ден имахме малък сблъсък и аз казах нещо, което го изненада. Той също каза за пръв път нещо, което мен ме изненада, комуникираме от години и за пръв път го чета да си представя какви ще бъдем, когато се запознаем на живо и какво ще си говорим. Уви аз вече не си го представям. Това не значи, че няма да се случи, просто ми закуцукаха тия розови мисли и розови надежди и мечти. За съжаление налице е обратното – някакви такива нерви от недоразуменията, които се случват, от недоизказаните или погрешно разбрани неща.. и умора. Умора дори от това да се ровя и анализирам себе си и близките си. Преди анализирах всичко, после много стесних кръга.. докато вече.. аре нема нужда. Утре има езда, миналата седмица беше много хубаво, но като гледам тази ще вали дъжд. Нищо.. ще мързелувам, но от друга страна ми се щеше да прекарам деня с детето. Днес аз, тя и едната й леля ще вършеем да търсим подаръче. Дано не ни завали дъжд. Освен това ей тъй изведнъж ме сюрпризираха,че от 3-10 октомври ще има лагер тук наблизо до Бузлуджа и аз ще ходя. Бря.. леле колко много неща се случват наистина и минават и заминават покрай мен като вихър, успявам да им се насладя, ама алчна съм бе. Искам да има малко пауза, че да си усетя всичко с точките и запетайките. Тук не пиша, тъй като нямам време. ето за екскурзията в Хърватска така и нищо не написах, но зная,че спомените ми ще се запазят, може би когато отново остана без работа и пред компютъра ще изплува всичко. За сега не се очертава да няма какво да правя, нали вестникът го има.. този вестник, който почти всяка седмица публикува нещо мое. За Бог да прости 🙂 На лагера мисля да си взема и компютъра, не знам до колко ще имам време за нет и с кой ще съм  стаята и дали няма да му преча като чаткам на клавишите, но ще го взема. Не мисля,че ще ме разсейва кой знае колко. и без това дрънкам много, поне ако съм в стая с възрастен няма да му надувам главата.. или да се налага да разказвам разни неща, дето не са за разказване.  Та такива работи. Нещо зациклих, за това спирам. Налях си кафето и докато се върна си забравих мисълта 🙂

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: