Един фас почивка

Само дето не пуша. 

Нямам никакво време да пиша каквото и да е, и в същото време то напира бе! Десет минути са си десет минути. Ходих на екскурзия и всичко ми е размито, но имам доста какво да напиша. За сега ще се случи на страниците на вестника, а после тука. В момента чакам детето да се понаспи още малко и да го бухна в банята. И Денят ми.. то той и без това започна, та се къса. Отивам на работа и после за втори път ще прекрача прага на тукашния дневен център за деца с увреждания. Може да получа някаква нова идея за работа. Относно другата ми работа.. първият учебен ден е факт и още два месеца имаме с колежката ми посещения из училищата. Направо съм отвикнала от тая глъч по коридорите и в часовете. Ще видим с какви хора ще се срещна, комай като за последно. От тази седмица срещите ми с „вестникарките“, от които и аз съм част, ще се увеличат, а с тях и писането и ходенето напред-назад из новото ми старо поприще – журналистиката, колкото и да отказвам да го повярвам. За тази вечер още като се сетя и се чувствам изморена. Станала съм в 6 днес и имах време да си направя кафе и да се изкъпя. Та до 7 и 30, тоест в момента. От този момент нататък започва голямото тичане и не ми мърда поне до към 23 часа работата. Та тъй де. Имам много какво да пиша и ми се пише, но денят здраво блъска по вратата. Да взема да му отворя викам 🙂

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: