Задава се триене с гумичка

На кого ли му пука.. но явно на мен все още, щом продължавам да следя задкулисно един живот, който наистина трябва да оставя зад гърба си. Все повече нещо отвътре ме натиска да го изтрия с гума. Все едно никога не е било и няма да бъде. Това последното е повече от естествено. Мразя изнасилените комуникации, мразя животът да ме сблъсква с толкова комплексирани и загубени мъже, мразя когато извратената ми романтичност вярва, че може да ги промени. Именно тази омраза в един момент, който е повече от назрял, ме кара да затварям страници.. ей тъй. Който не е наясно с мен, обикновено продължаването ми на края, цели да преживея на сто процента всичко, да изстискам всяка една капчица красота или каквото там още, само и само по някакъв начин след всичко да не се обръщам назад и да продължа с живота си.

Таз годишния рожден ден на Теди премина почти незабелязано. Дано в детската градина днес й осигурят хубави емоции. Защото аз напоследък съм доста изнервена. И на работа нещо ми се случва да се сблъсквам с разни кокошки, ставам свидетел на безумни ситуации на простотия и елементарен умствен багаж, но просто няма с кого да споделя, тъй като ще излезе,че създавам интриги. Виждам обаче колко е важно въпреки всичко самочувствието и излъчването, когато можеш да накараш хората да ти повярват, че разбираш от нещо и че си свръх Ентелегентен. Само дето ти не си. Стига такива хора да имат мярка, цена няма да имат. Обаче… В един момент чувам приказки как работата ми в Сдружението нищо не значи и то казано в прав текст в очите ми. Вярно, навярно несъзнателно.

Ама, аре нема нужда!

Щом аз не ти се намесвам в работата, айде и ти да си мълчиш и да не се правиш на много умна и  знаеща, щото тоя който има проблеми в работата не съм аз. Проблеми е нормално да имаш, но не и да се правиш на свръхначетен, а буквално да идваш до мен и да ме питаш как да решиш задача от типа :

Стоян е висок 160 сантиметра, а Лалка е с 15 сантиметра по-ниска. Колко e висока Лалка?!

Колко е висока, а?! И после аз съм била некадърната и работата ми нищо не означавала. Или да седнеш да питаш майка на 9-годишно дете с увреждане, което до оня ден е било с памперс и е яло с биберон:

“ Ама вие как комуникирате с нея? На ръката ли й пишете?“

Понякога ми иде да вия, но не го правя освен тук в блога 🙂 Гледах наскоро „Мисия Лондон“ и там имаше някаква система с числа, дето трябва да броиш до сто и да си мълчиш. много правилно е описано и моето собствено състояние напоследък. Опитвам се да не вадя бодилите от чуждите очи, щото не са само бодли, хората си имат и предимствата. Но наистина ме е яд, точно сега ме е яд, че излъчването ми не е такова, че да респектира. Не всеки има търпението да види, че съвсем не съм онова мекотело, на което мязам и понякога принципите ми са толкова железни, че като ми се подпали фитила на тампона, мога да изпиша цяла книга за някой, който се опитва да си развява байрака за моя сметка и то в очите ми, щото разбираш ли си мисли,че на мен не ми стига пипето да се усетя.. ми да.. аз как ще се усетя, нали съм хахо-хихи, и работата ми нищо не струва, на нищо не си уча подопечните, камоли пък да има резултат. Ама пате, пате, патийенце, аз съм тази, на която те имат доверие, аз съм тази, която може да научи или изкопчи каквото иска от тях, аз съм тази, която по някакъв начин ако се наложи или й влезе в задълженията, може да научи тия деца на нещо.

Е да, ама не.

Не можело така, тия деца трябвало да научат нещо.

Да ти таковам социалната работа шъ знайш!

Много ми се е насъбрало сякаш. Остава ми малко време работа на това място и ми е гадно и ме боли, с всеки изминал ден ми е супер криво и вярно самата ми работа пострадва. Ама аре да не си играем на надцакване кой кого повече обичат, предпочитат и харесват. Ние защо я работим тая работа тогава?! Нямам претенции за професионалност, ама туй да се стремиш па да си най-хересван или предпочитан и да не разбираш, че проблемът не е в това и да се обиждаш,че си игноре, е супер тъпо. Днес ще си ти, утре ще съм аз!

Тъпо ще е да си игнориран от колегите си, подценен и така нататък. Те това е тъпото!

Явно ще ставам журналистка, аз вече съм. Още малко остава, както и да го погледна това ще е една добра школа за мен и ще ми даде необходимата практика.. а някой ден кой знае.. времето си минава, но по този  начин нищо чудно да си отворя нова врата към махането ми от тук с Теди и завоюването ни на нови територии. До тогава:

„Трай си, бабо и си налягай парцалите.“

Наистина се надявам и моят ден да дойде и моето слънце да изгрее, и да си отпусна душата, и да майносам всичките крастави жаби около себе си! Ей тъй за собствен кеф. Няма как да забравя думите в една книга относно отмъщението, че всеки човек отмъщава, не отмъщават онези, които не са били толкова дълбоко наранени. И все пак днес ще бъде хубав и интересен ден с добри хора. Смея да кажа,че подопечните ми са добри всички, абсолютно всички имат красиви души, просто трябва да им намериш чалъма.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: